Проф. Анастас Герджиков е новият ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Той беше избран със 190 гласа от Общото събрание на Алма матер днес. Долният праг необходими гласове беше 186. Кандидатурата му беше издигната от Факултета по класически и нови филологии и подкрепена от общото събрание на Медицинския факултет на Алма матер.

Проф. Герджиков поема поста от проф. Иван Илчев, който беше ректор два мандата.

Опонентът му - проф. Тони Спасов (Факултет по химия и фармация), получи 162 гласа.

Проф. Тони Спасов

„Благодаря на всички, които подкрепиха проф. Спасов. Благодаря и на него за толерантната кампания. Той беше един достоен съперник и мисля, че в дебата между нас двамата, с ваша помощ, се откроиха основните проблеми, решенията и пътищата, по които трябва да тръгнем. Надявам се този ключ (бел. ред. досегашният ректор проф. Илчев подари ключ на проф. Герджиков, когато го поздрави за избора) да бъде знак за това, че ще отворим университета и към София, и към света“, заяви проф. Герджиков пред членовете на Общото събрание след обявяването на резултатите от гласуването.

Биография

Проф. Герджиков е професор по римска литература, доктор на филологическите науки (антична и средновековна литература).

Средното си образование завършва в Националната гимназия за древни езици и култури, след което се дипломира в Софийския университет по специалността "Класическа филология". Магистър е по "Класическа филология" и в Хумболтовия университет, Берлин. Специализирал е в Австрия (1994) и Германия (1997).

Проф. Герджиков е зам.-министър на образованието в периода 2001-2003 г., управител на Фонд „Научни изследвания” (2008-2009), зам.-ректор на СУ „Св. Климент Охридски”.

Преподава в Софийския университет от 1991 година.

Преподавателската му работа обхваща курсове по латински език и автори (ораторска проза, историография, философия) и по римска литература. Научните му интереси са в областта на античната и средновековна литература, философия и политическа мисъл. Автор е на статии в български и чужди списания и сборници, на четири монографии, както и на първия български превод на Аристотеловата „Политика”.

Мотиви

Ето как проф. Герджиков обясни защо се кандидатира за ректор преди гласуването в Общото събрание:

Скъпи колеги, изправям се пред вас като кандидат за ректор на Софийския университет за следващите четири години – най-големият, най-старият и най-авторитетният университет на България. Кандидатирам се за този пост, защото целият ми живот – от приемането ми за студент, през преподавателската и изследователската ми кариера до участието в ръководството на университета – са свързани именно със Софийския университет. Кандидатирам се, защото смятам, че мога да допринеса за излизането на университета от финансовата криза, за утвърждаване на достойното му място в обществото и за бързото му развитие в национален и световен мащаб. Кандидатирам се, защото вярвам, че имам необходимия опит, знания и умения, натрупани през последните 15 години на различни административни постове и особено през последните 6 години като заместник-ректор на Софийския университет с три важни ресора – акредитация, научна дейност, а през последните четири години – и учебна дейност, докторанти и продължаващо обучение. Кандидатирам се също, защото искам да доведа до успешен край усилията, които положих през последните две години в стратегията за развитието на висшето образование в България и в законопроекта, който сега е внесен от Министерски съвет в Народното събрание и който предвижда един нов модел на финансиране, който да бъде справедлив и поради това – стимулиращ, защото сегашният модел е демотивиращ. Кандидатирам се, защото смятам, че мога да работя в екип и мога да поддържам сложния баланс между висшите звена в университета, без да фаворизирам или ощетявам някои направления от образователната и изследователската дейност. И се кандидатирам, защото вярвам, че мога да водя диалог с останалите институции, с които общуваме – министерствата и Съвета на ректорите, но, в същото време, съм убеден, че мога да отстоявам позицията на Софийския университет по един категоричен начин.

Приоритети

Сред приоритетите, които проф. Герджиков очерта за бъдещата си работа като ректор бяха: повишаване качеството на образованието; разделянето на академичното и финансовото управление на университета, като човек различен от ректора поеме управлението на финансите; даването на по-голяма финансова самостоятелност на факултетите; оптимизиране на администрацията; електронизация на документацията; въвеждане на ефективно атестиране на преподавателите и диференциране на заплащането им.

Ето обещанията, които даде проф. Герджиков на колегите си, преди да бъде избран от тях за ректор:

В платформата, която предложих, съм обсъдил всички важни дейности в работата на университета. На първо място, образователната дейност и повишаването на качеството на образование и, едновременно с това, научно-изследователската дейност, която е тясно свързана с образователната във всеки истински университет. Казал съм важни неща, според мен, за мястото на университета в обществото, което има две страни – от една страна, ние да намерим най-добрия начин да се представим пред обществото така, че види с какво се занимаваме и с какво допринасяме, но не по-малко важно е да видим какво иска обществото и какво очаква от нас, така че наистина да му бъдем полезни през следващите години.

Казал съм важни неща, според мен, за управлението и администрацията. Някой каза, че Сергей Игнатов е предлагал разделението на академичното и финансово-административното управление на университета преди години. Аз съм правил това предложение преди 12 години, но то, както знаете, не залегна в Закона за висшето образование. И затова трябва да търсим някакъв начин тук, в университета, да решим този въпрос, например като дадем повече правомощия на човек, който да поеме тази дейност, човек, който да бъде избран по един прозрачен начин и човек, на който Академичният съвет да даде допълнителни правомощия.

Посочил съм също поредица от мерки за управленски контрол, посочил съм и поредица от мерки за това как администрацията ни може да стане по-ефективна. Две неща, на които много държа – да има електронизиране и на това как се движат финансовите потоци в Софийския университет, и на това как се движат административните документи при нас. На става дума просто да се напише един софтуер, става дума за това при финансите да изясним нещата така, че да сме наясно за какво отиват парите. Предложил съм доста подробни мерки за това как можем да стабилизираме финансово Софийския университет. Те засягат и това какво държавата трябва да направи, за да ни стимулира, като направи едно справедливо разпределение на средствата за образование, и това с какво Софийският университет може да допринесе. От една страна, по-високи приходи, за което съм предложил много мерки, от друга страна, с оптимизиране на разходите. И навсякъде подчертавам, че не става дума за намаляване на разходите, защото те са достатъчно ниски, а за оптимизиране, за да не отиват парите там, където няма нужда. В това отношение съм предложил, наред с описването на процесите, което предшества всякакъв софтуер – тоест преди да стигнем до електронизация, ние трябва да сме наясно колко стъпки има във всяка процедура и как вървят административните процеси при нас, за да намерим слабите места и да облекчим нашата административна система.

Наред с това ми се струва факултетите да получат самостоятелност, особено във финансовата сфера. В момента ситуацията на теория е една, а на практика – друга. На теория тя е такава: тези факултети, които има повече собствени приходи, тоест повече приходи изобщо от субсидия и собствени приходи, отделят една част от бюджета си, за да подкрепят тези факултети, които имат по-малко. Това е справедливо и е единствения начин да останем един цялостен университет в пълния смисъл на думата. В същото време, практиката не е такава, тъй като Академичният съвет с основание е приел, че във финансова криза трябва да осигурим най-напред заплати и стипендии. След като изплатим тези средства, се убеждаваме, че почти нищо не остава или остава само за режийни разходи. Затова трябва да имаме ясни правила за това, че след като се отделят сумите, онези отчисления към една централна партида, от която те да се разпределят, всичко останало трябва да остава във факултетите и да бъде неприкосновено. Трябва да си изготвим едни правила, които можем да спазваме и оттам нататък да ги спазваме. Разбирам, че това изглежда засега, особено за факултетите, които са пострадали през последните години от това, че теорията и практиката не съвпадат, разбирам, че изглежда неизпълнимо – причината е, че ситуацията ни във финансово отношение е такава. И затова съм отделил много внимание в програмата си на това как можем да излезем от тази ситуация с поредица от мерки.

Отделил съм внимание, разбира се, на това как можем да запазим и да повишаваме качеството на образование, което, разбира се, ще струва и по-скъпо, както винаги е било. Тъкмо затова се надявам да убедим институциите, от които това зависи, да подкрепят именно качественото образование, което не е просто справедливо, то е и стимулиращо за всички, не само за първите пет университета, а и за следващите 15.

В научно-изследователската дейност също съм предложил поредица от мерки, като се започне от това от къде можем да получим финансиране и се стигне до това как можем да осигурим справедливо разпределение на средствата за наука и там съм подчертал това, че очевидно през следващите години ще продължим да разчитаме много на проекти, поради което ще е необходимо да създадем наистина работещо звено, което да отмени изследователите в тази административна тежест – информирането за възможностите за проекти, подготовката за проекти, изпълнението – във всичко това имаме нужда от такава помощ.

Отделил съм една глава за това какво трябва да направим за преподавателския състав, за служителите и една друга глава за това как можем да подкрепим студентите. В тях съм изброил поредица от мерки, между които това, че очевидно възнагражденията ни са ниски и трябва да направим нещо много сериозно по въпроса. Както подчертах, не става дума за предизборно обещание – възнагражденията ни трябва да се повишават, защото в противен случай всички ние сме принудени да работим и нещо друго. Както всеки път казвам, малко от вас преподават в един университет, въпреки че често ни упрекват в това, но почти няма човек в тази зала, който да не е работил и нещо друго, защото иначе няма как да се издържа. Това е изключително лошо, защото ни разконцентрира и не можем да се съсредоточим в основната си работа. Затова смятам, че заедно с финансовата стабилизация на университета, заедно с връщането на евентуалните задължения, заедно с всички други финансови проблеми, които трябва да решим, трябва в обозрим срок да се замислим за повишаване на възнагражденията на преподавателите и служителите, и на няколко места в тази програма съм казал откровено, че то не може да става поравно. Както искаме да имаме диференциране на финансирането на държавно ниво, и при нас трябва да диференцираме финансирането така, че тези, които допринасят повече, да получават повече, независимо дали става дума за образователната или научната сфера. Всичко трябва да ни води към стимулиране, а не към демотивиране.

И понеже времето е малко, ще кажа само две думи за студентите – студентските съвети от самото приемане на Закона за висше образование са едновременно монополисти в това къде да членуват студентите – никоя друга организация не приема автоматично. В същото време, те поради това не са най-търсената организация, защото студентите, на практика, не знаят, че са техни членове. Те не си дават сметка как могат да използват университетските и факултетните студентски съвети, за да ги представляват във всички органи за управление, да участват в тях и да допринасят за развитието студентския живот. Затова от тези 20-ина мерки, които съм изброил, най-важно ми се струва това да активизираме работата на студентските съвети така, че те да бъдат полезни на студентите и докторантите.
Програмата ми съдържа и мерки как да управляваме по-ефективно собствеността на университета, така че тя да се самоиздържа – да не бъде на загуба, а да има финансов принос от нея, така че да облекчи положението на университета.

Накрая съм казал какво може да се направи в областта на обществените поръчки, които очевидно са болна тема, от която всички страдаме.

Как ще гарантирам изпълнението на обещаното? Аз просто приемам предложението на Философския факултет, който предлага програмен мандат от две години. Готов съм след две години да отчета пред Общото събрание, пред вас, изпълнението на приоритетите, които те предлагат. И понеже те предлагат 3-4 приоритета, които ми се струват малко, предлагам още един-два. Първо, пълен преглед на финансовата политика за последните 12 години и публикуване на резултатите от одита. Второ, разработване и последователно провеждане на нова финансова политика, включваща план за финансово стабилизиране на университета, преодоляване на системния бюджетен дефицит, изплащане на задълженията и увеличаване на възнагражденията. Трето, изготвяне и приемане на стратегия за развитието на Софийския университет. Четвърто, внасяне на предложения за изменение на правилника за устройството и дейността на университета, който да осигури няколко неща: нов режим на работата на Общото събрание, който да реши проблема със свикването, кворума и функционирането му; механизъм за вземане на решения от Общото събрание и Академичния съвет в интерес на целия университет; въвеждане на работещи атестационни процедури, отчитащи преподавателската, научно-изследователската дейност и всички приноси на преподавателите и, на базата на атестацията, въвеждане на диференцираното заплащане, което Академичният съвет вече е приел. Пето, осъществяване на цялостна електронизация на документооборота на Софийския университет. И шесто, мисля, че ако този план, който имам като визия в главата си, се осъществи, мога да обещая, че през всяка година на мандата ще осигуря увеличаване на бюджета на Софийския университет с поне 5 млн. лева спрямо предходната и като казвам това, изключвам приходите от научни проекти.

Скъпи колеги, ако бъда избран за ректор, моята врата ще бъде отворена за вас и за вашите предложения така, както беше и досега.