Антикорупционният шеф пропуснал да декларира 186 кв.м. тераса (снимки)

Пламен Георгиев, председателят на Комисията за противодействие на корупцията, е пропуснал да декларира притежанието си на тераса с размери 186 квадратни метра, съобщи бТВ.

През април 2017 той закупува имот в столичния ж.к. "Гео Милев", който декларира като 156 квадрата с 48 кв.м тераса. За него Георгиев плаща 293 хиляди лева, които са значително по-ниски от данъчната оценка - 450 000 лв. В същата декларация обаче той не вписва притежанието си на тераса от 186 кв.м., която заема огромна част от покрива на блока, включваща и 16 квадрата застроена площ с баня-тоалетна и навес.

Според Антикорупционния фонд, това не е редно, защото покривът не е обща площ за ползване, а е собственост на един човек. От фонда допълват, че реалната цена на тризонета е 670 хиляди лева, а не 293 - колкото е платил Георгиев.

На всичкото отгоре председателят на Комисията за противодействие на корупцията ще се наложи сам да се проверява.

^{Терасата на Пламен Георгиев. Снимка: бТВ.}

Днес той е изпратил писмо до телевизията, в което твърди, че не е длъжен да декларира огромната тераса-покрив, тъй като не била част от жилището му.

„Константна е практиката на Върховния касационен съд, че покривът на сградата, вкл. и когато може да се ползва като терасата на едно от жилищата, се включва в общите части на сградата, при което наличието на достъп до него само от един от обектите не променя тази му характеристика”, посочва още Пламен Георгиев.

При проверка на кадастъра обаче ясно личи, че терасата е вписана като част от имота на Георгиев, а адвокати са убедени, че е трябвало да я декларира като такава.

^{Терасата на Пламен Георгиев. Снимка: бТВ.}

Според председателя на Комисията за противодействие на корупцията обаче това е организирана атака срещу него заради добрите резултати в борбата с корупцията:

„През последните години ръководената от мен Комисия постигна съществени резултати в противодействието на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Бяха отнети и запорирани имоти с недоказан произход за милиарди лева, което неминуемо засегна интересите на много хора. И ответната реакция на засегнатите не закъсня. Извършената срещу мен медийна манипулация е част от тази ответна реакция, организирана от обвиняеми и подсъдими лица, чието имущество е блокирано от Комисията, но които продължават да имат силно влияние и възможности за въздействие в телевизионните медии и да контролират неправителствени организации. Тези лица водят целенасочена компроматна кампания срещу мен, използваща всякакви средства. Те няма да ме уплашат и няма да ме отклонят от пътя, по който съм поел, заемайки длъжността председател на Антикорупционния държавен орган. Напротив, опитите да бъда дискредитиран показват само едно – аз и ръководената от мен Комисия добре си вършим работата. И колкото по-отчаяни стават в стремежа си да ме оклеветят, толкова по-уверен ме правят за постигнатите резултати. Няма да назовавам имената им, но по делата на Комисията ще ги разпознаете”, изтъква шефът на КПКОНПИ.

Георгиев дава обяснения и за придобитите през 2012 г. недвижими имоти – апартамент с две подземни паркоместа и подземно паркомясто.

„Цената, заплатена от купувачите по първата сделка, е в размер на левовата равностойност на 106 000 евро, т.е. 207 317,98 лв. Данъчната оценка на обектите е в общ размер не на 264 310,30 лв., колкото по неизвестни за мен причини е посочено в нотариалния акт, а 165 192,70 лв. (според Удостоверение за данъчна оценка ДСЛ19-ГР94-10/28.03.2019 г.), се отбелязва в позицията. По думите му е „очевидно, че уговорената и заплатена продажна цена е в размер, значително по-голям от данъчната оценка”.

^{Терасата на Пламен Георгиев. Снимка: бТВ.}

В позицията се изтъква също, че според законодателството към момента на сключване на сделките от 2012 г. и 2014 г. паркоместата „не бяха възприети като годен обект на право на собственост, при което гражданите заплащаха за такива на собствен риск, за да обезпечат нуждата си за паркиране на собствените си моторни превозни средства”.

„Едва с промените в Закона за устройство на територията /ДВ, бр.101 от 2015 г./ беше създадена нова ал.4 на чл.37 от ЗУТ, според която в сграда в режим на етажна собственост необходимите места за паркиране се осигуряват с инвестиционния проект, вкл. чрез предвиждане на отделни места за паркиране със статут не на самостоятелни обекти, а на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата /т.3/. Следователно, към онзи момент по принцип би било оправдано закупуване на паркоместа на цена, по-малка от данъчната им оценка, тъй като от формално правна гледна точка такива договори са имали невъзможен предмет. Както стана ясно обаче, за предмета на сделката от 2012 г., включващ апартамент и 2 бр. паркоместа, съм заплатил цена, значително надхвърляща данъчната оценка на обектите”, подчертава Пламен Георгиев.

По-рано днес от Демократична България поискаха оставката на шефа на КПКОНПИ поради купуването на имота на цени доста под пазарните, както и на укриването на терасата.

Още по темата

28/03/2019 Икономика

ДНСК: Небостъргачът Златен век на Артекс е законен

Следете новините ни в GoogleNews