Всеки един от нас ще почувства края на тръмпизма. География на американските избори от Евгений Дайнов

Победата на Демократите на американските избори сложи край на прилива на тръмпизма. Започна отлив, който ще отекне в живота на всички хора, населяващи цивилизования (а може би и нецивилизования) свят. Всеки ще почувства отлива и това прави тези избори най-важните за всички ни през този век, поне – досега.

Краят на тръмпизма има и друго, съвсем лично измерение. По принцип винаги се радваме на връщането на човечността, където и да се случи това. Тази радост ни прави човеци. Но има и още по-лични измерения за хора като мен, запознати с голяма част от американските реалности. Затова се радвах на резултатите така, както човек се радва на успехите на приятели.

В продължение на десетилетие и половина почти всяка година прекарвах месец-два-три в САЩ. Преподавах в малки колежи насред селски местности. Четях публични лекции в големите университети. Или просто гостувах на преподаватели.

Ню Йорк и Калифорния ми се сториха фантастични и съвсем отделни, извънземни вселени, които ме заляха и замаяха до степен да не мога да свикна с тях. С лекота обаче се влюбих във Върмонт и Орегон, където управляваха коалиции между хипита и индианци. Във Върмонт си сравнявах шаманския камък с тези на индианците. Моят, макар от Родопите, бе обявен за истински носител на сила. В Орегон, освен че ме научиха да карам индианско кану, ми предложиха работа-мечта и бях на косъм да стана американец.

Ходих на индиански пау-уау – нещо средно между нашите кукерски шествия и народни надсвирвания – в Минесота, Северна Дакота и Ню Мексико. С най-милите и дружелюбни хора на планетата общувах в Средния Запад (да, прословутите реднеци). Вашингтон ми се стори студен като Москва, макар Джорджтаун да умива столичното чело така, както Арбат навремето умиваше лицето на Москва.

Но сърцето ми остана в Юга: Вирджиния, Джорджия (за жалост, така и не стигнах до легендарния Тексас). Тук бяха най-будните, шарени, любознателни и умни студенти, повечето – черни (вършеех из държавните университети, т.е. - за бедни). Излизах от лекции, снабден с криле.

Затова резултатите от изборите, които следих, бяха нещо много лично и много радостно. Хората направиха това, което някак очаквах, по силата на спомените за тях, рано или късно да направят.

За Върмонт и Орегон нямах тревоги: няма как хипита и индианци да тръмпясат. Ню Йорк и Калифорния също бяха ясни предварително. Нямах истински тревоги и за Пенсилвания и Масачусетс. Как бих могъл, след като Пенсилвания е родината на Декларацията на независимостта, а в музикалния колеж Бъркли в Бостън с очите си гледах учебна програма, включваща майсторски класове на Дейвид Боуи и Ерик Клептън? Културни хора.

Издъниха се, въпреки великолепните си индианци, симпатягите от Северна Дакота, където по едно време битувах в дома на ректора на университета в Гранд форкс (буквално – „Велики вилици“, не е ли велико?). Но разбирам, защо останаха с МАГА. Ректорът ходеше по улиците на градчето (точно копие на Туин Пийкс) с осанката на шериф. Всички спираха да го поздравят, каубоите сваляха шапки.

„С тези хора трябва да се работи с желязна ръка, такива са си“ – ми обясняваше. „Но от това западащо селско училище ще направя голям университет, ако трябва – въпреки тях“.

Направи го. Преди няколко години му поставиха паметник на входа на университета. Сега гласуваха за Републиканците и това все пак намирам за разбираемо – без силна ръка не им е комфортно.

Навсякъде другаде из любимите ми места МАГА беше пометена. В Ню Мексико си избраха за губернатор жена-индианка – от племето, съседно на онова, на чиято територия навремето прекарах две денонощия. В Минесота новият сенатор е също жена-индианка – може би като малка съм я гледал в онова пау-уау?

В Небраска, където най-фундаменталните възможни реднеци ме запознаваха с най-истинските бургери в света, избраха жена от латиноамерикански произход за долната камара във Вашингтон. Веселяците във Вирджиния боядисаха щата в синьо. Бившите ми студенти – най-добрите от който и да е щат в моя опит – в Джорджия дадоха такава преднина на сенатор Джон Ософ, че той не само на мен ми изглежда като следващия президент на САЩ. Бившите ми колежани от селските колежи из Илинойс и Айова едва ли са гласували против Тръмп (освен, ако не са си напуснали селата оттогава), но и двата щата са сини благодарение на градското си население.

Живеем в един свят. Всяка радост в него и всяка болка в него отекват у всеки от нас, по един или друг начин.