Наградата на София ще бъде връчена на Кирил Маричков на 23-и София Филм Фест.

В чест на легендарния български музикант ще бъде показан филмът „Щурците – 20 години по-късно” (1988). В него режисьорът и продуцентът Панчо Цанков и операторът Андрей Чертов правят документално-игрален портрет на рок-групата, характеризираща цяла епоха за българската музика. На фона на концерти в зала „Универсиада” през 1987 година са представени интервюта с членовете на състава, които разказват за историята на групата, перипетиите през годините, начинът на създаване на песните, влиянието на славата.

„В съдбата на „Щурците” се оглеждат много от абсурдите в България от средата на 60-те до 80-те години на ХХ век. Борбата им да свирят рок, отказът да се подчиняват на нелепи изисквания и идеологически ограничения им създават проблеми, но развиват и гражданското им мислене и им спечелват хиляди възторжени фенове”, пише по повод 20-годишнината на групата киноведът Александър Янакиев.

Кирил Маричков е роден на 30 октомври 1944 година. Свири на пиано от малък, но следва инженерство. През 1967 година заедно с Петър Цанков, с когото дотогава са част от група „Бъндараците“, създават „Щурците“. Името на новата рок формация е избрано след конкурс в радио-предаване.

Първоначално музикантите свирят песни на утвърдени поп композитори, но постепенно се ориентират към изграждането на собствено звучене, основано на авторски композиции, отличаващи се със стилово разнообразие – рокендрол, мелодични балади, хард рок и прогресив рок. Кирил Маричков е фронтмен, басист, певец и основен композитор, а „Щурците“ имат записани 12 студийни албума и много малки плочи.

През 1967 година групата работи и с Георги Минчев, с когото печелят първото официално признание – песента на композитора Борис Карадимчев „Бяла тишина“ (с участието на струнния квартет „Димов“) получава първа награда на фестивала „Златния Орфей“, а впоследствие е обявена и за мелодия на годината в едноименния телевизионен конкурс. През следващата 1968 година излиза първата малка плоча, включваща песните „Веселина“, „Звън“, „Малкият светъл прозорец“ и „Изпращане“.

Популярността на „Щурците“ непрекъснато расте, за да достигне своя връх през 1980-те години когато излизат албумите „20-ти век”, „Вкусът на времето”, „Конникът” и „Мускетарски марш”. Песните им са актуални, стилово разнообразни и печелят младежката публика. Текстовете им са дело на някои от най-известните и талантливи български поети. В кариерата си групата има повече от 3000 концерта при препълнени зали.

През 1997 година „Щурците“ се събират, за да отбележат 30-годишния си юбилей с голямо турне, отново с препълнени зали и летни театри. Излиза 11-тия им албум „30 години Щурците”.

В началото на месец юли 2007 година „Щурците“ осъществяват национално турне по повод 40-годишнината от създаването на групата в нейния основен състав – Кирил Маричков, Петър Гюзелев, Валди Тотев и Георги Марков. Всички концерти са безплатни за публиката. Издаден е и последният, 12-ти албум на групата „На прага на сърцето”.

Наред с музиката на „Щурците“, Кирил Маричков записва и два солови албума - „Зодия Щурец” и „Искам да кажа”.

„За мен винаги е било много важно за какво пея в песните си. Мисля, че нямам песен с текст, от който да се срамувам. Колкото до „любимия” ми стих - ще ми се да кажа, че аз много рядко използвам думата „любим”. Изпял съм, обаче, много стихове, които наистина ми харесват, например:
Дали все още Хамлет жив е?
Дали все още се тревожи?
Да бъде или да не бъде -
Средновековно невъзможен!…“

Кирил Маричков е автор и на музиката за осем български филма, сред които култовият „Вчера” на Иван Андонов, откъдето е и песента „Клетва” (една от най-популярните песни в българското кино), „Адио, Рио”, „Индиански игри”, „Вампири Таласъми”, „Дунав мост” (с песента „Моят свят”), „Най-важните неща” (с песента „Обичам те завинаги”) и др.

„Много исках да пиша филмова музика. Беше ми интересно и имах усещането, че се справям. Тогава Иван Андонов, с когото бяхме близки, правеше своите филми. Гледах отстрани и много ми се искаше и аз да напиша музика за някой негов филм. Никога обаче не се осмелих да му намекна това. Но съдбата очевидно си е знаела работата и един ден той ми каза: „Абе знаеш ли, ще правя филм за 60-те години, за битълсовото време. Ще се казва „Вчера”. Ще ми се ти да напишеш музиката.” Вътрешно направо се взривих от радост и така започнаха нещата“, спомня си за времето на първата си филмова песен „Клетва“ Кирил Маричков, а тя се превръща в емблема на едно време, което помнят поколения и влиза в историята на златните български хитове.

През 1992 година Кирил Маричков заедно с Константин Марков (басист на група „Тангра”) основават рок радио „Тангра”. Незабравими ще останат концертите в Летния театър, с които се сложи началото на двата Рок Филм Фест-а от 1993 и 1994 година, организирани от радиото.

През 90-те години на XX век наред с десетки представители на българската култура рок звездата се включва в движението на демократичната опозиция. Избран е за народен представител в 7-ото Велико Народно събрание. Тогава написва и песента „Аз съм просто човек”.

От 2013 година Маричков е член на супергрупата „Фондацията”.

През 2017 година „Щурците“ празнуват своята 50-годишнина с концерт в Арена Армеец. Гост-музиканти са Иван Лечев и Славчо Николов, а подгряващи групи са БТР, Д2, Тангра и Фондацията. И тогава това не е просто концерт, а незабравим спектакъл - магическа комбинация от уникалната музика на „Щурците“ с вечно актуалните послания на песните им, динамика и емоционален заряд. „Две следи”, „Среща“, „Рок в минало време”, „Вкусът на времето”, „ХХ век“, „Конникът”, „Клетва”, „Вълшебен цвят”, „Мускетарски марш” са само част от златните хитове на групата, които знаят и помнят вече няколко поколения меломани.

Награда на София за цялостен принос в световното киноизкуство e съвместна инициатива на Столичната община и Международния филмов фестивал София Филм Фест. Тя се връчва за първи път през 2005 година от кмета на София, под чийто патронаж се провежда фестивалът. Оттогава до днес 52 личности от българското и световното кино бяха удостоени с тази престижна награда.