Гл. ас. Александра Миланова: Културната мощ на Европа и САЩ отстъпва пред Азия и Африка

“Трудно може да се даде определение на културната дипломация, защото за самото понятие култура има над 200 определения. Все пак може да се съгласим, че културата не е нещо, с което хората се раждат. Тя е нещо, което се придобива и научава в течение на живота. Разбира се, най-напред от семейството, близки и далечни роднини, после в училище и обществената среда.”

Това заяви главен асистент д-р Александра Миланова от Институтa по балканистика към БАН в новия епизод на “Студио OFFNews” с водещ Калоян Константинов. Тя изследва как културната дипломация през вековете и най-вече в съвремието може да бъде не само лост за влияние, но и алтернатива на политическите кризи, военни конфликти и търговски войни.

Гл. ас. Миланова коментира, че за нея има по-просто обяснение на културата: това е „пространството, в което ние като общество и като хора се разбираме за това как да живеем”. И допълни:

“За щастие, за културната дипломация има далеч по-малко дефиниции. Най-вече се ползва определението на американския учен Милтън Къмингс, че това е обмен на информация, идеи, ценности, практики и други форми на изкуството и културата, които трябва да подпомогнат и да насърчат взаимното разбирателство и сътрудничеството между държавите и обществата, както и да подпомогне осигуряването на мира и стабилността. Също може да се каже, че културната дипломация е използването на културата и изкуствата за постигане на външнополитическите цели на съответните държави.”

Ученият споделя, че красотата на културата се крие в това, че за разлика от повечето други форми на дипломация и влияние – тук често пъти няма губеща страна. Всички печелят, защото културата е обмен именно на традиции, знания, разбирания и изкуство. Тя освен това е пропита във всеки един аспект от живота и политиката/дипломацията. Дори инициативи като борбата с климатичните промени няма как да е случат без посредничеството на културата и промяната на нагласите чрез нея.

“Има обмяна и всички гледни точки са валидни. Като историци и изследователи знаем, че няма нещо по-лошо от един-единствен разказ за събитията и за това, което се е случило. И тук всъщност се разделя културата от пропагандата, която изключва всички останали култури и гледни точки - и налага само своята”, допълва гл.ас. Александра Миланова.

Още един уникален аспект на културната дипломация е, че тя може да бъде изключително успешно прилагана от сравнително по-малките като население, територия и икономика държави. Нещо, което е трудно постижимо в останалите клонове на международните отношения и дипломацията. „Културната дипломация не се корени в конкуренцията, а в сътрудничеството“.

Друг важен момент, според ученият от БАН, е фактът, че културната дипломация може да се извършва не само от държавни органи, а от отделни частни личности и неправителствени организации. Даже има множество примери за това как те са далеч по-успешни в това си начинание. По този начин всеки от нас, когато пътува зад граница или кореспондира с чужбина – се превръща в „културен дипломат на своята държава“.

На въпроса дали политиците често не третират културата като враг, или най-малкото като брошка, която да закачат на ревера си, без да имат реален принос гл.ас. Миланова отвърна:

„Културата няма и не би трябвало да има врагове, за да съществува и да се осъществява културна дипломация и всички дейности свързани и с опазване на материалното и на нематериалното културно наследство. Естествено, огромна роля има държавата и в този смисъл политиката. За съжаление, в много държави на нея се гледа не като на дългосрочна и многопластова инвестиция, а в като на начин за изкарване на пари, от която се търси бърза възвращаемост. Въздействието на културните продукти обаче много трудно може да бъде измерено в чисто финансов или краткосрочен план. Да, може да сметнем колко билета са продадени за концерт или театрално представление, но как измерваме истинските и въздействие и последици върху хората?

Истина е, че обикновено политиците се сещат за културата едва когато трябва да се представи страната им по някакъв начин пред света. Депутатите не са нейното лице. Те ни представят често пъти чрез културен продукт, колкото и неприятно да звучи тази дума в контекста на разговора.”

Според нея, един от безспорните лидери на културната дипломация по света – и у нас – е Франция. Друга страна, която развива все повече този аспект от дипломацията си, е Китай с институтите си “Конфуций”. Индийците с тяхната боливудска киноиндустрия са друг силен пример. Но също така и Южна Корея отново със своите филми, но и кей-поп музика. Полша има силно присъствие в България и в Европа, както и Германия с “Гьоте институт“. Разбира се, американското културно влияние трябва да се спомене, макар че то е толкова всеобхватно и силно, че хората често пъти дори не го възприемат за обособен елемент. На Балканите със сигурност Гърция и Турция са водещите страни в културната дипломация.

Гл.ас. Миланова смята, че от началото на 21-ви век фокусът на културата започва да се измества от Европа и Северна Америка към Азия, Африка и Латинска Америка. Това е до голяма степен естествен процес, дължащ се на развитието на въпросните икономика и огромния подем от тяхната предимно младо население, докато на Стария континент популацията застарява.

Следете новините ни в GoogleNews