Кристалина Георгиева: Богатите държави трябва да намалят дълга си, тъй като глобалните шокове повишават разходите за задлъжняване

Водещите икономики в света, включително Великобритания и САЩ, трябва да намалят задлъжнялостта и нивата на държавния дълг след седмици на рязко нарастване на лихвените разходи за правителствата, предупреди ръководителят на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.

В ексклузивно интервю за Би Би Си тя заяви, че глобалните икономически шокове са „избутвали нивата на дълга нагоре като стълба, но не към небето“, докато правителствата не са предприели „никакви действия за ограничаване на тези разходи за обслужване на дълга“.

„Време е да се предприемат тези действия“, каза тя, добавяйки, че от политиците се изисква смелост, за да направят необходимите стъпки.

Тази намеса идва в момент, в който разходите за държавно задлъжняване рязко скочиха в отговор на войни, нарушаващи доставките на петрол, което подхрани инфлацията.

По-високите глобални разходи за задлъжняване засегнаха правителството на Обединеното кралство в навечерието на първия бюджет на премиера Анди Бърнам следващия месец, като се засилват спекулациите за потенциални данъчни и разходни политики, коментира Би Би Си.

Най-новите данни показват, че задлъжнялостта – разликата между данъчните приходи и държавните разходи – е била 18,3 млрд. паунда (24,4 млрд. щ.д.) през август, почти с една пета повече спрямо предходната година и над официалните прогнози.

В същото време лихвите по дълга бяха на най-високото равнище за август от началото на месечните статистики през 1997 г.

По-високите разходи за задлъжняване засегнаха и САЩ – най-голямата икономика в света, чийто дълг надхвърли 40 трлн. щ.д. Сумата се е удвоила за десетилетие, предизвиквайки притеснения у дома и в чужбина.

Пред Общото събрание на ООН Георгиева каза, че посланието на МВФ към развитите икономики е, че макар да има икономически фактори извън контрола на правителствата, те имат власт над вътрешните политики.

„Има две неща, които трябва да се направят: намаляване на нивата на дълга, поставяне на фискалната консолидация като приоритет и осигуряване на това централните банки да изпълнят мандата си за ценова стабилност. Невъзможно е достатъчно силно да се подчертае колко е критично да се намери смелост да се направят необходимите стъпки. Това са политически трудни, но необходими стъпки“, каза тя.

Попитана конкретно за по-високите лихвени разходи на Великобритания в сравнение с другите големи икономики, Георгиева каза, че позицията ѝ „не е много различна“ от тази на другите.

Тя посочи „достатъчно последователни действия“ за намаляване на дълга и оцени планирането и реформите в жилищния сектор, добавяйки, че развитите икономики „нямат парите“, за да стимулират растежа, и затова трябва да разчитат на реформи, които да насърчат частния сектор да инвестира.

Изкуственият интелект може да представлява „риск за финансовата стабилност“

Правителствата по света набират средства, като продават облигации – по същество запис на дълг – и в замяна плащат лихва на инвестиционните фондове, които ги купуват.

Притесненията, че инфлацията изяжда възвращаемостта повишиха лихвените проценти по облигациите – известни като доходност – през последните месеци. Но има и други фактори, които тласкат доходноститта нагоре, включително нарастващата конкуренция на пазара на облигации от големи технологични компании, които търсят да наберат огромни суми за инвестиции в развитие на изкуствен интелект (ИИ).

Георгиева се позова на скорошни притеснения за загуба на безопасен контрол над такива системи като потенциален проблем за финансовата стабилност, наред с нивата на дълга.

„Ако видим повече инциденти, при които ИИ поема живота, тогава можем да се сблъскаме със значителен риск за финансовата стабилност“, каза тя.

Управляващият директор на МВФ повтори оценката на влиятелната институция, че глобалната икономика е засегната от две сили, „бутващи в противоположни посоки“ – шокът с цените на енергията и инвестициите в ИИ.

Кристалина Георгиева обясни, че е важно ниските експорти на петрол и газ от Персийския залив „да се възобновят по устойчив начин, за да остане шокът с енергийните доставки най-накрая в миналото“.

„Това е много значима стъпка към нормализация“, изтъкна тя, но призна, че тя все още не се е случила.