Quantcast

Как да накарам детето ми да чете?

Николай Фенерски Последна промяна на 27 септември 2013 в 10:49 52461 129

 Николай Фенерски
Николай Фенерски

Влизали ли сте в дом без библиотека? Нито една книга никъде. Даже детски книжки не се виждат.

Израснах сред книги, но приятелите ми от детството, тези, най-истинските приятели, които са двама, трима, четирима, са алитерати, души безкнижни. И аз често им го казвам. Вие, казвам им, сте души безкнижни, бедни, не знаете нищо за нищо, не сте ставали част от ничий друг свят, не сте се скитали из пътечките на нито едно въображение, така не сте доразвили и вашето. Всички те са различни типове хора. Някои са хора на изкуството. Но въпреки това са алитерати. Единият от тях, художник, казва, че тия всички неща от книгите си ги знае, че всичко в света се повтаря, че животът е кръговрат и няма нужда други да му го припомнят, няма нужда да се губи из нечии светове... Всеки си има оправдание. Не мога да си обясня нежеланието да се чете. Не го схващам. И то да се чете художествена литература.

Един друг приятел казва, че обича исторически четива, а романите и разказите са му безинтересни, неговият свят си му е достатъчен бил, просто не проумява моя интерес към литературата. Дори му се струва странен и нездрав, подозирам.

Та така, интелигентни хора. После се чудят, че децата им не четат. Един съвсем малък процент от хората у нас четат. Словаците са по-четящ народ, за руснаците да не говорим, там четат и хората със средно образование, не само висшистите, ако има някаква връзка между образование и четене, но си мисля, че все пак такава има. Не е правило и по образованието не може да се съди за интереса към литературата. Но хората с по-високо образование са били принудени да четат, за да си вземат изпитите в университета. Говорим за истинско образование, не за ментетата.

Четенето е акт дълбоко съкровен, интимен. За да четеш, трябва да останеш сам със себе си. За много хора е ужасно да останат насаме със себе си. Те не знаят какво да правят, когато останат сами, затова си включват телевизора или друг някакъв повърхностен дразнител, който да отвлича вниманието им, да приковава сензорите им, да им убива в първия и единствен смисъл времето. А времето тук на земята ни е най-ценното нещо. Те не умеят да се наслаждават на спокойствието в душата си, за тях мълчанието, тишината не са познати и притегателни. А може би дори ги плашат.

Читалищата изхвърлят старите си книги. Сякаш книгата може да остарее. Една книга или се е родила стара и съсухрена, или е винаги свежа. Читалищата получават директиви да изхвърлят книгите на еди каква си възраст и да „обновяват“ наличностите си. В резултат на което в близкото читалище миналата година не успях да намеря класически произведения от Илф и Петров и от Стругацки. Това са такива тихи престъпления, такива незабележими и скрити масови убийства. Ако някоя от нещастните книжки има късмет в живота си, ще попадне при антиквар. Другите пътуват накъм крематориума. За книжния холокост няма да прочетете във вестника, нито да чуете в новините, но той е факт.

При такова отношение към книгата как да говорим за любов към нея? На кого му пука? На разни странни птици като мен? На не повече от десетина хиляди човека сред няколкото милиона българи? Мислите си, че драматизирам? Ще ви кажа, че аз смятам книгата за свещена. Напоследък много плява излезе от печат и получи книжно тяло, тази плява бих я изгорил цялата. Но да унищожиш добра книга е като да убиеш човек. Углавно престъпление.

Та как да накараш детето си да чете ли питаш? То теб виждало ли те е с книга в ръце? Ти на него сложи ли му в невръстните седемгодишни длани някоя хубава книжка? От Роалд Дал, от Астрид Линдгрен, от Михаел Енде, от Арчил Салакаури, от Ангел Каралийчев? Просто спираш компютъра, гасиш телевизора, затваряш го в стаята с книгата и му казваш да започне да чете. След първоначалния бунт, като види, че няма мърдане, то ще се подчини. И един път увлечено от разказвача, няма да се спре. И ще ти бъде благодарно. А ако ти не можеш със собственото си дете да се справиш, кой друг да го направи? Ама ти е по-лесно да нямаш грижи, да оставиш на самотек неговото естетическо развитие, да повериш най-важните му години, дните, седмиците, в които се формира като пластилин мъничкото му съзнанийце, в ръцете на разни престъпни телевизионни и интернет елементи. Тия герои ще го увредят. Бъди сигурен. Вгледай се малко в тях и ще разбереш защо го казвам. Детството е най-скъпият отрязък от живота за изграждането на личността и по отношение на времето. Когато си малък, всеки ден е като отделна епоха за теб, а времето тече със съвсем друга скорост. И родителите, които не предоставят на децата си правилните впечатления и емоции, са за затвора. Една от тези емоции е четенето.

Не е измислен досега друг начин за развитие на разума, за възпитание в мислене и за получаване на знания - четенето е единственият. За фантазията и въображението няма да отварям дума. Но мисленето, знанията са единственият истински капитал, който винаги ще притежаваш и си е само твой. Гол да те съблекат, всичко да ти вземат, знанията са си с теб. Те те различават от останалите човеци, не нещо друго. Външният ти вид ще се променя, първо си млад, после ще остарееш, но знанията си остават и дори имат свойството да се умножават.

Страх ме е от къщи без книги. Не е нужно да си богат, за да имаш книги. Онези изхвърлените от читалища и библиотеки са по сергиите за жълти стотинки. И 15 лева за нова книга също не са много пари - кога ходи на кръчма и колко остави там? „В началото бе Словото“, рекъл и един друг човек, но за душите безсловесни тия думи нищо не означават. После се чудят що това дете така скучае в училище. Що бе, наистина? Чудиш ли се? И да го утрепеш това дете с лопатата, пак няма да почне да чете. Бъди сигурен. Ти не четеш ли, то няма да чете. Ти не обичаш ли книгите, не покажеш ли отношение към тях, и то няма да има такова и няма да изпитва чувства към тия хартии... Пусни си телевизора и бъди щастлив. Ето, сега ще ви дигитализират сигнала, ще ви повишат качеството на зомбирането, ще ви бъде още по-комфортно и безпроблемно да убивате дните си. За какво са ви тия дни и тоя живот тежък и без друго? Я бой с телевизора по мозъка и не се притеснявай за нищо. Нали са ги направили на филми много от книгите, пуснете си ги тия филми и си вземете кърпички да си триете лигите от постоянно отворените усти.

И за последно да спомена един приятел, един, който едно време четеше. Днес децата му не четат. Гледат телевизора и монитора. Той спря да чете и в грижата за издържането на семейството забрави да бъде първо човек. Превърна се в зъбно колелце от системата, която толкова хубаво мразеше в младите си години. И сега децата му страдат без книгите. И ме пита как съм накарал своя син да чете, че и дъщеря ми седемгодишната също вече е на третата си книжка без картинки... Тоя текст е написан за него. Приятелю, кое ти е по-важно? Да нахраниш и облечеш децата или да им отвориш очите за света? Щото ония неща, страшните, от екраните, които се вбиват в мозъчетата им, са много опасни. Казвам ти го, да си го знаеш. И да не се чудиш после.

Това е. Банално и просто. Ама няма как по друг начин. Като първа стъпка можеш да влезеш в интерфейса на рутера, до който интернет доставчикът ти е пуснал кабел, на адрес 192.168.0.1 - или нещо подобно, според марката, и да филтрираш на ниво рутер достъпа до фацебуук.цом - от клюкарника на тая възраст те нищо не получават, само се възпитават в интригантстване. И се вземи малко в ръце - ти и само ти си отговорен за собствените си деца. Втората стъпка е премахването на телевизорите от детските стаи. От пропагандата по медиите е нужно да се страхуваш, много да се страхуваш.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

17.10 2013 в 13:19

Бате, к'во да ти кажем,
аз съм чел цял живот, и сега продължавам да чета - ма файдата к'ва е? Познавам ли човешкото животно по добре след хиляди часове с книгата, отколкото бих го познавал след хиляди часове с живи хора. Това е все едно да четеш учебник по програмиране и да работиш като програмист. Да вярно учебника е структуриран добре, написан красиво и подредено, учи те как трябва да работи тоя сорт или как се вика оная функция. И като седнеш пред компютъра не можеш да напишеш 2 реда код. Ама като си програмирал 5 години ти си мислиш какво искаш от програмата и кода се пише сам. Та и с хората така, книгата ти показва човека отвън и отвътре, обсъжда го и го съди, и к'во , това не са твоите мисли, ти не контролираш действията на героя.
Аз съм почнал да виждам книгите като забавление, когато имам време и нямам какво да правя, отколкото като носители на някакво (културно) наследство и мъдрост. Сега поне пътуването е евтино и границите са отворени, вместо да четеш за Гърция иди там и го изпитай. Аз това мисля да направя :)

11.10 2013 в 16:22

"...да филтрираш на ниво рутер достъпа до фацебуук.цом ... Втората стъпка е премахването на телевизорите от детските стаи. ". Как да стане, обаче ? В немскоговорещите страни непрекъснато повтарят този призив. В същия момент има над 40 пълноценни немски ТВ програми, които са една лавина от информация, много често и полезна. За фацебуук и Со. да не говорим. Сега и телефоните и таблетите.
Ние специално в къщи сравнително лесно се справихме с телевизора - мах 1 час на ден ( или един филм ) с нас. Обаче Компютърът е проблем, както телефона и таблета. Имали били домашни в Интернет - проверих, вярно, по английски поне имат. По литература и трябвал, за да напише текст, по математика ( геометрия ) - да чертае. По Информатика и още някакъв предмет, свързан с презентации - също. РС е постоянно включен - и често се гледат филми. За телефона да не говорим. Книги уж прочете 2 - 3, които учат поне, обаче интерес истински няма. Прави ми впечатление, че по литература не учат класици. Само Фауст и нищо друго известно досега, а гимназията им свършва след 1 година.
Надяваме се все пак един ден да преоткрият книгите. В момента техниката е твърде голям дразнител. А публичните личности - хора най-много с по една книга, ако въобще, и то Винету. Това също оказва огромно влияние, според мен. Да не говорим за рекламата на театри, опера, книги и т.н.

09.10 2013 в 14:20

Фенерски, аз, душата, също обичам да чета, обаче да ти кажа предпочитам всичките стотици ли са, хиляди ли са, не знам, книги от секцията да ги изхвърля и да ги заменя с един готин "киндъл", да си сваля най-доброто от света и от българия и да си чета, без да ми се налага да изтръсквам и съответно да дишам прашоляците от книгата като хартиен носител, така че аре спрете да бършете сълзи за хартията...четенето е освен разгръщане на листи, също така е и интелектуална дейност, която мога да извършвам навсякъде и по всяко време, само да я имам таз машинарийка, и само да ги има качени всичките добри книги на тоя свят...

08.10 2013 в 20:24

ох, това да не е шиле да го накараш у обора??????!!!!!!!!!
ако не те е виждало с книга в ръка, няма как да знае как се чете!

05.10 2013 в 16:44

taniajo написа : ''Не можеш да накараш някого насила да чете, не можеш да накараш някого насила да прави нещо, защото човек трябва да има избор, дори това да са децата ни." Подписвам се под тези думи с две ръце и само бих добавила - точно на децата ни трябва задължително да дадем правото на избор. Тогава ще се помирят категоричните позиции на giotwer ( само четенето ) и на Kindle ( само съвременни технологии ). Смятам, че и двамата са прави, но едностранчиви. Дайте на детето право на избор и го приемете, независимо дали ви харесва. Това ще бъде НЕГОВИЯ избор !

04.10 2013 в 20:50

Само едно споделяне на моя опит със сина ми. Не, че никак не четеше като малък - и книжки сме имали, и нас виждаше да четем - но някак си не посягаше сам към книжка. Може би аз не бях му чела достатъчно като съвсем малък, може би... Когато беше във втори клас, една позната ме посъветва: дай му да чете "Хари Потър". Бях много скептична - как пък не... Е, все пак го направих. Като се затвори това дете в стаята си... просто потъна в книгата! После и следващите томове, после други книги... Това беше огромният тласък. Бях изумена! И тогава разбрах, че трябва наистина да се разпали любопитството на детето! Говоря за една малко по-късна възраст от тази на книжките на Ангел Каралийчев и Астрид Линдгрен. Споделям всичко това, за да помогна и на други родители да запалят децата си по книгите, пък били те и за Хари Потър като начало. Оказа се, че специално тази книга е приковала вниманието и на много други деца, които преди това не са искали да вземат книга в ръка. Веднъж усетили магията на четенето и на увлекателното четиво, бариерата до голяма степен е срутена. Повярвайте ми, опитайте!

04.10 2013 в 09:50

Аз пък, не мога да си обясня, защо желанието да се чете ТРЯБВА да е свързано с художествената литература! Приятелят му четял исторически романи - било странно, другият нямал интерес - било оправдание. КОЙ си ти, че ще определяш какво ТРЯБВА да се чете?!? Аз предпочитам например "Космос" на Сейгън пред Булгаков или Толстой - пък ти си го интерпретирай както искаш.....

Дали някога ще станем толерантни към различията?

А относно децата - НЕ трябва да ги караш да четат, а да им създадеш интерес към книгите. За целта следва да се подбират книги адекватни на възрастта и интересите на детето, а не на интересите на баща му!

03.10 2013 в 21:23

Така точно на същия принцип съм виждал прекрасни книги, да отиват на претопяване, а сега не могат да се намерят, дори на антиквариат.

03.10 2013 в 13:46

Аз подредих вещите си (своите). Но Тя подреди вещите ми (моите) . Малко не сте наясно с притежателните местоимения, както , прави ми впечатление, много хора. Ако спазвахте това, което сте написал, трябваше за втория случай да напишете "Тя подреди нейните вещи" .
Мой ; Твой ; Негов/Неин ; Наш ; Ваш ; Техен и за възвратното свой/ свои за всички лица, когато извършват действието...