Картография на човешките страдания

Чешкият център в София отново влезе в своята роля на домакин на събитие на демократичната общност у нас, която осъзнава, че залог за бъдещото благополучие на държавата е незабравата на издевателствата над личността на тоталитарния режим. Желаещите да присъстват на представянето на книгата „Комунистическите концлагери и политическите затвори в България“ на Борислав Скочев, издание на „Сиела“, бяха толкова много, че мнозина се наложи да слушат от фоайето. Директорът на центъра д-р Радка Рубилина благодари за подкрепата срещу затварянето на чушката културна институция у нас, като сподели, че темата й е лично близка, защото самата тя е правела проучване за политическите затворници в Русия.

„Ако не загубим битката за паметта, съм оптимист, че България има бъдеще“, бяха думите на специалния гост на събитието президента Петър Стоянов.

„Когато казах на моите студенти за тази книга – сподели проф. д.ф.н. Даниела Колева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, поканена да представя книгата, - те се учудиха. Аз се учудих, че те се учудиха, докато не разбрах причината за учудването им. Те си мислеха, че такава книга е трябвало да излезе още през 90-те години. Те смятаха, че ние днес вече не говорим за лагерите, защото вече сме говорили за това тогава… Тази книга беше отдавна дължима на нашето общество. На тези, които искат да знаят, но няма откъде да прочетат, да научат.“

Защото забравата и незнанието за българското тоталитарно минало пред очите ни дават отражение върху изборите, които обществото прави за политическото си настояще.

„Колко стъпки са необходими от ограничаване правата на опозицията да задава въпроси – прави алюзия с решението на сега действащия парламент проф. Колева – до обявяването на опозицията за врагове на народа и изпращането им в такива лагери. Ефективността не е ценност. Демокрацията е ценност. Ефективността е средство. Да, най-ефективното управление е авторитарното. Ние там вече сме били и не искаме да се връщаме.“

Корените на проблеми на съвремието в удобно забравяното минало открива и Захари Карабашлиев: „Тази книга документира комунистическия терор от една страна, но и юридическия произвол. Не е само разказ за заличаване на човешкото достойнство, но и за политическия разгул, който отеква и до ден днешен.“

Масово българите не знаят за съществуването на този огромен брой – 86! – поправителни институции и зверствата, които са се извършвали в тях. Проф. Даниела Колева припомня преживяване на Лилия Топузова, професор по история в Университета на Торонто, която преди 20 години започнала своята дисертация. Тогава влязла в книжарница и попитала дали имат книги за лагерите в България. Продавачката отговорила, че няма… „Защото не е имало такива лагери“.

Незнанието не заличава зловещите моменти от историята. Те дебнат в някоя злонамерена глава да си проправят път през заблудите на пропагандата, като учебник по мракобесие с цел бетониране на властта.

Преди да се превърне в книга, събирането на данните започва като начинание на фондация „Софийска платформа“ да се направи карта на комунистическите концлагери на сайта https://belene.camp/ Създателите на този сайт са извършили безценен труд по откриване и записване на спомените на последните оцелели от лагерите, с които, благодарение на съвременните технологии, можете да влезете във виртуален разговор. През сайта може да направите и виртуална разходка в лагера Белене. Създателите на „Софийска платформа“ присърце вземат мисията да предават на бъдещите граждани на българското общество истината за комунистическото ни минало. Над 1000 ученици, студенти и учители са посетили досега Белене благодарение на тях. За да продължат да се случват тези събития авторът Борислав Скочев дари на фондацията целия си хонорар от книгата.

„Вероятно автора Борислав Скочев не познават тези, които искат да живеят тук и сега, но тези, които помнят репресиите на комунистическия ботуш, го познават добре – започна Едвин Сугарев, който също бе поканен да представи книгата. – Голямата цел на затворите, на лагерите, бе да пречупи и превърне гражданина в поданик.“ Едвин Сугарев припомни пролетта на 1990 г., когато в редакцията на вестник „Демокрация“ започнали да се появяват хора и да разказват своите истории. В началото са се страхували, не са искали да бъдат снимани, да им се споменават имената. Но колкото повече такива истории били публикувани, толкова повече хора събирали смелост, което Сугарев определи като „инициация – възвръщане на човешкото лице на жертвите“. В един момент се оказват затрупани със спомени на бивши концлагеристи. Събират ги през 1991 г. в документалния сборник "Българският ГУЛАГ. Свидетели", заедно с Екатерина Бончева, Свилен Пътов, Жан Соломон.

Зловещата ръка на комунистическото ни минало прекършва живота на единия от съставителите. На пазара в Люлин през 1992 г. водоноска помита трабанта на Свилен Пътов, тогава началник на отдел история и култура на в. „Демокрация“. Загиват той, съпругата му и техен роднина от Белене. Скоро след това криминалният репортер на „Демокрация“ открива доказателства за умишленост на деянието, но за разследващите това ще си остане катастрофа. По подобен начин е „катастрофиран“ и Свилен Капсъзов, работещ по разследвания, свързани с Луканов. На 15 септември, също през 1992 г., депутатът от ДПС Свилен Капсъзов загива при автомобилна катастрофа, причинена от бившия служител на МВР Георги Едрев. За това разказва в своята статията във в. „Седем” „Мистериите на прехода” през 2009 г. Рени Нешкова, като разкрива, че дори на самия процес е станало известно, че причинителят на катастрофата е бил обучаван за разузнаването, включително в специални умения по предизвикване на катастрофи.

По време на социализма всички бяхме чували за Белене. То беше онова заплашително гласче, което караше мнозина да се страхуват дори да слушат виц за Тодор Живков, камо ли да си помислят да хулят властта. Когато във в. „Демокрация“ след промените започват да събират човешките истории за нечовешките изтезания, започват да изникват имената на нови и нови, незнайни за обществеността концлагери.

„Опънахме една голяма карта на България и започнахме да ги отбелязваме – спомня си Едвин Сугарев. – Публикувахме я, беше и предизборен плакат. И понеже отбелязвахме местата с черепи, наричаха ни терористи, че искаме да причиним на комунистите същото, което те са причинявали. Приканваха ни да затворим тази страница, да гледаме само към бъдещето… Нямаше нито едно покаяние. Никой не поиска прошка, никой не се извини на българския народ за страданията, които са причинили на хората с тия инструменти за репресия. В списъците, които Борислав Скочев е съставил, виждаме какъв е прицелът на тази репресия – писатели като Димитър Талев, Чавдар Мутафов, музиканти като Сашо Сладура, политици като Атанас Буров… Всички, които можеха да дадат шанс България да бъде свободна страна. Сега имаме този шанс. Но той не е даденост, той трябва да се отстоява.“

Книгата е прецизно документално свидетелство за времето. Борислав Скочев, без да прави лични коментари, е събрал и предоставил на всеки, който иска да знае истината, възможно най-пълен обем от сведения за всеки трудов лагер в България – кога е отворен, кои затворници са минали през него… Публикува автентични документи. „Той е единственият, който можеше да напише тази книга – казва за него проф. Даниела Колева, - защото Борислав Скочев е най-задълбоченият, най-систематичният, най-дългогодишният изследовател на лагерите. Попита ме дали знам къде може да открие заповед №2995 от 25.Х.1944 г. на министъра на вътрешните работи. Беше я видял във в. „Труд“ в статия на колега, на която да може да се позове. С тази книга Борислав Скочев е решил да оправи онази системна несправедливост и описва всички лагери, не само Белене… В някакъв смисъл онази карта, която сте започнали във вестник „Демокрация“, трийсет и повече години по-късно вече е завършена. Не само с локациите на лагерите, но и доколкото е възможно да се събере цялата информация. И тази информация е проверена и проверима. В книгата са цитирани архиви, мемоари на концлагеристи“, обобщава проф. Колева думите си за изданието, което Захари Карабашлиев определя като „Книга, която картографира човешките страдания“.

Специално от Белене за представянето на книгата беше дошъл отец Паоло Кортези. Италианският католически духовник е поел от години грижата за църквите "Рождение на Блажена Дева Мария" и "Свети Антон Падуански", и за местната католическа общност. Той е човекът, събудил на местно ниво паметта за концлагера "Белене", в който са били вкарани и католически свещеници. Той направи паралел с Италия: „Аз вече 15 г. съм тук и съм малко българин. Знаете и ние сме се родили от тоталитарен режим, фашизма. Но у нас днес има музей за Мусолини, който за децата служи за подигравка. Дано това време никога не се повтаря“.

Следете новините ни в GoogleNews