Антикорупционните органи у нас са недостатъчно независими, с недостатъчен капацитет, а отговорността се размива между тях.

Това се посочва в доклад на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. Центърът е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни средства и беше създаден специално за реализацията на проекта БОРКОР.

Докладът на БОРКОР, озаглавен "Анализ на органите по превенция и противодействие на корупцията в Република България", констатира, че дейността на изградените в България органи по превенция, противодействие и борба с корупцията не съответства в пълна степен на международните стандарти, утвърдени в Конвенцията на ООН за борба с корупцията.

Институционалната рамка у нас е разпокъсана и липсва координация между отделните структури, пише в документа.

Кой да разследва корупцията по високите етажи?

Друга констатация е, че липсва институция с ясен ангажимент към разследване на корупцията по високите етажи, което е основна препоръка на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, неизпълнена от 2007 г.

В програмната си реч пред Народното събрание премиерът Борисов се ангажира до края на годината да бъдат изпълнени всички 17 препоръки към страната от мониторинговия доклад на Европейската комисия и да бъде приет изцяло нов антикорупционен закон. Предвижда се създаването на единен антикорупционен орган на основата на действащата Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, информират от БОРКОР.

"Изготвихме този доклад, за да подпомогнем изпълнителната власт при вземане на управленско решение. Целта ни е да се въведат международни стандарти в дейността по превенция и противодействие на корупцията, да се оптимизира структурата на отделните институции и да се подобри качеството на нормативните актове и процедурите", заяви Елеонора Николов, и.д. директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП).

Търси се безпристрастен ръководител

Експертите на центъра препоръчват решението за създаване на антикорупционен орган да се базира на сериозен анализ на потенциала на съществуващите институции, разпределението на компетентностите и отговорностите между тях.

"Анализът трябва да изпреварва управленското решение. Опитът показва, че копирането на чужди модели без предварителен анализ и фетишизирането на "добри практики" често се проваля поради липса на реална оценка на тукашните политически, икономически, социални и културни условия", каза Елеонора Николова.

Анализаторите на центъра препоръчват ако се създава нов антикорупционен орган, то той да бъде "позициониран равно отдалечено от трите власти и да има висока степен на независимост, като своеобразен „остров на интегритет и компетентност".

Независимостта на структурата трябва да се гарантира и с прозрачен избор на политически безпристрастен ръководител с безупречна професионална репутация. Необходимо е и солидно финансово и персонално обезпечаване.

Решенията на властта си противоречат

В доклада се препоръчва ревизиране на сега действащата Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията 2015 - 2020 г. или изготвяне на нова Стратегия след извършване на цялостен анализ и мониторинг върху изпълнението на дейностите от страна на отделните звена.

Анализът на ЦППКОП показва следния парадокс: съществуват два стратегически документа, приети с решение на Министерски съвет в рамките на малко повече от месец, които уреждат по различен и противоречив начин институционалната система в България. Стратегията ограничава превенцията на корупцията само до лицата с публични длъжности, като игнорира ролята на превантивно звено, което да извършва секторни анализи (което е изискване на Конвенцията на ООН). Посочва се също, че правомощията на създаденото ново звено - Национален съвет по антикорупционни политики към МС почти изцяло се дублират с тези на ръководния орган на ЦППКОП - Консултативен съвет. И двата органа са създадени за изпълнение на 2 поредни национални стратегии, едната от които е вече отменена.

"Наблюдаваме липса на всякаква управленска логика, на последователност в стратегическите решения и действията по тяхното изпълнение. Проблемът в България е липсата на системен подход, липсата на предварителен анализ на въздействието на стратегическите документи. Има и чести промени в законодателните актове. Възприетият у нас подход "на парче" е и причина за неудовлетворителните резултати", обобщи Елеонора Николова.

Още по темата

13/04/2017

Политика

Антикорупционният закон на Кунева отива в кошчето, ГЕРБ и Патриоти правят нов