Quantcast

Nightwish развяха българското знаме в Букурещ

Владимир Йончев Последна промяна на 16 декември 2015 в 06:27 26184 12

Nightwish развяха българското знаме на концерта си в столицата на Румъния Букурещ в четвъртък вечерта. В залата, която по размери доближава Арена "Армеец" близо половината от публиката беше от България, а преди големите звезди от Финландия подгряха две други легендарни в България скандинавски групи - Arch Enemy и Amorphis.

Имах щастието да бъда на този концерт...

След като си изчакваме чакането на асфалтиращия се от половин година Дунав мост, опашката на румънската граница върви необичайно бързо. Понечваме да дадем паспортите на румънския граничар, а той само пита "За концерта ли?" и махва с ръка. Давам си сметка, че цялата опашка е с хора, които отиват на един от последните два велики състава, които все още не са идвали в България.

Мислех си, че този концерт е правен като за мен - три от най-любимите ми групи в една вечер и в моето съзнание всяка е хедлайнер, за който бих се вдигнал до Букурещ. Румънската публика обаче е малко по-различна - за нея Nightwish са безспорният гвоздей на вечерта.

Amorphis почват неприлично рано, когато залата още не е пълна. Звукът е приглушен, като за подгряваща група, а усещането в никакъв случай не може да се сравни с великолепните им концерти в България. Веднага се вижда разликата между българи и румънци. Очевидно при комшиите "Аморфис" не са такива звезди като у нас и докато румънците се мотат по коридорите, българите са застанали като пред иконостас.

Странно е Amorphis да подгряват когото и да било, но се вживяват в ролята си и повече анонсират следващите Arch Enemy и Nightwish, отколкото собствените си песни. Великолепни изпълнения на Silent Waters и Silver Bride, няма любимата ми My Kantele, но гвоздеят в програмата е House of Sleep, на която като втори вокал излиза самият Марко Хийетала от Найтуиш. В този миг всичко избухва и си даваш сметка колко много влюбчиви румънки на всякаква възраст има в залата. А аз с благодарност си спомням онзи момент преди близо 20 години, когато един приятел почти насила ми пробута mp-тройка на Nightwish с обяснението, че са вторите Amorphis.

След 15-минутна пауза и във вече пълната зала излизат Arch Enemy и ти става ясно, че в Румъния наистина има метъли.

Arch Enemy е шведска група, която никога не съм рекламирал сред познатите си, защото си мислех, че само аз мога да харесам такова нещо. Когато ги видях как напълниха стадиона в Каварна, си казах, че явно още няколко хиляди души споделят същата лудост. Но откакто в четвъртък видях как ги посрещнаха в Румъния, си мисля, че вкусът на хората е тръгнал в правилната посока.

Alissa White-Gluz

Снимка: Петя Митрева, 8th Colour

Arch Enemy имат 2 големи особености. Първата е, че китарите им са настроени с един тон по-ниско от нормалното и саундът е уникален. Втората е, че този мощен гърлен херкулесов глас принадлежи на жена. Доскоро на прекрасната руса дребничка журналистка от Германия Ангела Глосов, която докато вземала интервю от китариста Michael Amott успяла да му пробута свой запис и той уволнил досегашния певец и взел Ангела.

От година и половина обаче Ангела е само мениджър на групата, а самата тя лично е избрала новата вокалистка - канадката със синя коса Alissa White-Gluz.

Мислех си, че Arch Enemy без Ангела Глосов е като Троян без сливова, като НДСВ без Царя или като ГЕРБ без Бойко Борисов, но Алиса Уайт е великолепна. Доста по-мелодична от Ангела, много по-близка с публиката и (о, ужас!) на места дори със затворени очи можеш да разбереш, че пее жена. Алиса вече си има своите фенове, десетки момичета в залата са със сини коси. И което е по-важно - с нея сякаш групата е минала оная граница, отвъд която я слушат само ексцентрици и то без да направи и грам компромис с комерсиалността. 

Само това да беше концертът, нямаше да е малко. Но всички сме дошли за Nightwish и само няколко мига са нужни, за да се чуе разликата между тях и всички останали. Всички останали пеят песни - хубави, страхотни, великолепни. Nightwish изпълват залата със симфония, а душата - с щастие. Нито един звук не е излишен и нито един звук не може да се прибави. В един и същи миг са много тежки и нежно мелодични. Звучат едновременно като филмова музика (пък и една от най-хубавите им песни е от филм), като скандинавска сага, като разрязващ метъл и нежна любовна песен. Слушат ги закърнели металяги като мен и малки момиченца, нестигнали тийнейджърса възраст, каквито в залата в Букурещ има стотици.

Тук се налага едно отклонение, което запознатите с групата могат да пропуснат, защото със сигурност знаят историята.

Китее е затънтено финландско градче с десетина хиляди жители на руската граница и на 400 км от столицата Хелзинки. През 1986 г. там като учител по музика попада българинът Пламен Димов. Негови ученици са Туомас Холопайнен, Емпу Вуоринен и Юка Невалайнен. Той е първият им учител и по пиано, и по китара и по барабани. Пламен основава джаз група, която се казва Braz Band. В нея свирят и тримата. Туомас свири на саксофон.

Още деца, в една лятна нощ някъде през далечната 1996 г., Туомас, Емпу и Юка седят на брега на езерото срещу Китее и си обещават, че ще направят група, която ще промени музиката. Nightwish започва като акустичен проект. Пламен Димов им казва, че на тази група й трябва женски глас. И им довежда друга своя ученичка - Таря Турунен.

Следващите 5 албума са легенда. Във втория - Oceanborn, Пламен Димов прави цялата оркестрация на албума. Геният, който прави цялата тази прекрасна музика е Туомас - синът на най-близкия приятел на Пламен в Китее. Голямата звезда обаче е Таря, която в петък (18 декември) ще можем да слушаме в зала България.

През 2005 г. между момчетата и Таря настъпва разрив, който и досега феновете на Nightwish определят като най-голямата трагедия в музиката. Точно когато са направили най-силния си албум и правят най-успешното си турне, те драматично се разделят. Nightwish правят два албума с шведката Анет Олсон. В първия са едни от най-силните композиции на Туомас, но феновете драматично не го харесват. За разлика от тях, хората, които никога досега не са чували Nightwish много харесват албума и всъщност той е най-големият им комерсиален успех и от него е най-слушаната им песен в интернет.

Когато Анет е заменена с холандката Флор Янсен двете групи се омиротворяват. Флор напомня за Таря като визия, връща Найтуиш в орбитата на метъла и въпреки това запазва нещо и от поп-пеенето на Анет.

Ние, феновете на Nightwish, слушаме шизофренично новите им песни. Възхищаваме се на прекрасните композиции и все си представяме как ли ще звучат, ако можеше Таря да ги изпее. Та ми е малко тръпкаво как ли Флор ще се справи. С Ever Dream не се справя. Никой освен Таря изобщо не трябва да се опитва да пее тази песен. С Wishmaster се справя прилично. С писаните специално за нея песни обаче се справя великолепно.

Сетлистът на турнето е странен.

Хитовете от времето на Таря са силно ограничени. Заложили са на новия албум, а на концерт той звучи много добре. По-малко метъл, повече поп и невероятно оптимистичен. Чак неприлично щастлив.

„Shudder Before the Beautiful“ е първата песен от новия им албум Endless Forms Most Beautiful. Заглавието идва от цитат на Чарлз Дарвин от книгата му "Произход на видовете", използвани от Дарвин да опише последния универсален общ предшественик на всички живи организми. Дикторът в албума е най-известният дарвинист и най-голямата звезда в науката Ричард Докинс.

С Таря Nightwish вълшебно разказваха приказки за драматични съдбовни моменти. Сега се опитват да разкажат еволюцията, устройството на живота, Вселената и всичко останало. Доста е претенциозно, но им се получава. Докато ги слушаш, извън Nightwish няма нищо.

А Флор е огромна. И на клиповете изглежда голяма, но на живо е впечатляващо. Извисява се много над много високия Марко, а милият Емпу не й стига и до раменете. В малкото моменти, в които се налага гласът й да прозвучи самотно, става ясно, че такива като Таря се раждат веднъж в историята на рока. Но новите композиции са така направени, че гласът й да звучи като един от многото инструменти в симфонията и тази роля й пасва перфектно.

Доста хора, къде на шега, къде на истина, казват, че при три вокалистки, коя от коя по-добри, най-хубавата песен на Nightwish е без никакви жени в нея. Тя дори не е и подписана като песен на Nightwish, а като композиция само на мъжете от групата. Включена е във филма Lieksa, който много, ама много, заслужава да се гледа.

While Your Lips Are Still Red е най-интимният момент по време на концерта. Флор се включва накрая и го разваля.

В Найтуиш от две години има и шести член и това може би ще е изненада за тези, които не са следили всички подробности напоследък. Казва се Troy Donockley. От 2007 г. участва в някои турнета на групата, а от 2013 г. е постоянен член. Свири на купища странни духови и струнни инструменти, които придават силно британско влияние. Много странна птица, който определено оказва много силно влияние на Nightwish. Роден в Северна Англия, откърмен с британски фолк, Трой е работил с легенди като Рой Харпър (гуруто на Led Zeppelin и единствения човек, на кого те са посветили песен) и дори е продуцент на 4 албума на Мади Приор. Името й едва ли говори нещо на по-младите, но в началото на 70-те тя е едно от божествата в рок варианта на британския фолк, който Цепелин обезсмислят, докарвайки го до съвършенство.

Трой свири още в Islander, която през 2007 г. изглеждаше крайно нетипична за Найтуиш, но подобни мотиви все повече започнаха да се появяват в следващите два албума. И заедно с по-малкото метъл и повече поп, някак си Nightwish стават все по-малко финландски и все повече глобални.

Един от най-силните му моменти е в The greatest show on earth - великолепна 20-минутна пиеса, в която можем да чуем и гласа на Ричард Докинс.

Нов е и барабанистът. Вместо Юка Невалайнен на цялото турне е Кай Хахто.

А старите неща?, ще запитате вие и ще сте прави.

Старите неща са си точно такива, каквито си ги представяте. Емпу Вуоринен бичи сола почти от шпагат. Премерени шедьоври без досадна виртуозност.

Марко Хийетала изглежда по-красив от всякога. Няма да повярвате, че наближава 50, дай Боже, всекиму да изглежда така на тези години. И няма да повярвате, че е в Найтуиш едва от петия им албум. Изглежда, че винаги си е бил там. В отсъствието на Таря се е превърнал в едноличния сценичен лидер. Едва ли е плод на специална хореография, по-скоро е присъствие, но всичко на сцената се върти около него, а не около Флор.

Големият гений, авторът на всички песни, създателят и душата на Nightwish Туомас Холопайнен нито за момент не слезе от пиедестала си вляво на сцената. Не каза и дума през целия концерт, сякаш ние не знаем, че именно той пее в двете най-хубави песни на Найтуиш.

В първите 10 минути всички погледи са вперени в него. Геният знае, че само с няколко движения може да обсеби концерта и много внимава да не го направи. Откакто Таря я няма, Найтуиш е група на всички петима (че и шестима) членове. Не просто изнася концерт, а включва публиката в пътуване към острова срещу Китее, на който са си обещали да променят музиката.

При последните акорди някой от публиката подава българско знаме с надпис Nightwish на него. Барабанистът го взима и го развява. Дали изобщо е знаел чие е знамето и в коя от многото държави от турнето си е всъщност, можем само да гадаем. Но моментът е много умилителен.

На излизане от залата няколкостотин българи се шматкаме неориентирано и се опитваме да хванем такси. Мисля си, че освен AC/DC едва ли има друга група, която е в състояние да предизвика такова преселение. Затова толкова исках да ви разкажа.

---

Всички снимки са на Петя Митрева, 8th Colour

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

17.12 2015 в 00:54

Eми напълно съм съгласен с браточката red or dead: "На вкус и цвет товарищ нет!".

Виждам, че уважаемият Йончев ги харесва (...И аз съм човек...), обаче наша скромност не възприема Nightwish като автентичен "metal", щото много клони към "pop". То Йончев сам си го е признал де: "По-малко метъл, повече поп...". Според нас ИСТИНСКИ symphonic metal e примерно Dimmu Borgir и Therion. И некои други там.

Уважаеми Йончев, абе пускай повече такива материали бе, освежават сайта. Стига с тая досадна политика. Напоследък нещо ни липсват музикалните дискусии, за каквито имаше поводи преди.

16.12 2015 в 23:40

Само да питам след колко бутилки водка Флор заприличва на Таря?
Иначе с пеенето се справя далеч по - добре от Анете.

16.12 2015 в 18:48

Само докато четях и настръхнах докато си представях уникалната атмосфера.

16.12 2015 в 14:41

Floor е уникална! Nightwish са тези, които ме запалиха по метъла и винаги са ми били на сърцето. Много голяма загуба беше, че Tarja напусна, но Floor е просто великолепна!! Дано скоро дойдат и в България!

16.12 2015 в 14:19

Gibson, не можеше да е по-обективен. И аз съм човек, това са ми любимите групи и си имам пристрастията. Отидох като фен и нямах намерение да пиша, просто много ми хареса и реших, че си заслужава. Даже се колебаех дали в OFFNews да не напиша кратка дописка, а личните преживявания да си ги пусна във фейса. Накрая реших, че по-добре тук да останат.
За звука на Аморфис не съм съгласен - беше си приглушен до появяването на Марко, което според мен беше планиран ефект.
Бай, Нане, трябва някъде през 1997 или 98-ма да е била тази случка. Може и да съм объркал формата, може и wma да е било, но все си мисля, че беше мп-тройка. Но дали това питаш или само се хейтим?

16.12 2015 в 13:56

За пореден път във ваша статия бъркате името на Alissa White-Gluz. "Alice White" сигурно звучи някак лесно, но мега много се набива такава грешка.

16.12 2015 в 11:55

Преди 20 години точно mp-тройка ти е пробутал. Нещастник

16.12 2015 в 11:24

Една идея по-обективен можеше да е този разказ. На незапознатите би им се сторило, че Floor едва ли не е някаква бек-вокалистка, което е далеч от реалността. Има и други не съвсем точни твърдения, като това за звука на Amorphis например, наместиха го сравнително бързо.

Но нека не издребняваме, наистина и трите банди бяха великолепни и се получи страхотен концерт.

16.12 2015 в 10:53

Страхотен концерт, в топ 3 ми е даже на моменти изкача на първо място, а съм бил на десетки. И аз съм заклет дърт метъл, но ги слушам още от преди 2000г. когато се налагаше да търпя даже подигравки, но сега съм много щастлив че хората започнаха да оценят магията, която създават. Анет беше много зле и аз бях спрял да си ги пускам често, но Сега Флор ме връща пак 15г. назад когато започнах да ги слушам на слушалки по компютърните зали цъкайки халф лайф, диабло и старкрафт :) Много хубава статия, да знаех да ви влезна в агитката да викаме заедно :)

16.12 2015 в 09:53

Пфу... това е толкова Найтуиш колкото Слави Трифонов е народен певец...