'Матрицата отвътре': Боян Чуков за новия световен ред

Наблюдаваме тревожна тенденция. Транснационалният капитал, наднационалните финансови елити и задкулисието на една разпадаща се хегемония водят унищожителна битка за планетарно превъзходство и контрол, въоръжени с доктрината на неолиберализма и пазарно-културния глобализъм. Политическите анализи са една от формите на съпротива и политическо пробуждане срещу масовото наливане на заблуди. Днешният свят е активна платформа на информационните войни, в които битката е за умовете, убежденията и дори за поведението на хората. Тази книга е за превръщането на еднополюсния свят в многополюсен. Един сборник с публицистични текстове и интервюта за това накъде се накланя Европа, как Америка ще срещне Евразия и защо Китай няма вече да мълчи. 

Боян Чуков е офицер от българското разузнаване. Има инженерно образование. През 80-те и 90-те години работи под дипломатическо прикритие в българските посолства в Париж и Мадрид. Специализира в Института за политически науки в Париж, Sciences Po. В определен период е член на Националния консултативен съвет към Дипломатическия институт на Министерството на външните работи. Секретар е на съвета по национална сигурност и външнополитически съветник в две правителства на България, в кабинетите на Сергей Станишев и Пламен Орешарски. Владее френски, испански, руски, гръцки и английски език.

Откъс
САЩ: фиксирана стратегия, променлива тактика
Светът се съсредоточава. Новото мислене се оказа архивираното старо

Преди президентските избори на 3 ноември 2020 г. в САЩ целият свят притаи дъх и зачака. Дали Доналд Тръмп ще бъде преизбран? Или Джо Байдън ще седне в Овалния кабинет? Отговор би трябвало да получим на 14 декември при наличие на окончателно решение на американския Върховен съд. Към 8 ноември с голяма доза увереност може да се каже, че най-вероятно новият президент на САЩ е Джоузеф Байдън. Демократите се предполага, че ще надделеят. Какво ще стане със света в зависимост от следващия обитател в Белия дом? Зависи ли всичко от американските избори, или хиперболизираме тяхното значение? Марк Твен отдавна се е изказал по темата, която ни вълнува: „Ако от изборите зависеше нещо, нямаше да са разрешени.“ Все пак в света съществува устойчиво мнение, че резултатите от президентските избори в САЩ влияят по един значителен начин на международната обстановка. Естествено, особено на двустранните руско-американски и китайско-американски отношения, които в момента се намират в една изключително турбулентна зона. Една любопитна подробност за протокола. Избирателната колегия на президентските избори в САЩ е пример за непреки избори, който не се одобряват от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), в която членуват... САЩ.

В България около президентските избори в САЩ по традиция се разгаря огромен ажиотаж. Подобна е медийната истерия в цяла Европа, Азия, Африка, да не говорим в Латинска и Северна Америка. Това е доказателство за зависимостта на световните елити от разместването в кадрови план на властовите пластове в САЩ. Един поглед към руските медии е достатъчен, за да се регистрира огромното влияние на американската „мека сила“ в Руската федерация. Да се видят роболепните рефлекси на руския елит при всяко едно изказване на Доналд Тръмп или Джо Байдън. В действителност за държавите по света няма никакво значение дали във Вашингтон управляват демократи, или републиканци. Но за местните елити това е от екзистенциално значение. В столиците на много държави по света управляват „хората“ на демократите или „хората“ на републиканците. В личен план за местните политици това е по-важно от националните интереси или бъдещето на държавата. Последните десетилетия категорично доказват тази постановка.

В глобален мащаб през последните близо два века винаги се повтаря все една и съща геополитическа пиеса. Сменят се актьорите, декорите, сцената, но сценаристът е един и същ. Англосаксонският свят никога не е преставал пряко или посредством свои проксита да атакува Русия и Китай. Те от своя страна реагират рефлексивно с поведение тип „айкидо“. Само известно време, в епохата на мощния във военно, политическо, икономическо отношение Съветски съюз, въпросният „диалог“ бе интерактивен. Тогава съществуваше 100% реципрочност в диалога между двете свръхсили. Москва не търсеше несиметричен отговор на предизвикателствата. Но тези времена са отдавна в миналото.

Американският сенатор Гари Харт разказва следната случка. През 2001 г. той е съпредседател на Комисията на САЩ по национална сигурност за XXI век (комисия Харт-Рудман). Тя се е състояла от 14 членове. По 7 демократи и 7 републиканци. Договорката е била да се работи по следния начин. На първите заседания всеки член на комисията да сподели пред всички коя е най-голямата опасност, която заплашва САЩ през новия век. И да предложи свое решение на проблема. Още на първото заседание жена от републиканската партия казва, че най-голямата опасност идва от Китай. И рано или късно на САЩ ще им се наложи да воюват с китайците. Това е неизбежно. Тя настоява, че САЩ във времето ще стават само по-слаби, като отлагат тази война. Никой от присъстващите не подкрепя тази жена. Историята се повтаря на второто заседание. Всички членове на комисията говорят за опасността от глобален тероризъм, разпространение на атомно оръжие, хаос в слабите държави. Същата жена става и отново обръща внимание на всички върху китайската заплаха. Това се повтаря на третото и четвъртото заседание на комисията. Накрая, ядосана заради липсата на разбиране и подкрепа, въпросната жена излиза от състава на комисията. Нейното име е Лин Чейни. Гари Харт твърди, че ако не се бе случила трагедията на 11 септември, то войната между Китай и САЩ е щяла да избухне много отдавна. Но не поради действията на Китай, който е заплашвал или се е готвил да заплаши американците. А в резултат на убежденията на хората на Джордж Буш-младши, които идват в Белия дом. Очевидно е, че китайските лидери са осъзнавали това. По-късно инвазията на американците в Ирак не предизвика остра реакция от страна на Пекин. Китайците разбират, че тази война ги е спасила. Лин Чейни е не само съпруга на Дик Чейни, 46-ият вицепрезидент на САЩ в администрацията на Джордж У. Буш. Тя е един от най-влиятелните идеолози на американския неоконсерватизъм. Американската външна политика винаги е била приложна геополитика. Външната политика на републиканци или на демократи винаги е имала една и съща геостратегическа цел: САЩ да бъдат абсолютен световен хегемон. За реализирането на тази обща и за двете партии цел републиканци и демократи винаги са предлагали два различни маршрута. По-ясно казано, различни тактики, но една и съща консенсусна и унифицирана стратегия.

Днес САЩ считат, че основни техни противници са Русия и Китай. Но Вашингтон намира съществени разлики между Москва и Пекин. Като заплаха за американската хегемония Китай има две стратегически слабости. Първо, Пекин е зависим от вноса на енергийни суровини за развитието на своята икономика. Второ, китайците не са способни да устоят успешно на един изненадващ първи американски атомен удар, след който да отговорят и да нанесат неприемливи за американците поражения. Без да отстрани тези две свои фундаментални слабости, Китай няма как да стане истинска независима глобална заплаха за САЩ. Икономическото превъзходство е необходимо, но не е достатъчно условие дадена държава да бъде глобален хегемон. Истинският проблем на САЩ е Русия. Защо? Русия днес разполага с огромен сдържащ ракетно-ядрен потенциал. Който в определен клас ракети превъзхожда американското въоръжение.

Русия във всички възможни варианти е в състояние да нанесе ответен унищожителен удар върху САЩ. От друга страна, руснаците разполагат с множество енергийни източници. Москва е реалният противовес на досегашното глобално военно-политическо превъзходство на Вашингтон. Русия има потенциални възможности да организира ефективна комбинация от алианси на базата на своите огромни запаси от енергийни суровини. Неотдавнашната инициатива „Три морета“ има за цел да лиши Москва в обозримо бъдеще от възможността да търси европейски сдружения на базата на своите въглеводороди и атомна енергетика. Енергийната стратегия на САЩ диктува задачата Голямата четворка американски или свързани със САЩ частни енергийни компании гиганти като „Шеврон Тексако“ (Chevron Texaco), „Ексон Мобил“ (Exxon Mobil), Би Пи (BP) или „Роял Дъч Шел“ да установят пряк глобален контрол над енергията изобщо по света. Целта е преди всичко да се установи контрол над всички основни региони, които разполагат със залежи на въглеводороди. Както и да се блокират за Русия всички маршрути извън руска територия за изнасяне на природен газ или суров нефт. Геостратегическата цел на САЩ е вземането под контрол на нефта, природния газ и експортните тръбопроводи на Русия, Закавказието, Казахстан и Средна Азия. Както и блокиране на транзита на руски енергоресурси в Германия и Китай. Всички външнополитически инициативи на англосаксонците се свеждат до реализиране на дефинираните по-горе стратегически цели.

Лансираната преди 4 години инициатива „Три морета“ е крачка в тази посока. Американците притежават едно изключително качество. Тъй като имат невероятна увереност в превъзходството си, те откровено и публично изказват своите геостратегически намерения и цели. През 2017 г. Атлантическия съвет организира конференция в Истанбул. На нея генерал Джеймс Джонс, бивш върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО и бивш съветник на президента Барак Обама по национална сигурност, заяви за инициативата „Три морета“: „Това е един изцяло трансатлантически проект с огромни геополитически, геостратегически и геоикономически последици.“ Американските представители на досегашните пет форума (2016–2020) са пределно ясни и категорични, че „Три морета“ е „геостратегически и военнополитически проект, насочен срещу Русия и Китай“. По-ясно казано, срещу руското и китайското икономическо, енергийно, търговско и в крайна сметка политическо присъствие в региона на Балтийско-черноморската дъга. Както и изграждане на военен плацдарм срещу Русия. В този смисъл оценката и пожеланията на българския президент Румен Радев за „Три морета“ се разминават драстично с реалността и придобиват пропагандно-декламативен патос.

Те разкриват неговите отчаяни опити да се хареса на Вашингтон и да остане в българската политика след множеството негови провали през изминалите 3–4 години. Румен Радев заяви, че инициативата е „инструмент за реално икономическо и социално сближаване с Европа“. Българският президент пожела „Три морета“ да излезе от политическата сфера и да се насочи към конкретни проекти за свързаност на региона“. Опит да се съвмести... несъвместимото. Реално Румен Радев застана зад идеите на „прометеизма“ от времената на маршал Йозеф Пилсудски. „Три морета“ има за цел възстановяване на геостратегическото влияние на Жечпосполита и рециклиране на конфедерацията „Междуморие“ („Интермариум“). Естествено, като подпроект, имащ за цел реализиране на американската геоенергийна и военнополитическа стратегия в Европа срещу Руската федерация.

Следете новините ни в GoogleNews