Световна премиера: Виктор Суворов разкрива първо на български как ГРУ отмъква формулата за атомна бомба

OFFNews Последна промяна на 09 ноември 2020 в 17:36 5971 0

Художник: Кирил Златков

На 10 ноември излиза от печат за първи път в света новата книга на Виктор Суворов "Свободен полет".

В това своеобразно продължение на знаменитите документални произведения на Виктор Суворов „Аквариумът“ (1997), „Основи на шпионажа“ (2016) и „Спецназ“ (1987, 2018) читателят ще научи как през 40-те години на миналия век, когато се разпалва с бясна скорост надпреварата за нов тип оръжие между САЩ, Великобритания, Германия и СССС, ГРУ успява да проникне в американския ядрено-научен център Оук Ридж, „мъртвата зона“ на проекта „Манхатън“, и да получи секретните данни за обогатен уран, благодарение на което Съветският съюз разработва собствена атомна бомба. 

Невероятната история на един от най-големите военни разузнавачи на ХХ век излиза първо на български и е издадена у нас от „Факел експрес“. Преводът от руски е на Иван Тотоманов, редактор е Георги Борисов.

Виктор Суворов (Владимир Богданович Резун) е роден на 20 април 1947 г. Единайсетгодишен постъпва в Калининското суворовско военно училище, а след завършването му – в Киевското общовойсково командно училище. През 1974 г. се дипломира във Военно-дипломатическата академия към Генералния щаб на съветската армия, непосредствено след което е изпратен в Женева – столицата на световния шпионаж, където в продължение на четири години работи в резидентурата на съветското Главно разузнавателно управление под прикритието на дипломат, акредитиран в ООН. През 1978 г. поисква политическо убежище във Великобритания, за което Военната колегия на Върховния съд на СССР го осъжда задочно на смърт.

Суворов е световноизвестен писател, историк и военен аналитик, автор на повече от двайсет книги, сред които бестселърите „Ледоразбивачът“, „Денят М“, „Последната република“, „Очищение“, „Разгромът“, „Самоубийство“, „Сянката на победата“, „Вземам си думите назад“, „Тя се казваше Татяна“, „Крахът“, „Майката на дявола“.

Публикуваме глава 7 от книгата "Свободен полет", предоставена специално за OFFNews.bg от издателство „Факел експрес“:

1

Опитът на оперативната група от Управлението на НКВД за град Москва да арестува аспиранта Жорж Ко¬вал се проваля.

И ето защо.

Седмица преди това Жорж Ковал получава повиквателна.

Явява се във военния комисариат.

Отвеждат го в двора и го качват в закрит камион с написано отстрани с големи букви „Хляб“. Точно с такива камиони с надписи „Хляб“ и „Месо“ се карат арестантите.

Вярно, отвътре този камион изобщо не прилича на арестантски. Прилича на хубав автобус с меки кожени седалки. Само дето няма прозорци.

Откарват Ковал в затвора на Красная Пресня.

Дворчето е малко. И пусто. Стените са високи. Нито един прозорец не гледа към това дворче. Двор като за бесило. Или за разстрел.

Е, за разстрел повече подхождат мазетата.

Водят младия аспирант по дълги коридори и накрая Жорж се озовава в светъл кабинет. Приема го човек с цивилен костюм.

Не си казва името.

Разпитва го дълго, с най-големи подробности. Доброжелателно. Но Жорж живее в Съветския съюз вече седма година и знае, че злият следовател, който в оповръщаната килия псува, докато ти вади ноктите с клещи, не е толкова страшен като добрия приветлив чичко с широка усмивка в голям, чист кабинет.

Мъжът пред Жорж е точно такъв: възпитан, вежлив, костюмът му е скъп, вносен. Усмивката му е лъчезарна.

А кабинетът е широк, подът е с паркет, лъснат до блясък. Библиотеката е от орех. По полиците има книги със скъпи подвързии. На стената – портрет на другаря Сталин в позлатена рамка.

Идилията развалят само стоманените решетки на високите прозорци.

Вярно, не са черни и ръждясали, а бели и чисти.

2

Героят на Съветския съюз комдив Иван Йосифович Проскуров започва работата си на длъжността началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Червената армия с това, че нарежда да му донесат личните дела на разузнавачи и потенциални разузнавачи, които може да се използват под дълбоко прикритие, тоест хора, които може да се пратят на вражеска територия за дълъг нелегален престой.

Нарежда и да подредят папките не по азбучен ред, а така, че най-перспективните кандидати да са отгоре.

Най-отгоре се оказва личното дело на капитан Алексей Фьодорович Зубров, който има сериозна разузнаваческа подготовка, като лейтенант е служил в разузнавателния отдел на щаба на 45-и механизиран корпус. Издигнат е на нивото на стратегическото разузнаване още по времето на Берзин и вече е успял да се отличи в бойни условия на задача, за чийто характер не се полага да знае дори самият началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Червената армия.

3

А във втората папка е описанието на живота на цивилно лице с името Жорж Ковал.

Проскуров се запознава с досието на младия изследовател. И това досие му харесва.

Биографията на кандидата за нелегален разузнавач се оказва невероятна. И английският, и руският са му родни езици!

Най-близките роднини на кандидатите за агентурно добиване – бащите, майките, братята, младите съпруги и децата, остават в Съветския съюз. Разбира се, няма да ги наричаме заложници. Не правим така – не действаме със заплаха. Но ако стане нещо, детето ти може да бъде пратено в детски дом, а останалите – зад решетките, пък и евентуално на разстрел.

На разузнавач, който се праща във вражеското лего¬вище, не се казват такива неща.

Сам би трябвало да е наясно.

Ако разбира всичко без намеци, след кратка подго¬товка може да бъде пратен в Америка.

С истинското си име!

Нали има истински американски паспорт!

В момента, когато семейство Ковал пресича границата на Съветския съюз, американските им паспорти, разбира се, са взети. И сега паспортът на Жорж Ковал е ето там, в онази каса.

Не е необходимо да му се изготвят никакви фалшиви документи. Жорж Ковал си е гражданин на САЩ по рождение. Не е необходимо да учи езика, нито да му се казва какъв е животът в Америка – той го знае по-добре от всеки инструктор.

Трябва да има легенда единствено за годините, през които е отсъствал от Щатите.

Къде е бил?

Ами навсякъде може да е бил. В Мексико например. Или в Куба. Дори в Австралия. И изобщо – кой знае, че Жорж Ковал не е бил в Щатите? Може да е бил в Калифорния да търси злато.

Или в Аляска.

4

Най-опитните разузнавателни служби на света правят дублиращите си командни пунктове, хранилищата на документи, учебните точки и местата за конспиративни срещи в затворите.

Това е удобно.

Стените около затвора са високи и здрави, по ъглите има караулни вишки, охраната е надеждна, в помощ на охраната има автоматична сигнализация и свирепи кучета. Вътре в затвора просто се прави специален сектор и слагаш своя охрана. А после караш там когото си искаш с арестантски камион. И го изкарваш по същия начин.

НКВД има в Москва такива отделни сектори в Бутирка и в Таганка. А военното разузнаване си е харесало етапния затвор на Красная Пресня.

Използва за тайните си цели и други затвори, разбира се, но на Пресня е най-главното място за конспиративни срещи. Тъкмо тук докарват аспиранта Жорж Ковал.

С него разговаря не вежлив следовател от НКВД, а новият началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Червената армия, героят на Съветския съюз комдив Иван Йосифович Проскуров, облечен за този случай в цивилен костюм.

Разговорът завършва с въпрос: готов ли е Жорж Ковал да постъпи на служба в Разузнавателното управление и след известна подготовка да се върне в Съединените американски щати?

Жорж е готов.

Но какво да каже на семейството си? Няма проблем. Легендата за близките и роднините е: мобилизиран е в Червената армия, служи в специални воински части в далечен район.

В Колима.

5

Да се легендира историята на редник Ковал, е просто. Биографията му от раждането му в Съединените щати до пристигането на семейството му в Съветския съюз си остава старата.

По-нататък – съвсем леко изкривяване на истината: да, семейството е заминало за Сибир, а средният син Жорж е отказал да замине със семейството си, скъсал с тях и заминал за Аляска. Няколко години обикалял из горите. От време на време прекарвал зимата в Канада.

А къде точно?

Какво ви влиза в работата?

Намерил ли е в Аляска хубава рекичка със златоносен пясък? Да, намерил е.

Къде?

А, не, няма да ви кажа. Това си е моя лична тайна. Вие, господа следователи, може би ще ми поискате и ключа от квартирата ми и да ви кажа под кое килимче си крия парите?

Но имал ли е господин Ковал лиценз за добиване на злато?

Ако му зададат този въпрос, по-добре да не лъже. Понеже може да стане голяма издънка: ще почнат да ровят и да търсят в документацията, ще разберат, че лъжеш, и ще почнат да ровят по-надълбоко.

Ако се стигне до този въпрос, Жорж Ковал трябва да си признае вината. И да плати глобата.

Ако трябва, ще изтърпи три месеца на американските нарове.

По-добре е да признае несъществуваща вина и с това да отклони следователите от истинското си престъпление – нелегалното си проникване на територията на САЩ с цел разкриване и открадване на държавни и военни тайни на Съединените щати.

6

Но с какво мистър Ковал, в случай че американските власти го задържат, може да докаже, че наистина е търсил злато?

Съвсем просто е.

Доказателството е подготвено предварително от Разузнавателното управление на Червената армия: от Колима в Аляска е прехвърлен нелегал с бутилка и кутийка. Задачата му е да намери място за тайник и да скрие съкровището в него.

Тайникът трябва да е такъв, че никой да не го открие случайно и да не открадне шишето и кутийката. И ако се наложи, Жорж да може да го опише уверено и да начертае схема на разположението.

А ако му наредят, трябва сам, без да се лута много-много, да заведе следователите на съответното място: ей онази цепнатина в скалата. Над ручея. Ако се извадят камъните от нея, вътре има бутилка Jim Beam, бял етикет. Бутилката е две трети пълна със златен пясък. А в металната кутийка от бонбони (на капачето има усмихнато момиче със синя рокля) има четири късчета самородно злато.

Но това – и бутилката, и шишето – е само за в краен случай. За в случай че Ковал бъде арестуван още щом стъпи на брега, или в първите часове след като слезе от кораба.

А ако случаят не е краен, Жорж трябва възможно по-бързо да се отдалечи от брега на океана и цяла го¬дина да обикаля златните находища на Аляска, да се сприятели с тамошните хора, та да го запомнят, да получи лиценз и да тръгне по рекичките да промива злато, така че да усвои работата не само теоретично.

Ключов момент

В Червената армия няма генерали.

Генералите са врагове на революцията и на работническата класа.

Но ето че избухва Втората световна война и Президиумът на Върховния съвет на СССР с указ (по тайната заповед на другаря Сталин) на 7 май 1940 година въвежда в Червената армия генералски звания.

Засега генералите нямат златни пагони – вместо това имат звездички на петлиците. Сталин възнамерява да въведе златните пагони след първите стратегически победи на Червената армия.

На 4 юни 1940 година на първите хиляда висши командири на Червената армия са присвоени генералски звания.

Същия ден началникът на Разузнавателното управление на Червената армия комдив Иван Проскуров получава званието генерал-лейтенант от авиацията.

Другарят Сталин не раздава воинските звания за щяло и нещяло. И ордените също. Във всичките гигантски Военновъздушни сили, в авиацията на Военноморския флот и в целия Генерален щаб на Червената армия няма нито един генерал-полковник от авиацията, а генерал-лейтенантите тогава са само седем.

Иван Проскуров е в тази великолепна седморка.

Службата в стратегическото разузнаване на Генералния щаб на Червената армия обаче е ледена стълба без перила.

Затова Проскуров се кипри с това звание съвсем за кратко.

На всеки висш ръководител Сталин открай време тайно подготвя дубльор, понякога и по двама. Ако трябва да свалиш някой голям началник и да го разстреляш, винаги има с кого да го смениш.

През декември 1939 година със заповед на Сталин за таен дубльор на началника на Разузнавателното управление на Червената армия е назначен командващият 6-а армия комкор Филип Иванович Голиков.

Официално Голиков остава командващ 6-а армия, но прекарва много време в Москва, вниква в работата, има пълен достъп до всички документи на военното разузнаване. За това знаят само Сталин и самият Голиков – на никой друг не се полага да знае.

На 4 юни 1940 година командващият 6-а армия комкор Голиков получава званието генерал-лейтенант заедно с началника на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Червената армия комдив Проскуров.

Превод от руски: Иван Тотоманов

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !