Обичам зеленчуците...

Принципно повече обичам плодовете, а най-много обичам плодовете на българското управление, но зеленчуците също са ми важни.

Върху зеленчуците се гради най-новата ни история. В началото на 90-те бизнесът у нас бе поет от "бизнесмени" със зеленчукови псевдоними - Компира, Краставицата, Чесъна, Кромида..., а бе какви ли не, и все здавословни, мамка му.

Зеленчуците бяха част от прехода ни, не само защото бяха движеща сила на родния бизнес, но и защото обикаляха всеки дребен човечец, дръзнал да отвори сергийка и след като му млатнеха 10-20 задвратника, го караха да дава своя десятък, за да имаме български зеленчук - с квадратен врат, с ланци, с поглед, обезумял от анаболи и стероиди, но наш, роден, български!!!

Ох, какво зеленчукопроизводство имаше тогава. Какви чудеса се случваха, как нашият зеленчук се млатеше помежду си посред бял ден, без да му пука.

Хубаво, ама това златно време отмина. Някой реши да внесе зеленчук, западно производство, и да приключи с родния такъв. Речено - стотрено - появиха се далеч по-силни зеленчуци и нашите бяха един по един набрани, мариновани и поставени в зимника в буркани.

Да ги гледаме и да цъкаме тъжно по едни отминали времена - времната, когато родният зеленчук бе основна движещща сила на родния бизнес.

А след зеленчуците в бизнеса дойдоха зеленчуците в управлението...

Народът им викаше "тикви". Бре тикви от ляво, бре тикви отдясно, бре тикви в центъра.

Либерални тикви, консервативни тикви, екологични тикви, националистически тикви - а бе, всякакви тикви от всякакъв калибър и размери.

И тиквите родиха тиквено управление.

Първо се биха как да разпределят тиквеника и кой да лапне най-много от него. После се мачкаха един друг, превръщайки опонента си в тиквена крем супа. А накрая започнаха така да се рендосват, задушават, варят, пекат и пържат, че се получи едно тиквено суфле, да не ти е работа - отгоре красиво и с обем, а вътре - кухо като...като тиква.

И да, родните тикви, за разлика от всички останали, нямахе семе. Безплодни тикви, които не оставяха нищо след себе си. Освен едно - остатъци от изяден вече тиквеник.

Да, скъпи приятели, зеленчуците и плодовете имат важно място в историята ни. И днес, когато властелинът на F 16-ките и повелителят на наборната военна служба Красимир Каракачанов излезе на пресконференция и заяви, че с цел да оправим ситуацията в MAJKA BALGARIQ трябва да забраним вноса на плодове и зеленчуци, аз лично се разплаках.

Разплаках се от гордост!
Хвала на такъв вицепремиер, хвала на такъв министър на войната, хвала на такъв стратег, комуто биха се опрели всички - от Александър Македонски до бай Гошо от Исперих.

Така се прави!

Когато в държавата има криза - никакви ананаси.

Когато купуваме 16 самолета за по няколко милиарда парчето - никакво киви!

Когато всеки е в карантина и си клати **я - никаква маракуя!!!

Ето това е стратегия, ето това е победа на българския плод и зеленчук над вносния!

Веднъж...

И завинаги!!!

Седя у нас, пия последното шише ананасовица, сварена от български ананаси, и си мисля, че тази година реколтата от манго и папая в родното ми Кюстендилско ще е добра - времето е чудесно, бостаните с папая ще стане да родят тонове плодове.

Ех, каква ракия става от папая! Пиеш, пееш македонски песни и цвилиш!!!

И едни сълзи текат - големи, едри и с формата на български паспорт.

Впрочем браво на министър Каракачанов. Идеята му за тотален бойкот на западните плодове и зеленчуци обаче е недостатъчна.

Според мен е време да бойкотираме и западните самолети. Да бъдем последователни в действията си.

Време е ВМРО да избухнат с ново предложение - да си произведем родни самолети за военните.

Така хем ще спасим българската военна индустрия, хем ще инвестираме пари в родната си икономика, хем ще облекчим бюрата по труда.

Всеки, който остава без работа, моментално ще бъде командирован да прави самолети.

Даже виждам как ще изглеждат: отпред ще имат форма на българска краставица. Ще пускат бомби, големи като български дини от

Любимец. Ще летят с българска газ, добита от ядене на български боб. И, докато летят, вътре пилотите ще играят хоро, под звуците на новия ни химн:

"Зеленчуци който не яде
той голям не ще да порасте
не ще има розови страни
КОСНУМИРАЙ С МЯРКА, СИМИТЛИ"

б.а. Изразът "Консумирай с мярка, Симитли" е на Самуил Петканов и е опит за обличане във вежливи думи на едно друго словосъчетание