Световният бестселър „Жената конбини“ засяга не една болна тема на съвременния свят – отчуждението, конформизма, какво значи да си „нормален“, цената на избора да не откликнеш на очакванията на социума. 

Болезнено откровеният разказ от първо лице – и абсурден, и комичен, и шокиращ – за „униформените“ делници на жена, обрекла се на своето конбини, вече е достъпен на български език в превод на Маргарита Укегава. Корицата на българското издание е дело на талантливата Люба Халева.

Действието се развива в един от онези прочути денонощни магазини, неизменна част от пейзажа и битовата култура на днешна Япония. Кейко е странно момиче с поведение, което смущава родители и учители. И тя решава да се затвори в себе си и да не общува с никого. На 18 постъпва в конбини и остава там цели 18 години, благоговейно се слива с ритъма и звуците му, копнеейки да бъде „нормална“, не „чуждо тяло“, а колелце от обществения механизъм.

Този тъничък, но наситен с послания и проникновен роман поражда множество интерпретации в медиите и в социалните мрежи. Под маската на един безличен, безцветен и безплоден живот критици и читатели съзират по-дълбоки пластове – от кафкиански мотиви през феминистка нотка до отношението към жената в японското общество.

Саяка Мурата (р. 1979 г.) е сред най-видните представители на модерната японска литература. Признанието на критиката и на читателите и авторитетни отличия бележат всяка нейна творческа изява. „Жената конбини“ (2016) е 10-ият й роман, от който са продадени повече от 1 милион екземпляра в Япония, преведен е на много езици, удостоен с престижната награда „Акутагава“. През 2016 г. Мурата е в класацията на японското издание на сп. „Вог“ за „Жена на годината“. 

Откъс:

Денонощните магазини конбини са изпълнени със звуци. От издрънчаването на звънеца на вратата до гласовете на нашумели медийни звезди, рекламиращи нови стоки по високоговорителя, приканващите реплики на служителите, бипкането на скенера за баркодовете, звуците от поставянето на продукти в кошниците за пазаруване, шумоленето на найлоновите опаковки на тестените изделия, почукването на токчета, сновящи из магазина. Всичко това се слива в един звук, звука на конбини, който не спира да гали тъпанчетата ми. Чувам слабия звук от спускането на нова пластмасова бутилка, заместила току-що взетата, и моментално вдигам поглед. Студените напитки често са последният артикул, който клиентите избират, преди да дойдат до касата, затова тялото ми автоматично реагира на звука. Погледът ми се спира на жена, която държи бутилка минерална вода, но все още не се отправя към касата, а внимателно разглежда десертите, и аз отново свеждам глава към ръцете си. Докато подреждам току-що доставените онигири, тялото ми черпи информация от безбройните звуци, сипещи се в безпорядък навред. По това време на сутринта онигири, сандвичите и салатите се харчат най-много. Друга служителка на почасово заплащане, Сугавара сан, описва стоката в отсрещния край на магазина, като проверява артикулите с ръчен скенер. Продължавам прилежно да подреждам прясната, фабрично приготвена храна на рафтовете в хладилната витрина: в средата поставям два реда онигири от новия, наскоро лансиран вкус – с плънка от пикантен пастет от риба треска с топено сирене, до тях два реда от най-продавания вид – с майонеза и риба тон, а след това по-слабо търсените – със сухи рибни късчета в соев сос. Скоростта е от съществено значение и аз почти не използвам главата си, вкоренилите се в мен правила дават директни команди на тялото ми. Стресната от лекия звън на монети, се обръщам и поглеждам към касата. Към този звук съм особено чувствителна, тъй като клиентите, които идват само за цигари или вестник, често подрънкват монетите в шепата или в джоба си. Да, както си и мислех, мъж с кенче кафе в едната ръка, пъхнал другата в джоба, се приближава до касата. Като стрела прекосявам магазина, плъзвам се зад плота и заемам позиция в знак на готовност, за да не карам клиента да чака.
– Добре дошли! Добро утро!
Кимвам леко с глава и поемам кенчето кафе, което той ми подава.
– А, да, и един пакет цигари номер 5, моля.
– Веднага, господине. – Бързо изваждам пакет „Марлборо Лайтс“ с ментол и сканирам баркода. – Моля, потвърдете на екрана, че сте пълнолетен.
Докато той прави това, забелязвам, че погледът му се отмества към наредените в топлата витрина закуски, и ръката ми застива във въздуха. Бих могла да го попитам дали иска нещо друго, но в случаи като този, когато изглежда, че клиентът се колебае, обикновено правя крачка назад и изчаквам.
– Също и един корндог, ако обичате.
– Веднага. Благодаря! Дезинфекцирам ръцете си със спиртен препарат, отварям топлата витрина и опаковам един корндог. – Желаете ли да сложа топлата закуска и студената напитка в различни торбички?
– О, не се притеснявайте. Няма проблем да са заедно.
Слагам кенчето кафе, цигарите и корндога в една торбичка малък размер. Мъжът, който до този момент е подрънквал с монетите, изведнъж плъзва ръка към джобчето на ризата на гърдите си и на секундата ми става ясно, че възнамерява да плати с електронни пари.
– Ще платя с карта „Суика“.
– Разбира се, господине. Моля, допрете картата си тук.
Автоматично разчитам и най-беглите движения и погледи на посетителя и в отговор тялото ми действа като по команда. Ушите и очите ми се превръщат във важни сензори, за да уловя всяко, макар и едва доловимо движение и желание. Полагайки максимално усилие да не причиня на клиента и най-малкия дискомфорт, като го наблюдавам повече от необходимото, аз бързо движа ръцете си според сигналите, които приемам.
– Ето вашата касова бележка, господине. Благодаря ви за покупката!
– Мерси – скромно отвръща той, поема бележката и излиза.
– Съжалявам, че трябваше да изчакате. Добре дошли! Добро утро! – обръщам се с любезно кимване към жената, чийто ред е дошъл.
Усещам, че сутрешните часове текат нормално в малката изпълнена със светлина кутия, в която се намираме. Навън, през прозорците, излъскани и без следи от пръсти, се виждат фигурите на забързани минувачи. Това е началото на новия ден. Времето, когато светът се събужда и зъбчатият механизъм на социума се задвижва наново. Аз съм един от тези зъбци, които не спират да се въртят. Аз съм функционираща частица от света, превъртаща се пак и пак в онзи отрязък от деня, наречен утро. Понечвам да се втурна обратно и да продължа да подреждам онигири, когато супервайзърът Идзуми сан ме извиква.
– Фурукура сан, колко банкноти от пет хиляди йени са останали в касата, на която ти работиш?
– Хм, има само две.
– Сега я втасахме... Явно доста клиенти са плащали с банкноти от десет хиляди. И в сейфа отзад почти няма. По-добре да отскоча до банката, след като приключат доставките и сутрешната навалица.
– Това ще е от голяма полза.
Тъй като напоследък персоналът през нощта не достига, управителят работи нощна смяна, а през деня, при същите условия като служител с постоянен договор, макар и на почасово заплащане, за магазина отговаря Идзуми сан, приблизително на моята възраст.
– Добре, разбрахме се. Ще отида да разваля пари към десет часа. Освен това днес ще пристигне поръчката за инари зуши, разчитам на теб да обслужиш клиентите.
– Ясно.
Поглеждам часовника – вече е почти девет и половина. Съвсем скоро сутрешният пик ще приключи, след което бързо ще трябва да се справим с доставките и да се подготвим за обедния наплив. Изпъвам гръб и отново се връщам при рафтовете с продукти, за да се заема с подреждането на онигири.
…………………
Конбини е японското съответствие на convenience store (англ. – букв. „удобен магазин“; квартален магазин, бакалия, минимаркет); съкратено от японското му наименование konbiniensu sutoa. На български подобен магазин би могло да бъде описан като „денонощен квартален минимаркет“. Конбини са изключително популярни в Япония, елемент от пейзажа на всяко населено място заради усъвършенствания модел на „магазин за стоки от първа необходимост, достъпен 24/7“, и са се превърнали в част от културата на Япония, от ежедневието на всеки японец. На територията на Япония конбини наброяват повече от 50 000. В конбини изключително стриктно и неотклонно се спазва наложеният модел на работа – любезно и отзивчиво отношение към клиентите, бързина на обслужване, униформа на служителите, селекция и подредба на стоките, чистота. Моделът стартира през 1977 г., когато веригата Seven-Eleven Japan (и досега най-разпространена в Япония с близо 21 000 магазина) навлиза на японския пазар от САЩ. Конбини представлява магазин за търговия на дребно (около 100–130 кв. м), често в жилищна зона, който предлага кафе, безалкохолни и алкохолни напитки, цигари, студени и топли закуски, сандвичи, пакетирани храни, основни ястия, канцеларски и санитарни стоки, козметика, хранителни добавки, селекция от бельо, чорапи, чорапогащници, списания, книги, комикси, батерии, както и услуги като факс, безжичен интернет, тоалетна и др.