България рискува да изгуби до 466 млн. евро заради нереформираните антикорупционни закони

Общо 466 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост са застрашени заради неизпълнение на реформи, свързани с антикорупционното законодателство и механизма за разследване на главния прокурор.

Това съобщи на брифинг в Министерския съвет служебният вицепремиер по европейските средства Мария Недина. Тя уточни, че сумата включва 357 млн. евро за антикорупционната реформа и 109 млн. евро за закона за разследване на главния прокурор и е част от плащанията по ПВУ от Европейската комисия, като вече има задържани средства по второто и третото плащане.

Служебното правителство е подало искане за четвърто плащане по плана, но неизпълнението на ангажименти, свързани с антикорупционното законодателство и механизма за разследване на главния прокурор, поставя под риск допълнителен финансов ресурс.

Недина уточни, че срокът за приемане на закона за противодействие на корупцията изтича на 4 май, а този за разследване на главния прокурор – на 22 юни.

„В момента всичко е в ръцете на Народното събрание“, каза тя и изрази надежда, че депутатите ще предприемат бързи действия за приемане на необходимите реформи, за да се избегне загубата на близо половин милиард евро.

Водят се разговори с Европейската комисия за възможно кратко отлагане на срока за антикорупционния закон до средата на май. По думите на Недина има положителни сигнали, че това може да позволи ограничаване на загубата на средства.

Служебният вицепремиер и министър на правосъдието Андрей Янкулов съобщи, че днес служебното правителство е приело двата ключови законопроекта по ПВУ - относно създаване на нова антикорупционна комисия и усъвършенстване на механизма за независимо разследване на главния прокурор.

Предложението за нова антикорупционна комисия

Проектът на нов Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, предвижда създаването на петчленна Комисия за противодействие на корупцията, като един от членовете й ще се избира от Народното събрание, един ще се назначава от президента на републиката, по един ще избират общите събрания на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, а един ще се избира от Висшия адвокатски съвет. Мандатът на комисията ще е пет години, без право на преизбиране, а председателят й ще се сменя всяка година на ротационен принцип чрез жребий. На всеки шест месеца комисията ще се отчита пред Народното събрание, ще внася и годишен доклад за дейността си.

Законът определя 52 категории лица, заемащи публични длъжности, които подадат в неговия обхват. Сред тях са президентът и вицепрезидентът, депутатите, членовете на МС, конституционните съдии, заемащите ръководни длъжности в съдебната власт, членовете на Европейския парламент от Република България, българските еврокомисари и ред други.

Работата на комисията ще е в няколко направления - превенция на корупцията (чрез събиране и анализ на информацията, разработване и предлагане на антикорупционни мерки), разкриване и разследване на т.нар. корупционни престъпления, сред които длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, търговия с влияние, изпиране на пари и др. На следващо място комисията ще проверява декларациите за имущество и интереси на лица, заемащи публични длъжности, както и ще установява конфликт на интереси на същите.

Органите на Комисията ще разполагат с оперативно-издирвателни и разследващи правомощия. Оперативно-издирвателната дейност ще се извършва от специално назначени служители при получаване на информация за корупционно престъпление, извършено от лицата, заемащи публични длъжности, при констатирани несъответствия между декларирано и реално имущество и др. Разследването ще се осъществява от разследващи инспектори, чийто статут е аналогичен на разследващите полицаи и разследващите митнически инспектори. Дейността им по разследването ще се извършва при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

Антикорупционната комисия ще може да обжалва пред съда откази на прокурора да образува досъдебно производство. Въвежда се задължителен съдебен контрол върху прекратяването и спирането на досъдебни производства, разследвани от служители на Комисията.

Механизмът за разследване на главния прокурор 

Служебното правителство предлага пакет от законодателни промени, целящ ефективен и работещ механизъм за разследване на главния прокурор. С него се въвежда и задължителен съдебен контрол и върху прекратяването или спирането на наказателните производства за редица корупционни престъпления, извършени от лица на висши публични позиции.

Целта на предлаганите изменения е въвеждане на ефективен институционален контрол върху действия на ad hoc прокурора, който разследва главния прокурор или неговите заместници, какъвто до момента на практика липсва.

В мотивите изрично се посочва, че е налице „нетърпимо положение на празнота в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)“, включително поради препращане към несъществуваща разпоредба, което на практика блокира функционирането на механизма. С изменения в Закона за съдебната власт се предвижда контролът да се осъществява от съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд (контролиращ прокурор), който се определя на случаен принцип от списък, одобрен от Общото събрание на наказателната колегия. Списъкът следва да включва съдии с най-висок ранг и опит в наказателното правораздаване.

Правомощията на контролиращия прокурор включват преглед върху действията и актовете на разследващия прокурор, издаване на задължителни указания, осъществяване на преценка за законосъобразност и обоснованост на процесуалните действия, евентуално възобновяване на производството при наличие на нови обстоятелства.

Контролиращият прокурор ще се определя още при образуване на производството, като по този начин не се допуска период, в който действията на разследващия прокурор да остават без надзор.

Предвиден е и задължителен съдебен контрол върху постановленията за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор.

Задължителен съдебен контрол се въвежда и върху прекратяването или спирането на наказателните производства за редица корупционни престъпления, извършени от лица на висши публични позиции.

Новата уредба предлага задължително да бъде сезиран съдът, като контролът ще обхваща както законосъобразността, така и обосноваността. Отпада зависимостта от подаване на жалба от заинтересовано лице, което да инициира съдебен контрол.

Следете новините ни в GoogleNews