Премиера на "Tрадиционна култура на морското рибарство по Южното българско Черноморие" в 2 тома на д-р Благородна Филевска издаде "Фондация за българска литература". Книгата ще бъде представена на 14 март от проф. д-р Иваничка Георгиева, историкът доц. д-р Михаил Груев и издателят Румен Баросов. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Местна инициативна рибарска група (МИРГ) "Варна - Белослав - Аксаково".

Монографията „Традиционна култура на морското рибарство по Южното българско Черноморие“ на д-р Благородна Филевска е първото комплексно и интердисциплинарно проучване на традиционното морско рибарство по днешното Южно българско Черноморие, запечатало за науката и поколенията традициите на един феномен от местната морска култура преди те да останат само в миналото като носталгичен спомен.

Това е издание от енциклопедичен тип (основано на богат изворов материал и данни от различни науки: етнология, археология, история, екология, лингвистика и др.), в което рибарството се разглежда като поминък, но и като начин на живот, съставляващи основа на една цялостна система от материални форми, соционормативни отношения, светогледни представи и обичайно-обредни практики, определена от авторката като сложен културен феномен и сполучливо наречена с въведения от нея термин култура на морското рибарство. Като важни характеристики на тази култура авторката посочва пряката ѝ обусловеност от условията на морската екосреда (ландшафтната геосистема на Черноморието), нейния градски облик, осъществяването ѝ от различни социални слоеве в рамките на една сложна етнична среда, тесните ѝ връзки с други подсистеми на обществото (държава, национално стопанство) и пр.

Както отбелязва Б. Филевска: „Културата на морското рибарство е култура на общуването – на човека с околната среда, на отделните индивиди в рамките на професионалната група, на професионалната група с другите социални групи на местното общество.“

За периода от края на ХIХ – първите десетилетия на ХХ в. авторката обвързва културата на морското рибарство с традиционната култура на етническите гърци от крайбрежните градове, отбелязвайки и приноса в следващия етап от нейната история на заселилите се в първите десетилетия на ХХ в. в крайбрежните селища българи-бежанци. Във връзка с последното обстоятелство Б. Филевска отбелязва: „Те успяват да усвоят тази култура, да я съхранят и доразвият, осигурявайки на своите наследници важно основание за търсената от последните културна идентичност на коренно „морско” население.“

Книгата съдържа осем тематични глави и приложения: Списък на традиционните брегови топоними и хидроними по крайбрежието от нос Емине до река Резовска, Речник на традиционните рибарски и морски термини, различни уточняващи карти (исторически и етнографски), 1005 илюстрации (черно-бели и цветни снимки и картички, скици и схеми), множество документи от лични и семейни архиви на местни жители и богата библиография на използваните и консултирани извори и литература, наброяваща десетки заглавия от български, гръцки и други чуждестранни автори.

В пространните текстове на основните глави на книгата („Южното българско Черноморие – природа и история“, „Рибарство и риболов по крайбрежието от н. Емине до устието на р. Резовска и традицията“, „Традиционното морско рибарство – отрасъл на българското национално стопанство“, „Морският крайбрежен риболов и рибарство – поминък на местното население“, „Риболовни уреди и мрежи. Техники на риболов“, „Използвани в рибарството плавателни съдове“, „Духовният свят на рибаря“, „Сравнително-исторически, езикови и етнографски бележки“) всеобхватно са описани различни обстоятелства и явления, свързани с крайбрежното морско рибарство като поминък на местното население и като стопански отрасъл на българското национално стопанство до първите десетилетия на ХХ в. Цялостно са представени съответният работен риболовен инвентар и технологията на работа с него, традиционните плавателни съдове за риболов и традиционният строеж на дървени рибарски лодки, организацията на трудовото рибарско ежедневие, богатият традиционен опит и натрупаните от рибарското население познания за морето, морските видове и природо-географските условия за осъществяване на морското рибарство и пр. Особено място е отделено на човека-рибар с неговата ценностна система, с отношението му към околната среда, семейството и професионалната група. Разкрито е също и отражението на този морски поминък върху светогледната система, празничния календар и обичайното право на местното общество.

Голям интерес в монографията представлява и опитът на д-р Б. Филевска да издири корените на местната рибарска традиция и механизмите на нейното развитие, отделяйки специално внимание на ролята на природо-географската среда, на демографските, обществено-икономическите и политически условия, както и на влиянието на рибарските и риболовни традиции от крайбрежията на съседните Мраморно и Егейско море. Важен принос в това отношение е и идеята на авторката за изследването на българското рибарство на фона на историческите процеси и културни взаимоотношения на Балканите и в контекста на традициите на морската култура на Източното Средиземноморие.