Спад в сивата икономика за пета поредна година отчита изследване на Асоциация на индустриалния капитал в България, представено по време на официалното връчване на наградите "Икономика на светло".

За 2019 г. Композитният индекс "Икономика на светло", чрез който АИКБ измерва светлата част на българската икономика, достига стойност от 78,52 пункта при 77,76 година по-рано. 

Основните причини за задържащите положителни тенденции в изсветляването на икономиката за миналата година се дължат на липсата на реформи или недостатъчни такива в ключови сектори като здравеопазване, защита на конкуренцията, правосъдието, вътрешен ред и сигурност, пазар на труда, посочват от АИКБ. 

Оттам отчитат като негативен фактор "поредното административно повишаване на минималната работна заплата, довело до "избуяване" на нови сиви практики сред нискоквалифицираните работници и служители".

"Сивият сектор ощетява фиска с близо 10 млрд. лева годишно. Той развива корупцията и нелоялно конкурира редовните фирми, като им краде персонала с по-ниските разходи за труд и им свива пазара с по-евтини стоки и услуги", заяви председателят на АИКБ Васил Велев. 

Велев посочи, че поредното административно вдигане на минималната заплата - от 1 януари 2021 г. тя става 650 лв. - също поражда сива заетост.

"Нискоквалифицираните работници все по-трудно ще намират работа, защото в много сектори тяхната производителност не кореспондира с възнаграждението им, а това е предпоставка да влязат в сиви практики", категоричен е той. 

Според него сивата икономика е източник на средства за корумпиране. 

Относно вдигането на минималната пенсия Велев обясни, че по този начин се демотивират хората да се осигуряват по време на трудовия си стаж. "Тези, които са получавали заплати в плик и не са се осигурявали, ще получават същата пенсия като хората, които са получавали по-ниски нетни заплати, защото са плащали осигуровки", посочи той.

Като продължаващи лоши икономически практики председателят на АИКБ посочи нелегалния превоз на пътници на по-ниска цена и без продажба на билети, както и шофьорските курсове - явления като 30 лв. цена на курса, 2 лв. месечен наем на автомобил или 250 лв. възнаграждение на инструктор.

От АИКБ посочват, че са актуализирали и разширили обхвата на индекса, за да включат повече проявления на сивата икономика. Усъвършенствани са моделите и методологията за изчисляване на показателите. Разработен е и нов показател – "Заетост на светло", като данните от него ще бъдат изчислявани и публикувани от 2021 г. Така във фокуса на изследванията ще попадне и трудовият пазар, при който през годините са се откроявали едни от най-съществени проблеми с дълготраен ефект върху националната икономика.

Дейностите са извършени в изпълнение на проект "Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост".

Вече 10 години АИКБ изчислява Композитния индекс "Икономика на светло", чиято цел е да се опознаят различните проявления на сивата икономика и да се стимулират политиките за нейното ограничаване. От началото на изчисленията до момента Индексът нараства, като единствената година, през която е отчетен спад от 1,2 пункта, е 2014 г. Очакванията са, че и през следващите четири години българската икономика ще продължи плавна тенденция на изсветляване. Като през 2023 г. Композитният индекс ще достигне нива от над 82 пункта.

По време на събитието за седма поредна година Асоциация на индустриалния капитал връчи наградите "Икономика на светло".

В категорията за "За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата" победител стана отдел "Счетоводно законодателство" на Министерство на финансите.

Отличието бе връчено за направените промени в Закона за счетоводството, приети от 44-то Народно събрание. Промените в закона може да се определят като ефективна мярка за намаляване на административната тежест върху бизнеса в България и евентуални злоупотреби. Те подобряват бизнес средата в страната и облекчават търговците. Грамоти в категория получиха още Агенция "Митници", Национална агенция за приходите и Конфедерацията на независимите синдикати в България.

Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов взе отличие "За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция". Той пребори конкуренцията на Агенция "Митници", Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и Софийският арбитражен съд към Сдружение "Международна асоциация за правосъдие и арбитраж".

Цветан Петров от Economic.bg е тазгодишният победител в категорията "Журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформална икономика". Другите номинирани за приза и отличени с грамоти бяха водещата и продуцент на предаването на БНТ "Бизнес.БГ" Илина Бисерова, журналистът от БТВ Теодора Трифонова и екипът на вестник "Банкеръ".