Ексклузивно Газовоз е потънал край Бяла, целият екипаж е спасен (видео, снимки)

Бащицата Гонзо, или как той става виновен за боклука през терасата

Никой няма смелост да каже, че клубовете са отговорни за слабите футболисти

Кирил Киряков 17 ноември 2026 в 14:10 1149 1
Гонзо

Снимка БГНЕС

По интересен начин се проявява българското схващане за обществено дередже чрез проблемите на футбола ни. Снощи националите паднаха отново, днес се навършват 33 години от победата на „Парк да Пренс“ - имаме повод да помислим над темата.

Консенсусно е мнението на българите, че основната причина за катастрофалното положение на националния отбор е липсата на качествени футболисти.

Няма кой да играе добре

Дори да има сносни играчи, те са малко за класен отбор, въобще за ниво. Като положението е такова от много години, регрес. Също така консенсусно е мнението, че другата основна причина за бедите е президентът на футболния съюз – Георги Иванов – Гонзо сега, Борислав Михайлов преди, Иван Славков навремето, макар при него да имахме успехи. Затова всички българи днес искат оставката на Гонзо! Абсолютно убедени са, че той е виновник, спасението изисква неговото тръгване.

Двете мнения са считани за неопровержими истини. На сън да бутнеш българина, ще ги издекламира: „Падаме? Гонзо, оставка!“. Има обаче един „малък“ проблем в тия истини, и той е, че

няма голяма връзка между качествата на Гонзо и класата на играчите

Да, те не стават. Да, Гонзо не се е доказал като силен ръководител. Обаче проблемът е, че качеството на играчите не зависи от това силен ли е или слаб президентът на БФС. Футболният съюз просто не участва в производството на футболисти.

Правят го самите клубове. Те са частни фирми, абсолютно независими, със свобода на решенията, на живота си, с методите на работа – както всяка частна фирма по света. Те селектират, тренират, купуват, продават играчите от детската им възраст, правят или не игрища, инвестират, харчат, поддържат ред или оставят разруха - никой не държи ръцете им, не им се бърка в главите – действат подобно на всеки един човек в дома си. БФС е само администратор на футбола, и то не конкретно на изграждането на играчи. И когато тези частни фирми произвеждат кофти продукти, то

не е защото Гонзо, Монзо, Инфантино или Тръмп

им е казвал кое как да направят, а сами са ги направили такива. Техните частни самостоятелни решения и действия са били грешни. Или пък са били правилни, но преследвайки други цели - например пари, а не производство на класни български футболисти.

Ролята на БФС, респективно Гонзо, е второ- и третостепенна. Примерно, да не пречи, а да насърчава. Да е честна играта, не корумпирана. Но темата е подобна на тази от кмета ли зависи хвърлянето на боклук през балкона. Зависи от него – но малко, основно е от теб. И въобще корупцията не играе.

Всичко това – че клубовете са самостоятелни частни организации, определящи кое дете как да тренира, колко да си плати в школата, кой да е треньорът, този наставник кадърен ли е или пияница, да му се даде ли шанс на юношата, да се прояви ли търпение към младия футболист или да се купи чужденец...; че от клубовете и никой друг зависят всички тези неща по веригата – също е добре известно. Феновете на футбола го знаят, а не-феновете го установят миг след като се замислят.

И въпреки това всички пак и пак считат Гонзо за виновен, макар той да не управлява клубовете.

Видели са през годините, че нищо не се оправя със смяната на шефа на БФС, и отново провиждат голямата надежда чрез нов шеф. Защо, откъде идва разминаването? Как така се правят логически връзки, за които е добре известно, че липсват? На глупост ли се дължи? Обикновена фенщина?

Отговорът: Да, но и не.

Има тъпотия, фенщина, инерция, отказ от мисъл

Но зад тях се крие нещо по-важно, базово, предопределящо - добре познатата черта в народопсихологията ни всичко в живота да свързваме с Бащица. С началник, шеф, благодетел. Че от него зависи успешни ли сме или провалени, щастливи или нещастни, пържоли ли ядем, марули ли.

Когато нещата вървят, му целуваме ръка.

Когато не – всеотдайно и напълно откровено го считаме за основен виновник. На Гонзо просто му се паднало да е моментният Бащица на футбола.

Всяка една подобна тема – за футбол или не – следва да почва и свършва с тази народопсихология. Защото тя прави хората глупави. Предопределя менте мнения и действия.

Дали поради внесеното отвън Освобождение, и/или заради комунизма, след 37 години див капитализъм българинът така и не му схваща главата, че нещата зависят от отделните субекти. Все Бащица твори съзнанието му. И се получава неизтребима трагична матрица на мислене: стане ли катастрофа, българинът вини малко шофьорите, каращи с 200 – много вини Бащицата, който не ги е принудил да не карат с 200.

Когато детето е невъзпитано – виновна е учителката, не истинският баща

И кметът се оказва виновен - матрицата така задава нещата, че нищо не ти идва на ум, освен да потърсиш вина „горе“ за боклука през терасата – щом търсиш там, намираш там.

Образът на бащицата виждаме все така и на политическия терен, където народът постоянно, отчаяно и на моменти превъзбудено, пак нея търси.

Един мъж в такава роля почти застигна Живков по политическо дълголетие...

Какъв е резултатът от този начин на мислене, решава ли проблемите – отговорът е ясен.

Ето всичко това се проявява днес по отношение на схващането на футболните несгоди. Матрицата на мислене така подрежда нещата, че статии като тази може единствено да събудят най-искреното впечатление на читателя, че целта на автора е да изпере ризите на Гонзо... А не, че е прав. Или пък – че статията е за футбол.

Обаче, следва да се признае още нещо по темата. То е въпрос: Може ли човек да се меси на частните фирми? Да казва на частните клубове - правете това, а не онова? Не. Следователно – я по-добре Гонзо да е виновен. Лесно е да той, калаят му е намерен.

Следете новините ни в :
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови