Тази новина е учебникарски пример как с добро желание, нормален диалог, човешко отношение и съвсем малко пари може да се реши проблем, който трови живота на много хора.

А проблемът е следният: Софийското метро е изградено е по всички правила за достъп на хората с уврежданията, във всички по-нови станции има асансьори. Има обаче един технически проблем, заради който те могат да стигнат с инвалидните колички до перона, но не могат да се качат на мотрисата. Мотрисите са проектирани така, че да са на едно ниво с перона, само когато са максимално препълнени. А в 90% от случаите те не са максимално натоварени и тъй като са на въздушни възглавници се повдигат достатъчно много, за да не може инвалидната количка да прескочи образувалото се стъпало.

Проблемът е особено голям за автоматичните колички, които се ползват от най-активните хора с увреждания, които се опитват да водят самостоятелен живот и да се придвижват без придружител. Такава количка тежи около 120 кг. Ако човекът в нея тежи стотина килограма, дори при добро желание на някой от пътниците да помогне, пак няма начин количката да се качи до мотрисата.

Оказа се, че за този проблем има просто, евтино и ефективно решение, което се прилага в много европейски градове - една обикновена сгъваема рампа и един-двама служители на Метрополитена, които да помогнат на нуждаещия се.

От днес вече тази възможност я има и в софийското метро. Достатъчно е само човекът с увреждане да се обади един час предварително на телефон 921 21 00 и да каже в колко точно часа на коя спирка ще бъде. Там ще го чака служителят на Метрополитена, ще опъне рампата (това става за секунда), ще го качи на мотрисата и ще го придружи до спирката му. На слизане пак ще опъне рампата и ще го свали, а после ще я сгъне, ще си я вземе и ще се прибере.

И тъй като у нас рядко се случва няколко институции да си свършат добре и сърцато работата, иска ни се да разкажем как се стигна тази промяна, която дава възможност на стотици хора с увреждания да пътуват свободно.

Към нас се обърна Петър Кичашки от Института за модерна политика. Помоли ни да тръгнем с него и да заснемем трудностите, с които се сблъсква един човек в инвалидна количка заради недостъпната градска среда. Бяхме се настроили за битка - че дълго ще трябва да убеждаваме институциите колко е важно това. Но все пак решихме най-напред да отидем при омбудсмана Мая Манолова, която по силата на поста си е защитникът на хората с увреждания.

Вероятно помните г-жа Манолова от времето, когато беше острие на БСП и можете да си представите какъв хубав политически скандал можеше да вдигне от това, че инвестиции за милиони в метрото всъщност са неизползваеми, защото инвалидът в края на краищата не може да се качи на влака. Тя обаче направи друго - свърза се с шефа на Метрополитена Стоян Братоев и Столичната община и се оказа, че чука на отворена врата. Заедно с организациите на хората с увреждания обсъдиха какви трябва да са рампите, каква трябва да е процедурата, за да е евтина и ефективна. И така днес Петър Кичашки и зам.-кметът по социалните дейности Албена Атанасова, която също е в инвалидна количка, бяха първите, които се възползваха от новата възможност.

Какво следва оттук нататък?

Зам.-кметът Албена Атанасова обясни, че в общината се пише стратегия как да се подобри достъпността на градската среда. Докато тази стратегия се задейства, сигурно ще мине време. Затова Мая Манолова и организациите на хората с увреждания имат паралелен план - да се набележат местата, до които инвалидите имат най-голяма нужда да стигнат, а не могат и да се търсят бързи решения за всяко от тях, още преди стратегията.

Първата точка са църквите. Почти няма храм, който да е достъпен за инвалидни колички. А за да стане достъпен, в повечето случаи е необходима само една рампа, която струва няколкостотин лева. Ако се намерят десетина фирми, които да дарят по една рампа, проблемът ще бъде решен, коментира Мая Манолова. А като си изпишат името на рампата, рекламният ефект за тях ще бъде по-голям от 10 билборда на магистралата, бихме добавили ние.

Следващите спешни места за оправяне са социалните служби. Невероятно, но факт - именно тези сгради, в които инвалидите са длъжни да отидат няколко пъти годишно за какви ли не бумаги, са сред най-недостъпните. Проблем има и с много общини, че даже и със сградата на парламента.

И още един проблем, за който като медия ще се опитаме да помогнем - много места в София са недостъпни заради недоглеждане и обикновена мърлявщина. Вероятно в проектите е предвиден достъп за хора с увреждания, но в изпълнението е останала някаква критична точка, която прави придвижването невъзможно. Типичен пример е тротоарът между Руски паметник и площад "Македония". Той е гладък, изградена е специална маркировка за слепи, на преките има скосявания на бордюрите. Точно на финала - пред Агенция "Пътища" обаче бордюрът е висок над една педя. Когато подлъган от хубавия тротоар човек с количка стигне до него, не му остава нищо друго, освен да се върне обратно и да излезе на платното - паваж с трафик и паркирали коли.

Обръщаме се към читателите да изпращат на редакционната ни поща offnews@offnews.bg сигнали за подобни недоразумения, а ние се ангажираме да ги предадем на омбудсмана и на общината и да настояваме за оправянето им.