Решението на Конституционния съд за единната сметка на НАП фокусира вниманието върху отнетото от законодателя и върнато от съда право на всеки да плаща първо осигуровки, а после данъци, и загатна за друг, не по-малко важен, въпрос:

Докога фирми и граждани ще продължат да дават огромен "безлихвен заем" на НАП под формата на вноски за здравно и пенсионно осигуряване, с който приходната агенция може да прави каквото си иска цял месец, при това напълно законно?

Получаването на въпросния "безлихвен заем" е уредено в Данъчно-процесуалния осигурителен кодекс (ДОПК) по времето на финансовия министър на ГЕРБ Симеон Дянков. С промени в него от 1 януари 2013 г. НАП има право да държи парите за осигуровки до 30 дни след постъпването им, преди да ги преведе.

Преди това НАП беше длъжна да превежда постъпилите пари до края на всеки работен ден.

Това задължение бе записано в ал. 1 на чл. 179 от ДОПК. Също там бе и задължението за наличие на четири отделни сметки, по които да се превеждат парите за данъци и осигуровки.

Именно с този текст се занимава и Конституционният съд. В решението си от 4 февруари той обявява за противоконституционна единната сметка на НАП и отмяната на четирите подсметки. В решението съдът пише още:

"С влизането в сила на настоящото решение се възстановява действието на предходната редакция на чл. 169, ал. 4 ДОПК и отменената разпоредба на чл. 179, ал.1 ДОПК." С други думи, законодателят е длъжен да възстанови и отменения еднодневен срок за превеждане на парите за осигуровки, събирани от НАП.

Това обаче не се случи.

След кратката суматоха в НАП и Министерството на финансите и неяснотите какво да се прави след решението на Конституционния съд председателят на бюджната комисият в парламента и зам.-председател на ДПС Йордан Цонев внесе законопроект за изменения и допълнения на ДОПК.

В него се възстановява правото на хората да изберат кое задължение да платят, в съответствие с решението на КС. От него не става ясно дали НАП ще има единна сметка с четири подсметки за различните видове плащания, четири отделни сметки или нещо трето. Няма и дума за промяна на сроковете, в които НАП е длъжна да преведе парите за осигуровки.

Репортер на OFFNews попита депутата защо в проекта му не е записано нищо за срока при ясното решение на Конституционния съд, а отговорът му беше, че "30-дневният срок автоматично отпада и затова не е споменат".

30-дневният срок обаче няма как да отпадне, освен ако законодателят не реши да промени и ал. 2 от чл. 179 на ДОПК (което Цонев не предлага), където този срок е записан. Няма как да се върне и срокът, който до декември 2012 г. е бил записан в ал. 1, защото "автоматично" връщане на несъществуващ вече текст в закон не може да има - законодателят трябва да го направи.

Решихме, че не сме разбрали правилно отговора на г-н Цонев или той не е разбрал въпросите ни и този път ги изпратихме писмено до имейла, оставен за връзка с избирателите му на сайта на Народното събрание. За съжаление, все още чакаме отговорите на вносителя на проекта за промени в ДОПК.

Още по темата

11/02/2014

Икономика

Два варианта за плащане на данъци и осигуровки след отмяната на единната сметка

06/02/2014

Анализи

Защо Конституционният съд отмени сметката на НАП за данъци и осигуровки

05/02/2014

Икономика

Конституционният съд отмени единната сметка за данъците и осигуровките