Ако некой още не е чул за събитието на сезоня, у събота на белослатинския панаир ше извие свойта „Есенна балада“ самият Мирослав Илич. „Тежко ми е и све теже, тежко сваког дана, я плачем и певам...“ Така е, Мирославе, баце, тежко е и все по-тежко ше става от ден на ден, и ше плачеме и ше наруваме... Щото ти ше си земеш хонорара от осем хилки (цифром 8 000 лв), а за други къде по-важни неща у нашия град нема парета, да им го турим и у намерата и у панаира пропаднал тамън. Ама тизе, баце Мирославе, не си виновен, тизе си пееш убаво, а че наще епизодисти са се научиле от предишните, а тия от още по-предишните как се замазват очите на избирателните единици, е съвсем отделен вапрос, връъму гу и вапроса. На знаменца и светлинки, на скари и бири ни възпитаа още едно време команчите, маменцето им. После тоа пиар го беа позабравиле, ама гръбавите го докараа отново на мода. Ше режем лентички, ше пущаме балончета, ше приказваме фафли от пет стинки, а действителността е жестока... Я не знам тия управници сегашните що си не изкарат бюджета на видело, да се види за койо колко пари се дават, па ние ше си напраиме сметката мал ли са или не са... По закона за публичния достъп до информация... Тоа закон го знаеме.

Ама закръшвацията е голема. За Илич или други чалга силиконки хонорари ще има, а за нещо по-належащо парици нема, а? Глупави сте и вие от таа власт местната като и тиа преди вазе, ич нема да ви цепим басмъ... Ма проблеме нема, предишниа кмет го напраиха областен управител, вазе като се маанете след време, също ше ви повишат, с Илич и пейките у парка си го заслужихте. Не че пейките са нещо лошо, ама са дреболия. И разпределението на общинския бюджет е работа проста като на две магарета сламата да разделите. Обаче директивите са други, нали? Така са ви го рекле отгоре, мажете и замазвайте гладните очички на електората, той ше запомни сръбското и ше забраи куркащите си чирва.

А вашия празник девети септември е описан в романа на Анчо Калоянов „Девети“... Авторът разказва за него в това интервю http://liternet.bg/publish13/r_lebedova/akaloianov.htm

Представена е тази чудна дата и в „Хайка за вълци“, поне филма гледахте ли, ако ви мръзи да четете? Така че нещата са осмислени и казани. Въпросът е, че нивото на възприемане на историята и истината днеска е единствено уличното, незадълбоченото, да апнем, да пийнем, коги дават, па и на „Есенна балада“ да попеем, па другото му еби мамата. Тама е заровено кучето, на тава ушенце лежът баклюците от телевизора.

Горките дечурлия, и таа година тръгат на училище... Щото Системата е сътворена така, че да не обичат знанието, да им създава имунитет към него, алергия от допира с него, нема да можем да ги заразим с това знание. За таа умишлена порочност тепърва ше пишем. Върхът на айсберга ще бъдат разни министерски полюции с „модернизиране“ на учебната програма, ще отпадат все повече автори, които са поставили основата на културата ни, щото така требва, без основи пада целият дзид, нали за матаретките на пикаещия у фонтаньете и за дебилизиращата операционна система на Били милиончета ще има, пак да не е, десетина процента за посредниците от тия суми ще останат. Всеко мускариво детенце от малцинството и мнозинството, вече не знаеме койо кво е, требва да бъде възпитано в логиката на Били - бецален и на влазанье, и на излазанье, плаща се и въздухът, който дишате, нещастници, и да не сте посмеле да живеете безплатно... И не е да немат успех кампаниите им. Некакво момиченце се изпръцкало в блогчето си, че не аресвало Ботьова, така понеже последният ѝ се струвал на младото проветрено мозъче „стихоплетец“, „първобитен“ и „голем“, още изразила мнението, че бил навсекъде и бил прехвален, които последни две твърдения не желаем да оспорваме поради липса на достатъчно нервни клетки в наличност у нашиа организъм... Но първите три определения са къртещи. Кърти, чисти, извозва. И вазе ви изкрътиа, ше ви почистат и ше ви извозат, мойто детенце. Езък ти за ентусиазма.

Като рекох дечурлиа, вие сеги, дето четете, у фертилна възрас, що, уместо да си губите времето пред тоа пропаднал монитор, не идете да понапраите едно две за тамазлък, че работата отвада ептен на затра. Само ми не викайте, че животът е тежък и немате паре за дечуре... Щото едно време са гледале и при по-лоши условия, и наще бабички и дедеве са оцелеле въпреки сичкото. Разглезиаме са и са изколцатиаме и все гледаме да минеме метър, затава си патиме... Щото ако не напраиш некакво усилие, па чекаш да ти даде некой у ръцете, не си си заслужил щастието. У тоа живот да ти е сладко, пръво требва да изедеш една кофа говна, те тава е положението, комшии и съмишленици. Айде, останете си със здраве и напиняйте на бундрука. То са е видело, че така ше си бъде, ми барем дайте да праиме работите с кеф.

Още по темата

08/09/2013

Нашите автори

Изклесъци

28/08/2013

Нашите автори

Претръкванье

11/07/2013

Нашите автори

От всеки боклук буньище не става

20/06/2013

Нашите автори

Военна хунта, камионетка и безименен трап