Украинското правителство от осем години извършва геноцид над рускоговорящото население в граничния с Руската федерация район Донбас. Така руският президент Владимир Путин мотивира въоръжената си инвазия в Украйна. Извършват ли се престъпления срещу руското етническо малцинство действително и какво е известно до момента? Ето фактите.

Какво е геноцид?

Геноцидът е “унищожаване на нация или етническа група”, според дефиницията на Рафаел Лемкин. Полският юрист за първи път дава описание на престъплението в издадената през 1944 година книга “Axis Rule in Occupied Europe”. Лемкин прекарва следващите няколко години в лобистки усилия новият термин да бъде въведен от ООН. През 1948 година е приета Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид.

За Лемкин геноцидът е не просто физическият акт на убийство, но и посегателството над свободната воля на група от хора – включително социалния им, икономически и политически живот. В конвенцията на ООН престъплението е описано като убийство или унищожение на група хора, предотвратяване на продължаването на рода и предаване на деца на друга етническа група. При приемането на документа СССР е една от държавите, която настоява от дефиницията да бъде премахнато “посегателството над политически групи”.

Какво се случва в Донбас?

От началото на конфликта през 2014 г. на място в региона в Източна Украйна се извършва мониторинг от международни организации като Службата на Върховния комисар на ООН за човешките права и независими правозащитни организации като Амнести Интернешънъл. Според докладите, които ежегодно отразяват наблюденията им, има доказателства, че в областта се нарушават човешките права и се извършват престъпления – от незаконни арести до тормоз. Мониторингът обаче доказва, че тези престъпления се извършват и от проруски, и от проукраински въоръжени групи. Няма доказателства, че престъпленията дори се приближават до такива, които биха могли да бъдат определени като геноцид по дефиницията на Конвенцията на ООН.

По данни на Службата на Върховния комисар на ООН за човешките права и Международната кризисна група, от 2014-а насам в Източна Украйна са загинали между 13 000 и 14 000 души. Информацията, която се разпространява от Кремъл, че това е броят на цивилните жертви в Донецк и Луганск не отговаря на истината.

От началото на конфликта през 2014 година броят на цивилните жертви възлиза на 3400 души. 2084 от тях са загинали преди обявяването на примирието, подписано в Минск през февруари 2015 г. Това изчисление включва и 298-те жертви от сваления през юли 2014 г. самолет MH17 на Malaysia Airlines. От данните ясно се вижда, че в периода между 2016 г. и 2021 г. цивилните жертви в региона намаляват драстично.

По данни от доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за периода 2017-2020 г., броят на цивилните жертви е 946 души. Според доклада на ОССЕ, от тях 227 души са били на територията, контролирана от украинското правителство, а много повече – 657, в териториите под контрола на про-руските сепаратисти. От цивилните жертви в района, 625 са били ранени или убити от артилерийски обстрел, а 312 от мини и други експлозиви – тоест по време на активен военен конфликт. От военните жертвите за периода от 2016 г. до 2020 г са около 4100 от украинска страна и около 5650 от въоръжените проруски военни формирования.

По данни на International Crisis Group в периода от началото на 2020 г. досега, цивилните жертви в Донбас са основно концентрирани в граничните между двете страни на конфликта райони, където все още понякога се водят открити престрелки. Броят на жертвите, представен от тези данни, включва и цивилните, които са загинали по време на сражения, в следствие на попадане на мини и други военни експлозиви, както и онези, които са починали от естествена смърт, чакайки по гранични пунктове за преминаване от едната към другата страна на отцепените територии.

International Crisis Group отбелязват, че процесът по изчисляването на броя жертви в Донбас е бил много сложен. Основната причина за това е, че информацията, която предоставят сепаратистките власти в Донецк и Луганск за жертвите в контролираните от тях територии е неясна и недостатъчно конкретна. Отчетен е и фактът, че по време на военен конфликт, информацията за броя на жертви много често се политизира от всяка от страните.

Кой извършва престъпления в Донбас?

Оценката на Международния наказателен съд (МНС) за случващото се в Източна Украйна от февруари 2014 г. насам всъщност е, че съществува военен конфликт – едновременно граждански и международен. През 2016 г. интензитетът на военни действия в региона вече поставя сблъсъците под юрисдикцията на закона за въоръжените конфликти. Според МНС въоръжените сепаратисти са достатъчно организирана група и използват тежко военно въоръжение, за да бъдат класифицирани като страни в гражданска война. Паралелно с това, на територията на Донбас действат и въоръжените сили на Украйна, както и тези на Русия, което превръща конфликта и в международен.

Според същия доклад наличната информация за събитията в Източна Украйна показва, че членовете на въоръжените антиправителствени групи са извършили повече и по-сериозни престъпления от украинската армия на територията.

В доклада на Амнести Интернешънъл от 2020 г. за ситуацията в Източна Украйна се отбелязва, че достъпът на правозащитните организации до териториите, контролирани от проруските сепаратисти е изключително ограничен. Оскъдната информация, която достига до наблюдателите доказва, че преминаването на границата между контролирания от сепаратистите район и териториите във властта на украинското правителство е било почти невъзможно. Ограничения са били налагани на пенсионери, които е трябвало да получат пенсията си от украинските власти, както и на хора, които се нуждаят от лекарства, които държавата им осигурява, заради забрана да преминават на украинска територия.

Руският посланик в САЩ Анатоли Антонов подкрепя твърдението на Кремъл за извършен геноцид в Донбас с доказателства за “масов гроб, в който са погребани почти 300 души в Луганск, убити само защото руският е майчиният им език”. Това твърдение на Антонов е подвеждащо. Луганск е един от градовете, който е център на военните действия през 2014 г., първата година на войната – преди уговарянето на примирие с Минското споразумение. Тогава загиват и рускоговорящи, и украиноговорящи цивилни. По това време жертвите са толкова много, че ковчезите им се поставят в масов гроб. Тези убийства са извършени по време на открития военен конфликт в Донбас, когато няма никакви доказателства коя от двете страни е извършила престъплението.

Вярно ли е, че никой не обръща внимание на Донбас?

Не. Службата на върховния комисар по правата на човека към ООН има мисия в Източна Украйна и публикува доклади за ситуацията в Донбас всяка година. Отправени са обвинения в престъпления, извършени срещу цивилното население и срещу Украйна, и срещу Русия.

В докладa, който прави оценка на периода от 2014 до 2021 г. е отбелязано, че от украинска страна е проявено желание за преследване на извършителите на престъпления в района на Донбас. Според Върховния комисариат украинската прокуратура е разследвала десетки случаи на убийства, мъчения и други посегателства върху цивилното население в сепаратистките райони. Поради затруднения достъп до тези територии обаче тези разследвания рядко са водили до съдебни дела. От друга страна, “съдебните институции”, установени в самопровъзгласилите се автономни републики на Донецк и Луганск са разследвали някои престъпления, но по информация на представителите на ООН на място, тези разследвания са били избирателни и са липсвали каквито и да било резултати от тях.

Обвиненията на Кремъл, че украинските власти извършват геноцид в Донбас можеха да бъдат направени от самата руска страна много отдавна и по дипломатическата процедура. Русия можеше да предаде на ООН доказателствата, с които разполага и да поиска да бъде започнато разследване. Москва не предприема никакви подобни стъпки за осемте години, в които твърди, че престъпленията на украинците в Донбас се неглижират от международната общност.

Обвиненията на Москва в “геноцид” не са нещо ново

Путин е правил подобно обвинение в геноцид и преди – през 2008 г., преди да започне войната в Грузия. Тогава твърденията, които в момента са отправени към украинските власти – за умишлено изтребление на руското население в Донбас, са насочени към грузинските власти за живеещите на територията на Южна Осетия етнически руснаци.

Престъпления, които да отговарят на дефиницията на геноцид в Южна Осетия, не са установени.

На територията на Източна Украйна, се извършват престъпления и от руските сили, и от украинските. Твърдението, че властите в Киев извършват геноцид СРЕЩУ руското малцинство обаче е подвеждащо и неподкрепено от доказателствата, които предоставят международните правозащитни организации, които работят на територията на Донбас.

Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg

Мина Киркова, Factcheck.bg

Мина Киркова е завършила Класическата гимназия в София и Глазгоуския университет във Великобритания със специалност „Кино и телевизия“. Професионалният ѝ път започва от телевизия BiTelevision, където работи като международен редактор. С журналистика продължава да се занимава на свободна практика, като борбата с фалшивите новини е една от темите, които я вълнува най-много. През декември 2020 г., в екип с Георги Марчев и Симона Костадинова, работи по разследване за фалшивите новини за PCR тестовете за установяване на коронавирус. Разследването печели награда от Хакатон, организиран от АЕЖ – България, на тема „Здраве на прицел“.