Симеон Христов - Мони от група "Епизод" бе първия гост във възстановеното предаване на Емил Братанов "Музикална кутия", което вече всяка сряда от 19 часа ще се излъчва по OFFRoad Radio.

 - Така се случва, че когато започвахме да представяме българските рокгрупи - някъде далеч през лятото и есента на 1987-ма, първата група беше „Епизод”. Даже „Музикална кутия” я нямаше още. Направихме интервюто в репетиционната ви в читалище „Ем. Шекерджийски”, където сте и до сега. Тогава дори нямахте още никакви записи – дори „демо”.  По някое време станаха промените в членския състав. Какво завари ти в „Епизод“?

- Тези мъжаги се забавляваха и не им пукаше от нищо. Росен ми заяви: който иска да се занимава професионално с групата да си прибира трудовата книжка от където се води и да се захващаме сериозно. Ние искахме да сме безработни и свободни музиканти от улицата. И да правим наша музика с някакво послание. Вече двадесет и няколко години свирим само наши парчета. Но аз пък казах на останалите, че искам нещата да се правят истински, при това условие бих останал. Репетирахме и искахме да си намерим певец. Започнахме с Митко Аргиров /син на народния певец Илия Аргиров, днес в Италия и е познат на медиите там – б.а./, после групата се разпадна, защото музикантите заминаха в чужбина, само аз останах. Някои като се върнаха, намерихме отново певец.

 - Старите ви албуми по текстове на Франсоа Вийон и Бодлер са не само антикварна рядкост, те бяха на касети, не знам какво пазите и при кого е. Нямате ли намерение да презапишете нещо, да го обновите и да го издадете – от онзи „френско-бохемския” период?

- Сега песен по песен може би ще го възстановим.. Имаме едно готово парче по стихове на Вийон. Може и да е малко сурово – днес го свалих от компютъра, нося го направо тук. Премиерата ще е по OFFRoad Radio, песента се казва „На теб се моля аз“.

- Навремето правехте истински „метъл-тиътър”, правехте и шествия за гонене на кризата по улиците – с вашите песни и текстовете на Вийон, още преди да се заемете с българската възрожденска класика. Но аз помня „Универсиада” със сцена на две нива, с хор, гилотина, монаси и какво ли не: беше невиждан спектакъл театър. Мислите ли да го повторите отново?

- Едно време много политици ни скочиха, но ние скоро ще направим подобен концерт, защото душата ми го иска.

  - И започнахте да правите музика по текстове на български класици. В последните си албуми поезията е тази на Вазов, Ботев, Яворов… Според мен е силно емоционално и звучат много българско. Но има ли и какви аргументи изкарват срещу това онези, които не ви харесват?

- Кой го казва? Ти прочел ли си такива изказвания? Много хора от български произход вероятно не одобряват песните ни, но досега никой не е излязъл да го заяви.

 -Така се получава, че текстовете при вас винаги са стойностни на кого искате да въздействате с тях? И колко работа могат да свършат посланията, изпяти от роксцената?

- Аз се надявам тези текстове да са полезни на нашите деца и те да се държат за корена си. Те са исторически, ние просто ги поднасяме. А последният ни албум е на актуални теми - текстовете отново са на класици, но могат да се открият дори в интернет.. „Епизод“ винаги се опитва да прави добро и да служи на хората. Тогава щастието е пълно и човек помага на хората.

- Добре, но в периода, когато решихте да направите този завой от текстове на Франсоа Вийон към български класици, за какво го направихте; каква беше вашата мотивация?

- На поредното турне, видяхме с очите си, че интереса към песните ни е намалял. Залите бяха полупразни и не ни харесваха. Българите бяха озверели от сиромашията, те искаха нещо актуално, тогава стигнахме до морето и останахме само с китариста. Помислихме и през 1999 г. излезе първата песен - „Левски“. Тогава разбрахме, че това се харесва на хората и продължихме.

  - Как ви приемат хората? Вие как виждате тяхната емоция горе от сцената?

- Възрастните хора се насълзяват, но по-младите са нашата най-реална публика и за мен е важно да ни харесват, защото търсенето значи купуване. /Но, освен това, ги търсят от музея на Левски и Фондацията на името на Апостола, от общини, звучали са и по телевизиите на връх 3 март – б.а./. Публиката, която виждаме не е в кожени дрехи. Аз деля концертите на два вида. Едните са на площада, където идват хора, които не ни слушат. Започваме концерт с 20 – 30 рокаджии и накрая площада се изпълва с всякакви хора. Реалният пазарен механизъм, обаче е с реклама и тогава идват хора, които искат да им пееш, тогава разбираш дали хората те харесват. И като дойдат – значи, това което правим, е оценено.

Звуковия файл от интервюто на Емил Братанов в предаването  „Музикалната кутия” по OFFRoad Radio може да чуете тук.