Ето иде ГДБОП, носи два казана боб

Венци Мицов Последна промяна на 13 октомври 2020 в 18:56 10026 1

Денят започна чудесно...

Станах, направих си кафе. Пуснах си последния албум на Slayer, после закусих скромно - две филии, дебело намазани със зехтин, масло и свинска мас и поръсени щедро с няколко таблетки витамин B за профилактика.

Пуснах си няколко пъти видеото на Джуди Майковиц, което от месец февруари очаквам всеки момент да бъде изтрито и тъкмо да облека сакото, закупено от Манията в Дружба за 12 лева, на вратата се почука.

"Кой е" - попитах аз.

"Аз ше ти кажа кой е! Отваряй бе, твоята мама бандитска!" - извика някой. После се чуха някакви нечленоразделни звуци и в миг в стаята ми връхлетяха 20 маскирани полицаи от специалните части.

Заедно с тях имаше двама прокурори, двама пожарникари, петима леководолази, трима алпинисти и един свещеник, който, да ме прощава Господ, много ми заприлича на Дани Кирилов, но после всичко спря да ми прилича на каквото и да е, защото се озовах на земята, двама с качулки ме закопчаха, а още двама насочиха към мен рязани пушки, докато мрачен човек с още по-мрачен глас изрече:

- Хортензий Каратопрътлиев?

- КОЙ??? - попитах аз.

- Ей, боклук такъв, на тарикат ли се правиш? Хортензий Каратопрътлиев си по баща. А моминското ти име кое е?- попита друг мрачен глас, а свещеника запя - "Алелуя, DE PROFUNDIS CLAMAVI AD TE, DOMINE".

- Пичове, има някаква грешка. Аз не съм никакъв Кара не знам си какъв. Знам само един Каракачанов с подобна фамилия, ама последно го виждах в БИЛА да си купува македонска наденица... Ке умрем за нея - рекох аз.

- Ей, нещастник, млъквай и не се прави на интересен! Няма ли да съдействаш на органите на властта? - попита трети, още по-мрачен глас.

- Е как, хем да млъкна, хем да съдействам? Имате грешка. Не съм човекът, когото търсите!

И този момент се чуха сирени. Пред блока ми бяха спрели:

- една линейка
- една "Лада Нива" на горските стражари
- един камион на Чистотата
- един автобус с полицаи от Радомир, докаран за подкрепление

- Каратопрътлиев! Откога те търсим! Откога те издирваме, нещастни престъпнико! Пипнахме те най-накрая! Да даваш на кравите пакетчета с хероин и да ги пускаш да пресичат границата с Турция! Ей, как го измисли това! Но никой не е по-голям от ГДБОП!

Полицаите от Радомир влязоха в апартамента ми. Единият посегна към недоядената филия със свинска мас, а другият бръкна в килера, извади една ябълка и една скилидка чесън и захрупа, издавайки някакви звуци, в които разпознах "Убав чесън, ного е благ"...

- Пичове, ще ми изпочупите къщата! Не съм този, когото търсите. Казвам се Гошо, бачкам на зеленчуковата борса и ще ме уволнят, ако не отида на работа скоро. Днес докарват карфиол от Бурса и зелен боб от Пирея, трябва да го стоварваме на борсата - рекох аз и се опитах да погледна, доколкото това беше възможно.

- Тоя Каратопрътлиев ми лази по нервите - рече един от мрачните гласове.

- Вижте бе, ей там, на масата ми е портфейлът. Там ми е личната карта, шофьорската книжка. Вижте как се казвам бе!

- Как ли па нема да ти гледам личната карта, Каратопрътлиев. Искаш да спечелиш време, за да дойдат от бандата ти и да ни нападнат! Но никой не може да се ебава с ГДБОП! - рече един от мрачните гласове.

Междувременно обаче един от полицаите от Радомир вече беше посегнал към портфейла.

- Ахахаха, шефе, тоя има 5 лева от бай тошово време у портфейло, ве - рече полицая - малей, колко е грозен у личната карта...

Очевидно някой от шефовете на тая акция погледна. Настана неловко мълчание.

- Значи така, гражданино Гошо Петков! Заблуждавате ГДБОП! И си мислите, че ще се хванем. Информаторът ни няма как да ни метне, КАРАТОПРЪТЛИЕВ! КЪДЕ СИ ИЗКАРА ТИЯ ФАЛШИВИ ДОКУМЕНТИ?

Някой обаче явно подаде и шофьорската книжка на отговорните лица. Двете съвпадения на име, снимка, ЕГН и данни явно все пак започнаха да дават своето.

- Ето, видяхте ли. Станала е грешка - казах аз - проверете кой съм, работя в зеленчуковата борса от 10 години, викат ми Гошо Зелето.

- Слушай бе, скапаняк! Информаторът ни е бетон. Прати ни на точен адрес и няма как да сбъркаме! Ние сме ГДБОП! Не сме някакви, дето готвят боб! Адресът е точен и ясен - "Хайдушка поляна" 24, вход 2, етаж трети, апартамент 68.

- Браво. Само че вие сте дошли на "Партизанска поляна" 24. "Хайдушка поляна" не знам да има в тоя квартал - рекох аз.

В този момент настана гробно мълчание. В тишината дочух как един по един полицаите от Радомир излизат от апартамента ми, за да се качат в автобуса. Комшиите бяха застанали в коридора, за да гледат сеир.

- Ей ся ше има да пишеме... Кой идиот обърка адреса? - рече свирепия глас, който от свирепа интонация беше преминал в минорна такава.

Качулките ме вдигнаха. Свалиха ми белезниците.

- Аз, такова, съжалявам, явно е станала грешка. Ъъъъ, таковата... Ние сме ГДБОП, такива неща не се случват при нас, ама ей, на - рече един от шефовете.

После всички си тръгнаха.

Пуснах новините. Така и така вече бях изпуснал бачкането.

"Преди малко е извършен обир на банка. Крадците са се измъкнали необезпокоявано, полицията не е успяла да реагира" - съобщи говорителката.

А аз станах. Извадих една глава лук, нарязах я на ситно, нарязах две чушки, един морков и добавих 300 грама боб в тенджерата.

Нали знаете. Когато варите боб, не бива да правите грешки. Защото това е боб, не е ГДБОП...

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

5458

1

zuljin

13.10 2020 в 22:28

Абе дали да се смеем или да плачем, ма то цялото МВР е такова..