Безкрайният партиен пир

Напоследък в парламента трудно се събира мнозинство за различните видове реформи. В сряда във вихъра на парламентарните баталии, обаче, внезапно една тема като по команда обедини подавляващо парламентарно мнозинство от 95% от депутатите. Разбира се, ставаше въпрос за пари. Когато стане въпрос партийните лапачи и номенклатури да прибират едни пари, или привилегии, тогава в Народното събрание опозиция няма.

Затова и в сряда само около една дузина народни избраници се съгласиха да бъде включен в дневния ред законопроекта на независимия депутат Велизар Енчев партийните субсидии, които данъкоплатците плащат на любимите партии, да бъдат намалени два пъти. Защото сега сме свидетели на невероятния парадокс или гавра, както искате го разбирайте, най-бедната държава в ЕС да плаща най-скъпите субсидии на партиите, преминали 1 % от гласовете на парламентарни избори. Пак ще припомня най-фрапантното сравнение: най-богата държава Германия отделя само 50 евроцента за своите народни избраници, а най-едната България – 11 лв. Така всяка година прахосваме около 45 млн. лв., с които бюджетът/т.е.изпосталелите родни данъкоплатци/ пълни гушите на разни партийни номенклатури, уж за партийна дейност. С тия милиони партиите си купуват медии, избиратели и каквото още там им потрябва, осигуряват си луксозни воаяжи по света и у нас.

В сряда обединените партийни другари казаха на българските гласоподаватели:” Не ни интересува, че 90 на сто от вас живеят в бедност или в риск от бедност. Не ни интересува, че 90 на сто от пенсиите са колкото за бог да прости. Не ни интересува, че цели групи социални слаби не могат да си плащат тока и парното. Не ни интересува, че няма пари за скъпи лекарства, за онкоболни. Не ни интересува, че умират български деца, защото във фонда за лечение няма пари да се лекуват всички. Нищо от това не ни интересува. Интересите на партийните номенклатури стоят над всичко. Затова няма да направим жест, компромис, няма да проявим капчица човечност и солидарност с тези, които ни избирате и ни осигурявате охолен партиен и парламентарен живот. Нашият партиен пир ще е безкраен. Дори и да е по време на чума.”

Тъй като напоследък, във връзка с новогръцката финансова трагедия, вървят разни сравнения между българи и гърци, нека направим и още едно. Прави - криви, за добро или за лошо, братята гърци са заставили своите партии да им осигурят 6 пъти по-високи пенсии и заплати от българските. Но в същото време гръцките партийни номенклатури са си позволили да поискат от гръцките данъкоплатци държавни партийни субсидии само от 60 евроцента на глас, т.е. 10 пъти по-ниски от българските! Представяте ли си да беше обратното – т.е. както е в България... Само за два часа парламента в Атина щеше да бъде обграден, подпален, а политиците вътре изгорени живи. До един.

Чест прави на Велизар, че като Дон Кихот се бори в тази обречена битка. И накрая, разбира се, ще я загуби. Защото във Великия преход Партиите винаги печелят, а народът винаги губи. Той до такава степен свикна с това, че вече нищо не му прави впечатление. За последните 10 години партийните върхушки си увеличиха 10 пъти партийните субсидии. Да сте видяли някой да протестира, да се гневи? Утре и 100 лв. да ги направят, народът и тях ще преглътне. И пак ще отиде да гласува. За партийните другари, това не е електорат, а злато. Да си отгледаш, възпиташ и опитомиш такива избиратели се иска голям, много голям талант. Шапка им свалям. Като не мога да им сваля субсидиите, какво друго ми остава?

Още по темата

03/06/2015

Нашите автори

Няма здравна реформа в болна държава

05/03/2015

Нашите автори

България - самоизяждащата се държава

Следете новините ни в GoogleNews