Първите дни на Путин във властта, разказани от Горбачов

OFFNews Последна промяна на 14 септември 2017 в 13:09 4532 1

Снимка Кремъл - пресслужба

В своята мемоарна книга „Новата Русия” Михаил Горбачов разказва за разпадането на Съветския съюз, за краха на прехода към демокрация и пазарна икономика в Русия и Източния блок, за възхода на Путин, завръщането на авторитаризма и опасността от нова Студена война. Бившият съветски лидер проследява подробно методите, с които демокрацията е подменена през 90-те години и описва сложните социални процеси, настъпили в Русия в резултат на тежката икономическа криза.

С тревога Горбачов отбелязва, че вълната от демократични революции по света като че ли е приключила и вече има отлив и завръщане към авторитарни практики. Той описва началото на кариерата на Владимир Путин и не спестява критиките си към руския президент и към неговото обкръжение. Горбачов коментира наболели световни проблеми като глобалното затопляне, бедността, заплахата от ислямския тероризъм, конфронтацията на Русия с НАТО, опасността от ядрена война. Той отправя мрачно предупреждение към света за тежките последствия, ако тези проблеми не се решат по пътя на дипломацията и компромисите.

Публикуваме в аванс откъс от предстоящото издание на „Новата Русия” на Михаил Горбачов, предоставен специално за OFFNews.bg от ИК „Сиела”.

Путин – началото

Путин наследи хаос – в икономиката, в социалната сфера, в по­литиката. Но главно – във федерацията, в управлението на страната. В предишните години десетки региони приеха закони и правила, про­тиворечащи на конституцията на Руската федерация. Кавказ гореше, бандите на Басаев нахлуха в Дагестан. В Москва и Волгодонск не­известни престъпници взривиха жилищни домове, загинаха десетки хора. През август 1999 г. Путин като нов премиер трябваше да вземе много трудно, отговорно решение – как да се действа в Чечня.

Не той беше създал този проблем. Десетки хиляди загинали в първата чеченска война и в следващите години, разрушени градове и села, беззаконие в отделни територии на страната – всичко това теже­ше на съвестта на Елцин, който през декември 1994 г. даде заповед за нахлуването на войските в Чечня. Но сега именно върху Путин легна бремето да вземе решение как да спре пожара, разпространил се и в съседната република и заплашващ да обхване целия Кавказ.

Аз и днес съм убеден, че той взе правилното решение. Необхо­димо беше да приключи с гнездото на тероризъм в Чечня. Своята по­зиция по този проблем, която тогава беше най-острата, в подкрепа на решението на Путин аз заявих открито: „Тези хора трябва истински да бъдат наказани. Те трябва или да се подчинят, или трябва да им бъде нанесено поражение“.

Позицията ми предизвика учудване у някои мои другари. Кри­тикуваха Путин и на Запад. Когато през декември 1999 г. се озовах в САЩ, политици и журналисти ми задаваха много въпроси по тази тема. Аз отговарях: в тази ситуация не биваше да се бездейства, Пу­тин взе трудно, но правилно решение. Друг е въпросът, че още тогава и много пъти впоследствие, казах, редом с военната страна на въпроса имаше и политическа и трябваше да се заеме с търсене на политическо решение колкото се може по-бързо. Мисля, че тук Путин допусна за­бавяне.

В края на декември 1999 г. Владимир Путин публикува в „Не­зависимая газета“ голяма статия – „Русия на прага на хилядолетие­то“. Мнозина не придават значение на програмните статии и изявле­ния. Но, четейки внимателно статията, аз видях в нея много важни и вдъхващи надежда неща. В нея почувствах болка за страната и хо­рата. Нашата страна, пишеше Путин, днес не е сред държавите, оли­цетворяващи върховете на икономическото и социалното развитие в съвременния свят. И главното: „В продължение на всички години на реформи е в ход постоянно понижаване на реалните парични доходи на населението“. В статията основна ми изглеждаше мисълта, че про­блемите на Русия не могат да се решат без възстановяването на силната държава. Ние трябва, пишеше Путин, „да направим руската държава ефективен координатор на икономическите и социалните сили в стра­ната, поддържащ баланса на техните интереси“. В същото време той издигна принципа, който се съдържаше в програмите на социалдемо­кратическите партии: „Държавното регулиране трябва да е толкова, колкото е необходимо; свободата – толкова, колкото е нужно“.

И още една важна теза прозвуча в статията на Путин – за не­обходимостта от борба с бедността. В Русия, писа той, „практически са изключени всякакви преобразувания, мерки, които са свързани с влошаването на условията на живот на хората. Тук ние, както се казва, сме стигнали до крайната точка. Особено големи мащаби в страната придоби бедността. [...] Това е най-острият социален проблем“.

Това признание, пък и тонът в думите на Путин поразително се различаваха от подхода, характерен за политиката на Елцин. И трябва да кажа, че през следващите години Путин неведнъж доказа, че ре­алният живот на хората, техните проблеми не са му безразлични. И гражданите повярваха, че е дошъл политик, когото го боли за тях, мис­ли какво трябва да се направи, за да бъде животът на хората достоен.

Изборът на приоритети изглеждаше правилен. Но възникваше въпросът кой ще разработва и осъществява новата политика? Путин беше буквално обкръжен от хора от миналото, за които тези приори­тети бяха чужди. Тези хора искаха отново да приватизират върховната власт и да се разпореждат с нея по свое усмотрение. Чрез средствата за масова информация аз открито призовах Путин колкото се може по-скоро да се освободи от този товар, опасен за него и за страната, да се разграничи от обкръжението на бившия президент. Получи се парадокс – той трябваше да скъса с кръга от хора, които го издигнаха, които го доведоха на власт. А това се прави трудно. След изборите през март 2000 г. пред президента Путин се появи възможност да осъ­ществи сериозна кадрова маневра и той се възползва от нея. Но не всичките му кадрови решения бяха сполучливи. В резултат на това действията на правителството често влизаха в противоречие с указа­нията на президента.

Първият документ, който Путин подписа още в качеството си на изпълняващ длъжността президент, беше указът „За гаранциите на президента на Руската федерация, прекратил изпълнението на своите правомощия и за членовете на неговото семейство“. Питаха ме какво мисля по този въпрос. Отговарях, че смятам този указ в частта му за неприкосновеността на бившия президент за неконституционен и че самият аз не съм се нуждаел от някакви особени гаранции и не съм ги искал.

Още през първите месеци, когато в навечерието на мартенските избори Путин беше изпълняващ длъжността президент, аз обърнах внимание не само на неговите положителни черти като воля, ум, орга­низираност, умение да поема отговорност и да устоява на удари, но и на онези особености на неговия характер и стил, които предизвикваха внимание. Той допусна през тези месеци малки и сериозни грешки, пропуски. Но хората не го смятаха за виновен и аз бях съгласен с това. Грешките в политиката са неизбежни, а за още неопитния в работата на висшата власт човек – още повече. Но предизвикваха тревога про­явите на авторитаризъм. На пресконференция на 10 март говорих от­кровено за това. Но смятах, че известна доза авторитаризъм в момент, когато на страната й е необходимо силно, твърдо ръководство, не бива да ни плаши. Разбира се, казах в интервю за италианския вестник „Ре­публика“, „на Владимир Путин ще му се наложи да избере дали да работи в името на демокрацията, или да се опита да изиграе картата на авторитаризма. Но мисля, че в крайна сметка той ще направи пра­вилния избор“.

Точно по същото време във фонда „Горбачов“ приключваше ра­ботата по доклада „Самоопределението на Русия“. Групата на изсле­дователите ръководеше моят другар и съратник в перестройката Геор­гий Шахназаров. Техният извод беше следният: „В най-близко бъдеще най-вероятно в Русия ще бъде установена умерено авторитарна власт и това ще бъде прието положително от обществото. Политическият елит прави избор в полза на възраждането на държавната мощ и ру­ското общество, поне по-голямата част от него, отново се надява да постигне благоденствие посредством държавната мощ“.

Докладът се основаваше на сериозен анализ, върху здрава социо­логическа основа. Той рисуваше сложна и доста убедителна картина. Но аз не можех или по-скоро не исках да се съглася напълно с изводите в доклада за вероятността от преход към авторитаризъм в Русия. Това казах и при представянето на доклада във фонда. Ходът на историята не е предопределен. Много зависи от човешкия, от лидерския фактор. Аз възприемах Владимир Путин не като човек, избран от малка група лица от предишната върхушка, а като президент, избран от народа.