Моника Маковей в София. Гражданският глас срещу корупцията – кой чува?

През последните две години усилията на събуждащото се гражданско общество в България постигнаха най-вече излизането на отделните (и надявам се - силни) личности от изолацията им. Първо бяха протестите срещу назначението на Делян Пеевски от ДПС за шеф на ДАНС – както и срещу цялото нелепо управление на БСП, ДПС и Атака като проводници на руски интереси под маската на Пламен Орешарски. Сетне дойде болезненото осъзнаване, че и при новия кабинет няма да има оздравителни и безалтернативни за България реформи – поне не със също престъпния Бойко Борисов начело. И през цялото време по-будните, тоест нормалните хора се търсеха и намираха едни други. Все още не сме победили мафията. Дори не сме започнали да й създаваме сериозен дискомфорт. Но вече сме спрели да се боим от нея. И най-вече – не се поддаваме на мантрите „кой ще дойде”, „по-малкото зло” и „по-добре тези, че да не са онези”. За всеки свободен човек в страната е ясно, че формално лявата русофилска мафия и формално дясната мафия на ГЕРБ са двете лица на една и съща фалшива монета, въведена в обръщение от нелустрираните, корумпирани и криминално действащи наследници на старата номенклатура. Доколкото са зависими от нещо извън собствените си крадливи рефлекси, то тази зависимост е от Русия. Така че темите за руското влияние и за корупцията у нас са всъщност части от един и същ голям проблем.

Ако изобщо съм спечелил нещо през тези последни две години на гражданско раздвижване, това са неколцина приятели, много съмишленици и две поразителни срещи с лицата на историята. Мнозина лъжци говорят, че по-гласовитите граждани били „купени” от злия „Запад”, от Джордж Сорос, от фондация „Америка за България”, от архидемона Иван Костов или може би от агенти на марсианското правителство. Но противниците на свободата нямат толкова пари, с които да купят и най-малкото дете, вкусило поне веднъж от тази свобода; свободата да говориш, каквото вярваш; свободата да пътуваш; свободата да избереш работата си; свободата да не превиваш врат и да не слугуваш никому освен на своята съвест. Няма дори религиозна идея, която да е толкова сладка като усещането, че правиш онова, което смяташ за редно. Впрочем, пиша тези думи от лаптопа на приятел - споменавам това като тема за размисъл, макар че ненавиждам сиромахомилството.

Ако има нещо истински вдъхновяващо, с което нормалният човек да може да бъде „купен” – това са срещите със забележителни личности. В края на януари 2015 благодарение на участието си в първата сесия на Софийския дискусионен форум „Наследството на тоталитаризма” заедно с приятелите ми Мирослава Петрова, Мартин Младенов и Петър Стойнов имах огромното удоволствие и, колкото и изтъркано да звучи, имах истинската чест да се запозная с княз Карел Шварценберг, бивш външен министър на Чешката република и канцлер на президента Вацлав Хавел. Шварценберг е едно от лицата на стара Европа, Европа на големите идеи и здравия разум. Такива срещи са едновременно наркотик и валута, те са истинско вдъхновение, защото е рядкост да имаш възможността да разговаряш с човек, който нарича всичко и всекиго с истинското му име. „Аз съм стар човек”, каза пред мен князът „и не мога да си позволя да говоря друго освен истината”. Без никакво шикалкавене от рода на така присъщото за тукашните ченгета: „що е истина”, „има две мнения” или „сложно е”. Няма две мнения и няма нищо сложно. „Комунистите са си комунисти”, казва Шварценберг, „и за тях нищо не може да се направи”.

Втората подобна среща беше на 25 май 2015, благодарение на независимата гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” и отново на Софийския дискусионен форум под надслов: „Гражданският глас срещу корупцията – кой чува?”. Този път голямата личност, която можах да видя и чуя, беше г-жа Моника Маковей, бивш министър на правосъдието на Румъния – жената, която не се поколеба да назначи нови прокурори, да откаже да информира собствения си правителствен шеф за предстоящите си действия, да повдигне обвинения срещу редица водещи политици заради корупция и да се погрижи обвиненията да бъдат подкрепени с доказателства, за да се прекъснат рушителните за румънското общество лоши практики. За тази среща ми се иска да разкажа малко повече след това може би дълго, но неизбежно въведение.

Сегашното българско правителство дойде на власт с обещанията за радикални реформи в много области. Финансовата дисциплина, образованието, здравеопазването, отбраната, социалната и най-вече съдебната система на България имат нужда от здраво разтърсване – всъщност имат нужда от лустрация и изкореняване на старите номенклатурчици и техните идейни наследници, все така зависими от корупция, кражби и Русия. Тъй като така нужните реформи, особено на жизненоважната съдебна система, все повече се бавят и целият реформистки патос отиде по дяволите (заменен със заклинания за „стабилност” и „инфраструктура” от страна на безобразничещия министър-председател и неговите явни и прикрити поддръжници в ГЕРБ, в някои групи на Реформаторския блок, изобщо в ДПС и в Първа инвестиционна банка), инициативата „Правосъдие за всеки” и Софийският дискусионен форум поканиха у нас г-жа Маковей. Нейният разказ за трудното начало на съдебната реформа в Румъния и насърчителното й присъствие, доказващо, че всичко е в ръцете на малцината със силна воля и остра нетърпимост към мафиите, бяха истинско вдъхновение за публиката от активни граждани в зала „Мусала” на хотел „Хилтън” (извинявам се, на хотел "Клинтън).

Представете си стройна жена на около петдесет години, може би малко уморена, с нещо патрицианско и добронамерено в излъчването, с тих, но много ясен глас – и може би ще сте добили представа за външния вид и първото впечатление, оставяни от Моника Маковей. Английският й е със силен източноевропейски акцент, а тонът й е на човек, който осъзнава, че говори може би неразбираеми, но въпреки това важни неща. Готова е да отговори на всякакъв въпрос (дори и на грубиянски поднесен). Удивително е, че тази сякаш напълно обикновена дама е била способна (и продължава да бъде способна) на огромно личностно и професионално напрежение, включително с риск за живота си в името на една донякъде абстрактна кауза, каквато е върховенството на закона. Докато княз Шварценберг може да формулира блестящи афоризми за справедливото и моралното, тя просто говори за съд, Наказателен кодекс, корупция, пране на пари, шантажи, злоупотреба с власт… и за огромното, решаващо значение на личната воля. „Може би дори не ви трябват промени в законодателството. Сигурно дори според вашите закони корупцията все пак е престъпление. Трябват ви просто един решителен министър на правосъдието и един решителен прокурор за начало. Не разчитайте на много хора. Разчитайте на волята. Прочистете съдебната система и тя ще прочисти всичко друго.” Така говори г-жа Маковей. „Не разчитайте на политиците. Те не искат да одобрят законодателство, което да преследва самите тях. Против човешката природа е човек да иска да се самореформира. Не очаквайте политиците да искат да се самореформират. Донякъде съдебната реформа е парадокс – налага се тези хора да поискат да прочистят собствената си среда от престъпници”. А някои хора си позволиха да нарекат тази жена "менте"... ченгета, разбира се. Хора, които се боят от истината.

Веднага след срещата разбрахме, че според Прас-прес („медиите” на Делян Пеевски, майка му и ДПС, обслужващи понякога БСП, а друг път ГЕРБ, но винаги – петата колона на Русия) идването на Маковей е едва ли не подготовка за държавен преврат. Не е учудващо, че коруптократите от ДПС и БСП се боят от присъствието на фигури като тази у нас. Не е учудващо дори това, че партията на министър-председателя Борисов също би искала да не гледаме към Румъния. Слабо учудващо е, че агенции и сайтове като „ПИК” изведнъж започнаха да защитават т. нар. „легитимност” на кабинета „Борисов ІІ”. И почти учудващо е, че някои уж реформаторски министри като например Лукарски (по-известен като „Божо Трика”) се обадиха чак от предполагаемо братска Русия, за да изразят възмущение от идването и говоренето на г-жа Маковей. Толкова по въпроса за волята за реформи у нас. Особено забавно беше, че заместник министър-председателят г-жа Меглена Кунева и самият правителствен шеф се сетиха, че биха искали среща с румънската гостенка едва в края на късия й престой в София. От една страна, Моника Маковей е неудобно лице – тя се обърна дори срещу партията, издигнала я на поста й в Румъния. От друга страна обаче, Моника Маковей е представителка на Европейската народна партия и е разбираемо колебанието в сегашния ни кабинет – дали да я игнорира като ненавременен трън в петата или да се снима с нея като с човек, идващ от Брюксел. Изглежда, че ЕНП все пак предупредително размаха пръст на сегашното българско правителство, защото дори от по-далечна перспектива реформите на съдебната ни система са ужасно закъснели.

За щастие, поне част от правителствено представения Реформаторски блок прояви любопитство към идването на г-жа Маковей. Министърът на отбраната г-н Ненчев проведе частна среща с румънската гостенка, а министърът на правосъдието г-н Иванов присъства на самата форумна сесия и за своя чест говори без излишни оправдания за обективните трудности пред реформата у нас (и изслуша няколко много навременни, остри предупреждения от залата). Струваше си да се чуе как за първи път от много време насам един отговорен член на правителството не се колебае да заяви готовността си да напусне поста, ако не свърши работата, заради която го е заел; и да каже ясно, че в самата съдебна система, както и в Прокуратурата има хора, които му пречат да върши необходимото. Най-сетне имаме правосъден министър, който може и да е лишен от възхитителната смелост на Моника Маковей, но е достатъчно почтен, за да не прикрива проблеми и да нарече срамните пазарлъци в Народното събрание с истинското им име. Това не е достатъчно. Но все пак е повече отколкото би направил който и да е член на презряното управление на Орешарски. Присъстваха също г-н Радан Кънев, г-н Корман Исмаилов и ген. Атанасов, които може и да не са изпитали особено удоволствие от атмосферата в залата, но чуха всичко, което трябваше да се чуе. Това също не е достатъчно, но може би е малко по-добро от нищо. Добре е, че Маковей каза: „Няма никакъв смисъл да ме слушате, ако не искате да извършите нещата, за които говоря”. Някои ще изтълкуват това като диктат. Аз го възприех като просто морално заключение.

Достойни личности като Искрен Кръстев, Любомир Авджийски, Биляна Райкова, Петромир Кънчев, Елисар Башир, Велислав Величков, Ралица Вачкова, Георги Илиев, Деян Василев, Асен Йорданов и Антоанета Цонева от инициативата „Правосъдие за всеки”, информационния уебсайт „Биволъ” и „Протестна мрежа” (ах, тази лоша, лоша Протестна мрежа!) говориха за хората, които правят всичко възможно истината за българската корупция да не бъде потулена. Френският посланик г-н дьо Кабан беше отличéн заради силната си позиция относно Софийския градски съд.

Преврат все пак не се състоя. Но да се надяваме, че реформата ще се случи.

-----

Текстът е публикуван в блога на автора

Следете новините ни в GoogleNews