Кои са номинирани за литературните награди ''Перото''

Кои са най-интересните книги на годината и кои български автори успяват да прекрачат езиковите граници? Националните литературни награди „Перото“ обявиха кратките списъци с номинираните за тазгодишните отличия. Сред претендентите са утвърдени писатели като Захари Карабашлиев, Георги Тенев, Кристин Димитрова и Деян Енев, както и нови имена, които тепърва търсят своето място в българската литература.

Победителите ще станат известни на 2 ноември, когато в Националния дворец на културата ще бъдат връчени наградите в пет категории – „Дебют“, „Поезия“, „Детска литература“, „Проза“ и „Превод от български на чужд език“.

Журито в състав доц. д-р Мария Калинова, Тодора Радева, Йорданка Белева, Емануил А. Видински и Цанко Лалев е определило по шест номинации във всяка категория, с едно изключение. При поезията книгите са седем – решение, което организаторите обясняват с изключителното качество на тазгодишните поетични издания.

Особено оспорвана изглежда надпреварата за проза, където се срещат автори с различни литературни почерци и поколения. Захари Карабашлиев е номиниран с „Последният ловец на делфини“ („Сиела“), Георги Тенев – с „Булгартабак“ („Колибри“), а Деян Енев – с „Тъгувам за Киото“ („Жанет 45“). Сред претендентите са още Владислав Тодоров с „Адската машина на щастието“ („Колибри“), Албена Стамболова с „Докато не мога“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“) и Иван Станков с „Животът е наблизо. Четири апокрифа за Никола Нови Софийски“ („Хермес“).

Поетичната категория събира седем ярки гласа на съвременната българска литература. Цочо Бояджиев е номиниран с „Книга на градовете“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“), Стефан Радев – с „Аз бях и сянка, и гора“ („Жанет 45“), а Кристин Димитрова – с „Квартална антропология“ (издателство за поезия „Да“).

В краткия списък са още Владислав Христов с „Очевидното“ („Ерго“), Димитър Кенаров с „Разораните градини на любовта“ („Жанет 45“), Димана Йорданова с „Винаги умира някой друг“ („Жанет 45“) и Ина Иванова с „Непокътнат свят“ („Жанет 45“).

При дебютите вниманието е насочено към шестима автори, чиито първи книги вече са привлекли интереса на журито. Това са Евгения Динева с „Калава“ („Жанет 45“), Катерина Василева със „Земята на големите грешки“ („Жанет 45“), Капка Кънева с „Вълшебното грозде“ („Лист“), Никола Лалов с „Република Пиротска“ („Ерго“), Айлин Лазова с „Угасването на Бетелгейзе“ („Скрибенс“) и Лора Младенова с „Порно религия смърт“ („Скрибенс“).

Сред номинираните книги за деца има както приказни истории, така и приключения и детективски сюжети. В надпреварата участват „Мадам Мрън“ на Петя Кокудева с илюстрации от Калина Вутова („Жанет 45“), „Моите кукли“ на Мария Донева с илюстрации от Елена Панайотова („Жанет 45“) и „Полянка за снежни човеци“ на Иванка Могилска с илюстрации от Мила Янева-Табакова („Жанет 45“).

Останалите три номинации са за „Кръстьо – частен детектив 2: Къде е бебето?“ на Юлия Спиридонова („Фют“), „Лунното лисиче“ на Виолета Христова с илюстрации от Ина Христова („Буболече“) и „Бандата на професорите“ на Иван Раденков („Ентусиаст“).

Особено любопитна е категорията „Превод от български на чужд език“, която показва колко разнообразни български книги достигат до читатели извън страната – от съвременни романи до произведения, превърнали се в класика.

Романът „Хагабула“ на Тодор П. Тодоров присъства в две номинации – чрез превода на унгарски на Гергели Ковач и превода на албански на Милена Селими. Селими е номинирана и за албанското издание на „Градинарят и смъртта“ от Георги Господинов.

Същата книга присъства и сред преводите на румънски език на Марияна Манджуля-Жатоп, която е номинирана за още три заглавия – „Ловецът на пеперуди“ от Костадин Костадинов, „Вулкан“ от Елена Алексиева и „Направени от вина“ от Йоанна Елми.

Георги Господинов има присъствие и чрез „Времеубежище“, преведен на бразилски португалски от Милена Миткова-Минчева. Преводачката е номинирана и за „Балада за Георг Хених“ от Виктор Пасков.

Сред претендентите са още Изидора Анжел с английския превод на „Остайница“ от Рене Карабаш и Мария Вутова с испанския превод на историческия роман „Случаят Джем“ от Вера Мутафчиева.

Тази категория има особено значение във време, когато българската литература получава все по-голяма международна видимост. Преводачите често остават извън светлината на прожекторите, въпреки че именно тяхната работа прави възможна срещата на българските писатели с чуждестранната публика.

Наградите „Перото“, присъждани от Националния дворец на културата, ще отличат своите лауреати на 2 ноември. А обявените номинации вече предлагат нещо полезно за читателите – богат списък с книги, към които си заслужава да посегнат, независимо кои от тях ще получат статуетките.