От самото начало на пълномащабната война в Украйна руската пропаганда полага големи усилия да създаде илюзията, че обществото единодушно подкрепя войната и ако някой не я подкрепя, значи е някакъв грешен руснак, който трябва да напусне страната или да седи в затвора. Добре е да се отбележи, че украински медии също подкрепят тази реторика, но най-вероятно за да сплашат аудиторията си. Така интересите на пропагандата от двете страни на барикадите съвпаднаха и изкривиха обективната реалност.

Повече от 20 години властите в Русия се занимават с плавното ликвидиране на независимите медии и установяването на пълен контрол върху най-големите телевизионни канали, вестници и радио. По време на управлението на Путин присъствието на митинг се възприема не като средство за защита на правата и привличане на вниманието към обществен проблем, а като сериозно престъпление. Контролираните от държавата обществени телевизионни канали започнаха да игнорират и да не отразяват множество антиправителствени движения и протести.

Спомням си как ходех на протести в Москва, на Пушкинския площад, където беше невъзможно да срещна дори един репортер от централната телевизия. По това бе по-вероятно новина на деня да стане котка, заседнала на дърво в московски двор. Основната част от обществото не трябваше да вижда, че десетки хиляди московчани излизат да протестират срещу политиката на Путин. За обикновения руснак тези протести трябваше да изглеждат като сборище на безработни пияници, направили нещо в центъра на града, за което можете да чуете само от съседа си.

Арести по време на мирни протести в Москва на 3 август 2019 г.

Когато Путин дойде на власт, Русия беше страна с големи проблеми в резултат на периода на трансформация през 90-те години след разпадането на СССР, но с огромен човешки капитал, огромна опашка от готови инвеститори от цял ​​свят да инвестират в бързо развиващата се и перспективна икономика на Русия и без нито един външен враг. Цените на петрола се повишиха и петродоларите се изляха в Русия като река. Икономиката се разрасна бързо, качеството на живот на руснаците се подобри, а високото ниво на престъпност започна рязко да намалява.

Графика, показваща зависимостта на БВП на Русия от цената на нефта.

Един от ключовите проблеми в икономиката беше попадането на Русия в „капана на средните доходи“ преди повече от 10 години. За да излезе от него, бе нужна децентрализация, повече икономически и политически свободи. Подобни реформи обаче можеха да застрашат перспективата на Путин да управлява завинаги. Така те не се случиха, а дори обратното, държавата прибираше всичко за себе си. В резултат на това икономиката започна да отслабва, а реалните доходи на гражданите да намаляват. През 2014 г. Путин окупира Крим, което доведе до международни санкции, влошаване на международните отношения и необходимост от инжектиране на значителни бюджетни средства в анексираната територия.

Крим ще стане лидер по субсидии - около 190 милиарда рубли годишно (около 2,5 милиарда евро). Вестник "Московский комсомолец", 11 юли 2014 г.

Ситуацията продължи да се влошава.

Години преди нахлуването в Украйна Путин наруши обещанието си никога да не променя конституцията в съответствие със собствените си интереси и анулира своя мандат. В руското общество тогава настроението беше нещо като: „Е, нищо. Старецът не е вечен. Няма да отнеме много време да го изтърпя". Такива мисли вдъхнаха известно спокойствие и вяра в бъдещето, което беше прекъснато на 24 февруари 2022 г. След нахлуването в Украйна нещата на фронта на руската армия се объркаха, което можеше да предизвика вълна от критики към властите и масови протести в страната. За да избегне потенциални проблеми, Държавната дума прие няколко репресивни закона, налагащи строга цензура и накрая извади от закона всяко мнение различно от това на Кремъл. В резултат на това журналисти, независими от държавата медии и обикновени граждани, които не могат да мълчат, бяха принудени да напуснат Русия. Има твърде големи рискове за свободата им, дори само ако нарекат войната в Украйна "война", а не всеки е готов да ги приеме, както например депутатът Алексей Горинов.

„За какъв конкурс за детска рисунка можем да говорим, който да съвпадне с Деня на детето, или за организиране на танцови програми, посветени на Деня на победата, когато децата умират всеки ден в нашата страна? За сведение ще кажа, че в Украйна загинаха около сто деца и те остават сираци. И внуците, и правнуците на участниците във Втората световна война сега са хвърлени в разгара на тези военни действия на територията на Украйна. Смятам, че всички усилия на гражданското общество трябва да бъдат насочени само към спиране на войната и изтегляне на руските войски от територията на Украйна.“ Тези думи на Горинов бяха оценени от съвета на депутатите като разпространение на фалшиви новини за руската армия и Алексей беше осъден на 7 години затвор.

Алексей Горинов в Мещанския районен съд на Москва на 21 юни 2022 г. Снимка: Александра Астахова за "Медиазона"

Толкова строга военна цензура значително влияе върху оценката на общественото мнение и затруднява социологическите изследвания.

„Отделно съм изненадан, че хората се позовават на социологически проучвания и казват, че руснаците подкрепят войната. Тук току-що поръчахме анкета. От 31 000 респонденти 29 400 прекъснаха комуникацията и отказаха да отговорят, когато чуха какво ги питаме. Само онези, които са за (за войната), отговарят на социологическите проучвания “, написа в своя Twitter руският политик Максим Кац.

Същата вечер, когато руските власти обявиха началото на мобилизацията, проектът "Хроники" стартира телефонно проучване на руснаци. Само 51% от респондентите заявяват, че подкрепят „специалната операция“, а 17% открито се обявяват против нея и това е в режим на строга цензура, когато можете просто да затворите и да не отговорите на непознат телефона, че сте против войната, както направиха например останалият процент от анкетираните.

Намаляваща руска подкрепа за войната на Русия в Украйна (линк)

Обявяването на мобилизация провокира бягството на руснаците в чужбина. Според различни статистики повече от един милион души са избягали от Русия. Това не е миграцията на бедните в търсене на някакъв вид доходи за оцеляване, това е миграцията на добре образовани програмисти, инженери и бизнесмени с добър финансов и интелектуален капитал, който те сега са взели със себе си извън Русия. Тези руснаци си тръгнаха, за да не осакатяват и да не умрат в окопите за непонятните цели на един старец, а да живеят и да се развиват в безопасност.

БВП на Грузия ще нарасне с 10% заради идването на руснаците.

Реалната картина е, че много руснаци не подкрепят войната, но ние няма да разберем техния точен брой, докато има военна цензура, а ходенето на митинг най-вероятно може да завърши със затвор. Русия измина дълъг път с Путин от икономически растеж през 2000-те години до пълен провал. Путин доведе Русия до ситуация, в която истинските ѝ съюзници са Иран и Северна Корея. Икономиката е в застой, младите руснаци умират масово на фронта, убиват украинци, престъпността в страната отново расте, Русия изпадна в международна изолация, журналистите бягат от страната, а милиони образовани и богати руски граждани напускат своите домове и заминават за съседни страни, като вземат собствения си капацитет със себе си, както и придобития капитал, само за да спасят живота си.

„В Русия броят на престъпленията с оръжие се е увеличил с почти 30%. Лидери в ръста на този вид престъпност са граничните райони (с Украйна)“, пише РБК.

Подобен сюжет в началото на управлението на Путин би изглеждал като сюжет от холивудски филм за Апокалипсис, но той го превърна в реалност за Русия.

Само победата на Украйна в тази война се разглежда от много руснаци като реален шанс за промяна в страната ни. Тогава всеки избягал ще може да се върне и да продължи да живее и да се развива тук.

Русия ще може да започне да плаща репарации на Украйна и да възстанови отношенията си с външния свят, да възстанови репутацията си и да започне да привлича чуждестранни инвестиции в икономиката си.

Предстои трудна работа за бъдещите политици, но без украинска победа подобни перспективи са много неясни.