Как политическите сътресения и непоследователната политика на различните правителства у нас се отразяват на чуждите инвеститори? За това разказва в текста си "Правенето на филми в България може да бъде удоволствие, но и да те постави в безизходица" авторът на "Ню Йорк таймс" Джак Юинг. В репортажа си от филмовите студиа в Бояна той споделя опита на американската филмова компания "Ню Имидж".

"Прилича на автентичен ъгъл в Бруклин, чак до входа на един въображаем подлез към метрото и знака за забранено паркиране.

Но улиците и сградите са част от филмoв декор на открито, разположен в подножието на планински връх - може би подходящо сюрреалистично място, от което съзерцавам удоволствията - и неудобствата - за правене на бизнес в България.

Калифорнийската филмова компания "Ню Имидж" купи някогашните студиа на "Бояна Филм" от българското правителство през 2006 година. Компанията инвестира $50 милиона за обновяване на изоставения комплекс в покрайнините на София, дотогава използвани за казашки епоси и други филмови проекти на съветския блок. Едно от най-новите подобрения е превръщането на прожекционната зала, използвана преди това от комунистическата цензура, в луксозен салон за прожекции, оборудван с най-модерни 3D и Dolby технологии.

Но от самото начало компанията собственик от Лос Анджелис, преименувана на "Ню Бояна Филм Студиос", се сблъсква с поредица от правителства, които според нея един ден могат да са сговорчиви, а на следващия да се запънат. Този небалансиран подход към бизнеса, според чуждите инвеститори, е често срещан тук.

Понякога филмовите екипи трудно се сдобиват с дългосрочни визи. Но ако режисьорът има нужда от официално разрешително, за да взриви автомобил или да приземи хеликоптер върху движещ се влак, какъвто беше случаят със скорошна роля на Силвестър Сталоун, няма проблем.

"Опитайте се да получите разрешение да взривите кола в Лондон", казва Ярив Лърнър, бивш каскадьор и професионален играч по плажен волейбол, който скоро ще поеме управлението на "Ню Бояна" от Дейвид Варод (66-годишният израелец, ръководил възраждането на студиата).

В един зноен ден миналата седмица г-н Варод говори за правене на бизнес в България, докато седи в офис, украсен с негови снимки със звезди като Скарлет Йохансон, която е снимала тук "Черната далия".

Г-н Варод е облечен небрежно като в Холивуд - с шапка на "Лос Анджелис Лейкърс" и дълги до коленете шорти на цветчета. Но в гласа му има разочарование, когато си спомня за работата с българските власти, като се започне с горчива битка за спечелването на разрешение за закупуване на комплекса.

Тогава г-н Варод е обвинен от местни опоненти, че има намерение или да продаде земята за строителство на ски вили, или да използва комплекса за изпиране на пари, или пък да снима в него порнографски филми.

Досега акцентът бе поставян върху екшън филми като продълженията на "The Expendables" с участието на г-н Сталоун. Идва време и за по-интелектуални проекти като Тhe Septembers of Shiraz (с участието на Салма Хайек и носителя на Оскар Ейдриън Броуди) за евреите в Иран.

Според г-н Варод филмовият бизнес генерирала хиляди работни места в България и действа като положителна реклама, когато идват холивудски звезди като Брус Уилис, който се появява в "The Expendables: Непобедимите 2".

"Сложих България на картата," казва г-н Варод. Но се оплаква, че е получил за това твърде малко признание от правителството, което не било склонно да направи данъчни облекчения и други стимули, съответстващи на предлагани от конкурентни места в Източна Европа.

Г-н Лърнър е на 41, израелец. Баща му Ави Лърнър основава "Ню Имидж". Синът подчертава предимствата на България, докато развежда посетители из комплекса. Подобно на други чуждестранни мениджъри, той говори разпалено за висококвалифицираните работници, на които тук се плаща далеч под заплатите в Лос Анджелис или Лондон. Става въпрос не само за техници по озвучаването и експерти по компютърно-генерирани образи, но също и за сръбски експерт по експлозивите с прякор Blaster.

Но откакто е пристигнал тук преди няколко години, на г-н Лърнър също му се налага да се сблъсква с българската политическа реалност. "Запознавам с най-важния човек в България, разказва г-н Лърнър. - А след петнадесет минути ме запознават с друг най-важен човек в държавата."