Първата българска рок-сватба 25 години по-късно

Последна промяна на 10 май 2013 в 14:55 8614 3

Сватбарят Люси Дуков посреща гостите си (сн.Владимир Калудиев за Rock'N'Rolla)
Сватбарят Люси Дуков посреща гостите си (сн.Владимир Калудиев за Rock'N'Rolla)

Автор: Марта Воева

Преди 25 години на 8-ми май се е състояла сватбата на Людмил Дуков и Лора, а тя е била и първата рок-сватба в България. На тази дата, 25 години по- късно, се организира купон със същите банди по повод на същите хора. Тези, които преди 25 години са се събирали на Кравай и на Синьото кафе и са се борили заедно срещу безумията на света и в контролирано уредената социалистическа държава. Мястото, избрано за тази среща, беше с много подходяща и приятна обстановка. Имаше и видео материал от сватбата, което беше приятна изненада. Някои от гостите ми разказаха, за този ден преди 25 години и какво се е случило от тогава до сега.

Румен Янев, гл. редактор на сп. „Ритъм“ от онези луди рокаджийски времена: "Преди 25 г. на този ден Люси Дуков се ожени за Лора в дискотека "Ялта" и това беше първата рок-сватба в България. Мисля, че си остана и последната, не съм много сигурен. С Люси се запознах месеци след това - в края на 88-ма, когато започнахме да правим списание "Ритъм" и Стефан Станчев събра първия екип. Има една снимка от тази вечер, където сме четирима от този първи екип - Милко Стоянов, Михаела Петрова, Люси Дуков и аз (подобна снимка бе направена и четвърт век по-късно, в Клуба – б.а.). За тази вечер искам да кажа две неща, на които много държа. Има една магия в тази вечер, неща които никога нямаше да се случат, ако не беше Люси и не беше тази вечер. Първото нещо е, че видях за първи път в живота си да излязат на една сцена Амебата, Фънки и да свирят на песен, която е на Любо Малковски и на група "Ер малък". Другото нещо, което се случи само тази вечер и сигурно никога няма да се случи повече, е да видя на една сцена Васо Гюров с Милена и новата си певица, Криси, които пеят едновременно. Чакам третото чудо и тогава ще повярвам, че наистина има чудеса (смее се). Люси Дуков отговаря за рокенрола в студентския КЕВ (клуб за естетическо възпитание) , който се ръководеше на времето от Мая, която пък беше първата жена на Венци Дреников от "Субдибула". Люси Дуков беше човекът, който положи максикум усилия и е в основата на организацията на първите два рок фестивала в Летния театър и на Стадион "Дружба". Но именно Люси организира до голяма степен празниците на "Ритъм" в Димитровград и Троян като концерти, заедно с Христо Едрин. От него аз се научих това как се правят концерти и след това използвах наученото от Люси, за да правя концертите на радио "Тангра" и Бургаският блус фестивал. Тъй че Люси, независимо, че е с десетина години по-малък от мен, е един от учителите ми и аз съм му много благодарен. Тягата на онова поколение от края на 80-те, за това си говорихме с Амебата, е толкова силна, че може би в следващите 20, 30 или 50 години не може да бъде повторена. Не мога да ти обясня защо, не знам, само съм щастлив, че съм съвременник на това, живял съм с тях, описал съм го в материалите си в "Ритъм" и в книгите, които съм написал и които се надявам да продължавам да пиша, и, че тази сребърна сватба горе-долу съвпадна с написването на текста ни с Емо Братанов, Антологията: „Цветя от края на 80-те”, която е точно за това рок поколение. Тази сбирка за мен е като предпремиера на книгата ни".

А това е Владо „Попа”, който отново е на сцената заедно с адаша си „Унгареца” и другите Контрол-ьори: "Минали са 25 години и какво от това ли ? Ами, имам по- голямо шкембе, малко съм по- плешив (смее се). Всичко е много готино, наистина. Сега, като срещнах толкова хора, които не съм ги виждал наистина от много години, се почувствах много щастлив и много приятно изненадан, а пък съм благодарен на Люската, че успя да ни събере, такива музиканти, даже в случая аз не свиря в "Контрол", но днес след 20 години свиря в "Контрол". 20 не са, но са 19 примерно, или 18, няма значение И днес ни събра старата формация, супер доволен съм, страхотно събитие. И сега да се видим старите, всъщност ние бяхме тогава младежи, бяхме много нахъсани да направим нещо ново, а сега като по-стари сме много доволни, че се събираме да се видим. Според мен, това е много хубаво събитие, и дано го направят и по друг начин, в смисъл, да не е само поводът на Люси, защото това е наистина много хубав повод, но ако се направи някакъв такъв голям концерт, ще бъде според мен, много посещаем и актуален. На този ден преди 25 години съм бил на 25 години, и на 25 години живота ми е бил малко по-друг, аз на купона бях гост музикант на групата "Конкурент" и, освен че сме приятели с Люси, аз отидох за да се напия, да се веселя, сетих се и за мястото където беше. Но тогава животът ми е бил по-друг, сега вече мислим по съвсем друг начин." /Едно предишно гостуване на "Контрол" в "Хляб и мармалад" се пази още в Медията!/.

"Първото нещо, което ми идва на ум е, че са минали 25 години. От този ден си спомням, че свирих с Митко Воев и Киро Манчев, това си спомням най- добре. Свирихме "Кале" и това ни беше всъщност, едно от трите официални свирения на "Кале". Едното беше на фестивал, второто на сватбата на Люси и третото в един ресторант съвсем спонтанно, гледайки някаква група. Имаше един продуцент - мениджър, който ни позна и каза да се качим и да изсвирим нещо и това бяха трите свирения на "Кале".., а и още едно на една вила. Свирихме на един купон и сега виждам някакви видеа от него, много разпилени и всичко свързвам с "Кале", защото това е най-важното. "Ялта" беше наше място, сега вече не е. Чувствам се добре, че сме събрани пак, сантиментални неща. Даже тогава е имало конкуренция между тези групи, гледали сме се леко под око, сега се гледаме много приятелски всичките, което не е добре, защото трябва винаги да има конкуренция, тя е тази която води до създаване на нови неща. Сега сме малко улегнали, за мен не бих го казал, че съм улегнал, но повечето други малко ме натъжиха, седейки по масите и това, че си тръгнаха толкова рано, важни хора от това събитие, не ми хареса, защото говори, че са леко остарели и уморени… Това е въпрос за много странични фактори за всеки един, въпросът е, че на мен не ми харесва като тегля чертата, че тези мои любими хора трябва да си тръгват толкова рано, вместо да останат до края", казва Васо Гюров в първите часове на новия ден, в които Сребърната рок-сватба още не е свършила.

"На този ден преди 25 години много се напихме, ние бяхме оркестъра на сватбата, свирихме какви ли не глупости, даже един рап много специален за Люси и Лора, който искахме и сега да направим, но Фънки не си спомняше текста. Лично, психически се чувствам по същия начин, но физически не и като гледам видеото контрастът е доста драматичен, не в наша полза. За 25 години надебеляхме, някои забогатяха, някои обедняха, всеки си пое по някакъв път в живота, но най- важното, че сме оцелели, че сме живи и здрави и сме пак заедно. Цялото време е случка до случка, всеки ден бяхме заедно на Кравай, всеки ден на Синьото кафе на обяд, вечерта на купон в различни клубове, тогава нямаше дискотеки, кой знае какви забавления; просто бяхме едно общество, което се развиваше заедно, няма конкретни случки, всеки ден беше купон. Имахме много малко, всички бяхме горе-долу равни, нямаше мутри, нямаше баровци, нямаше лимузини, всеки имаше по 2-3 лв. джобни, които събирахме за няколко шишета ракия и се очиствахме", спомня си Иван Нестеров – Амебата.

"Спомням си онази кауза, заради която оцеляхме в рамките на два века. Аз не бях на тази сватба, но бях човекът, който беше назначен на мястото на Люси Дуков, 48 часа по-късно, след като той се ожени и замина за Израел. Познавах го, виждах го, обичах го, мисля че се обичахме, защото човек който напише тежка метална статия и вижда нейната проекция в бъдещето като редактор, би трябвало спокойно да замине по света току що бракуван. Чувствам се като 25 години по-късно, но и като 25 години по-рано, защото аз избягах от други два купона, страшно съвпадение, 15 г. от Факултета по журналистика, които се събираха точно тази вечер 8-ми май , първи обявиха купона. И след кратък, но съдържателен купон на мой приятел, който живее в Канада, роден на 8-ми май и се прибира всяка година да си празнува рождения ден в България, голям фен на Бон Джови; не на последно място, заради статиите, които е прочел в "Ритъм" написани и от мен, не само от мен, просто се прибрах вкъщи. Тук съм си у нас и не чакаме никого повече. Това са хората които трябва да бъдат тука тази вечер. Годините закаляват вярата, надеждата и каузата, те определят кой е предател и кой е останал преди 25 или 52",  разказа Ивайло Кицов, тогавашен член на „редакционната банда” на Ритъм.

"От този ден преди 25 години си спомням абсолютно всичко. Беше същото, само че лентата не е в хай дефинишън на видеото от преди 25 години, иначе се познахме. Всички бяха с пуловерчета от ЦУМ. Всички сме леко поостарели, оплешивели, но с високо вдигната глава. Не бях виждал някои от тези хора от 10-15 години, защото живеят в чужбина, и те са се върнали тук специално заради това, но евала на Люси, нашият приятел от Кравай, че направи тази сбирка. На 18-ти май, ще има Кравай Реюниън и те ще дойдат и там всички хора. Много по-добре се чувствам от преди. Нищо че са минали 25 години, само готино", сподели Иван Пънкара.

"Преди 25 години това беше част от едно общо движение, една обща еуфория. Съжалявам малко, че преди 25 не мислехме по друг начин, защото можехме да променим много неща, не направихме нищо. Останахме само със спомени, като едни стари войници в една война, която е загубена. Какво от това, че са минали 25 години?... Ами, загубихме 25 години. За нас са изгубени, за другите не, защото пътят им следва, но ние можеше да направим нещо за тях, това ми е съжалението, че не направихме нищо за тези, които трябва да живеят в бъдеще. Нещо хубаво което се е случило за 25 години е , че тези, които тогава търсеха помещение и инструменти, за да се изразят, в момента ги имат, това е хубавото, лошото е че вече имат много по-малко неща да кажат с тях",  каза Ники Качаров, един от основателите на „Ера”. /И той е гостувал тук и в Оффроуд радио, може да се чуят сегашните му парчета./

"Когато се съберат повече от трима души има доносници, следят ни, записват ни, в крайна сметка си казах ‘Майната му, сватба е!’, направихме си купона, изкефихме се. Имаше хеви метъл, имаше рок, имаше ню уейв. Всички бяхме под ножа тогава, независимо какъв стил музика. На запада тези движения са се биели помежду си, докато ние бяхме приятелчета, то се вижда и на видеото, много кротки и спокойни сме били и тези ченгета, които ни юркаха едно време, Държавна сигурност и т.н. сега ако видят, дали поне един от тях ще стане да се извини, но няма да говорим на тези теми. Много се радвам, че след 25 години успяхме да се видим старите муцуни. Видях минимум 30 човека, които познавам, но в интерес на истината, знам само 10 имена, останалите ги знаем по прякор. Би било жалко, ако трябва да чакам още 25 години за поредния купон, аз искам това да стане някаква традиция, ако може, както и Кравай реюниън, да има по-често сбирки, да не се забравяме едни други", разказа Дани Гумата.

И Емил Братанов – който каза, че още има онова карирано сако, с което е на видеото, запечатало сватбата на Лора и Люси от преди 25 години: "Аз пък продължавам да твърдя, че тогава – в края на 80-те – Второто БГ рокпоколение имаше мисия и заедно със самата им музика, думичките от песните бяха важен елемент. Това беше експлозия, феномен, сътворен от съмишленици, приятели, млади хора със сходни несъгласия и мечти. Само дето надеждите ни някак не се случиха, дори и в рока; той не е бизнес в страна, в която политиката и медиите са преобладаващо чалгаджийски. Днешните чудесни групи имат техника, интернет и си плащат за репетиционни, но парчетата им ги въртят дори по-малко и от годините в края на 80-те. Имаме късмет с колегата Янев, едно, че сме преживяли всичко, когато се случваше – като двама от съучастниците – и сега, че написахме тази книга за „Цветята” от тогавашния шумен, емоционален и щур период. С малко от самата рокхроника и с доста от текстовете на емблематичната рокпоезия, която го беляза завинаги. Страхотно е, че се видяхме на сребърната сватба на Лора и Люси Дуков: живи сме, помним и все още желаем, това е най-важното."

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

11.05 2013 в 10:40

Каруца, текстът е на Марта Воева. Аз този път бях само музеен експонат. За което вече ми е и време :)

10.05 2013 в 19:10

Страхотен текст, Румба. Точно днес си говорихме с Васо Гюров, чети в неделя - и още веднъж браво

10.05 2013 в 18:01

малии , какво ли ще е на Златната ??