Изоставени декари за милиарди: Какво се случва с бункерите на София

Поне около 50 бомбоубежища има на територията на Столична община и около 500 на територията на България. В момента от тях възможност за ползване има едва при 250. Това са огромни декари подземна площ, чието изграждане е струвало стотици милиони и дори милиарди левове.

Това заявиха в „Студио OFFNews” с водещ Калоян Константинов Адриана Диканчева и д-р Иво Анев - основните фигури в клуб "Смисъл": организация, която се занимава с дискусии по различни културни, исторически и обществени теми. Последната им страст са подземията на София - не само бункерите и бомбоубежищата, но скритите под града корита на реки, съоръженията, които подвеждат минералните води, изоставени инфраструктурни проекти.

„90-те години доста от тях се категоризират с „отпаднало значение“. Озовават се в много странна позиция все едно не съществуват: не са включени в кадастъра, нямат собственик, никой не полага грижа за тях. Това са съоръжения, които струват стотици милиони левове, а вероятно и милиарди, но сякаш никой не го интересува. В този смисъл и влизането в тях няма как да е незаконно, защото от правна гледна точка – ние спираме да съществуваме в момента, в който стъпим вътре. Така че всеки може да влезе без легален проблем, но повечето входове са заринати или препречени от общината“, коментира д-р Анев.

Сред основните причини са прехвърлянето на топката между институциите е, че ако някоя от тях припознае изоставените бомбоубежища и подземия, тя ще бъде отговорна, ако на територията им се случат престъпления или инциденти, тя ще трябва да налива пари, за да ги поддържа.

„Ние сме влизали в изоставена дизелова станция, но конкретният ни пилотен проект е бомбоубежището в Южния парк. Липсата на собственост обаче пречи да се разбере колко точно са. Нашата инициатива всъщност следва действията на много други държави от Европа и света, а именно да превърне част от въпросните постройки в пространства с двойна цел: както за отбрана като бункери, така и за култура и образование като галерии, музеи и зали за събития. Второ ще доведе до повишени приходи, с които да може да се финансира поддръжката на инфраструктурата. Това също така няма да компрометира тяхната полза като бомбоубежища, както ни питат много хора, които се страхуват от войните около нас“, добавя Адриана Диканчева.

Д-р Анев заяви, че след началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна 2022 г. властите у нас все пак са започнали да проверяват състоянието на скривалищата, но част от тях дори не са били открити…

„Наскоро бях в правителствена болница, където един от лекарите ми каза, че са дошли от властите да търсят бомбоубежището, но не намерили входа му. Някои бункери се поддържат постоянно, те са първа степен, тоест до 1-2 седмици може да се въведат в експлоатация, но повечето далеч не са така. София разчита на метрото в случай на нужда от по-масово скриване. Понякога и ЕПК блоковете имат подобни бункери, но те са в тежко състояние, защото грижата за тях се пада на живущите там. Под кв. „Редута“ има много голямо и важно бомбоубежище, т.нар. правителствено.

Единият вид са типови бункери, изградени главно около заводи през Втората световна война (ВСВ). Такъв има до „Сердика Център“ при бул. „Гешов“. Те са двуетажни и се изграждат, като се изкопава огромна дупка в земята, лее се бетон и се засипва с пръст. Другите са строени от немците по метода на мините с дълги коридори. Един такъв е този в Южния парк, който предстои да заснемем, но със сигурност е много повече от 2 декара. Друг пример е този при ж.к. „Лозенец“, който е около 2 декара и вероятно е ползван от Луфтвафе през ВСВ. При ТЕЦ „Землене“ също има такъв бункер.

Те се състоят от стотици метри коридори и декари подземна площ. Специално на обекта, който ползваме за пилотен, има 8 различни входа. Вътре има доста идеи за спиране на взривната вълна като енергогасители и дебели метални врати, например. Самите врати са премахнати 90-те години след отпадането на функцията, за да не се барикадира някой там. Уви, последвало е пълно разграбване на кабели, тръби и т.н. Но филтрите за циркулация на въздуха все още са там, тъй като са много тежки“, разказва д-р Анев.

Адриана Диканчева обяснява и за метода, по който се заснемат бункерите: чрез най-съвременна техника за 3-измерни образи, която добавя и текстури към файла. Снимките в бункера в Южния парк отнемат ден и половина, а обработката последствие стотици часове. Всичко това е сторено чрез благотворителния труд на двамата души от клуб „Смисъл“, но и на редица доброволци:

„Много хора се свързват с нас, за да помагат на инициативата. Точно един такъв студент предложи да направи бункера на карта за “Counter-Strike” (бел.-ред. – популярна компютърна игра, където полицаи и терористи целят да се убият взаимно на различни локации). Други архитекти и професионалисти ни даряват труд, технологии и знания. Самият уред, с който мерим, струва голяма 5-цифрена сума и ние е отдаден за безплатно ползване“, казва Диканчева. И добавя:

„Ние, от своя страна, ще дарим картите от заснемането на Столична община. Ако тя се свърже с нас и финансира последващи дейности, ще свършим тази работа за нея, но не можем да го направим доброволно за всички бункери в столицата, защото виждате колко труд и ресурси изисква.

В Южния парк бункерът има гигантска зала, която е над 50 метра на дължина, висока 12 метра и широка 12 метра. Отгоре има портален кран с огромни „лапи“ и релси, който е трябвало да вкарва дизелови двигатели. Там е имало и огромен асансьор 10 на 10 метра, от който е останала само шахтата.“

Д-р Анев добавя и любопитен щрих от откритията си:

„Пълно е с изхвърлени електрически тротинетки по бомбоубежищата. Между другото, тях ги намираме навсякъде – по реки, поляни, дори заровени. Като белег на съвремието са, част от археологичния пласт, който оставяме след себе си.“

Следете новините ни в GoogleNews