Кои са механизмите за налагане на руски контрол в окупираните части на Украйна? Как се прилага този план и какви са репресиите срещу населението, останало в тези части на Украйна? На тези въпроси се спират Джек Уотлиг, Александър Данилюк и Ник Рейнолдс в доклада си за Royal United Services Institute, водещ британски мозъчен тръст за изследвания в областта на отбраната и сигурността. 

Докладът е озаглавен "Предварителни изводи от неконвенционалните операции на Русия в хода на Руско-украинската война, февруари 2022 г. – февруари 2023 г.". Публикуваме избрани акценти от него:

За всяка област, предвидена за окупация, от Федералната служба за безопасност (ФСБ) бяха развърнати Временни окупационни групи (ВОГ), на които беше възложено координирането на дейностите на окупационния режим. Всяка ВОГ се оглавява от отговорен сътрудник на Девето управление на Департамента за оперативна информация на Петата служба на ФСБ. Обикновена тези сътрудници са от състава на регионалните отдели, отговарящи за дейността на ФСБ в съответните области. На територията на Украйна те действат под фалшива самоличност.

Началниците на ВОГ имат няколко заместници от състава на Петата служба, а в ръководство са включени представители на други служби: на контраразузнаването, на военното контраразузнаване, на службата, отговаряща за защита на инфраструктурните обекти.

Всяка ВОГ ръководи и отряда на Федералната служба на Руската гвардия за провеждане на операции по изолиране на отделни райони и обекти и за защита на обществения ред, отряди със специално назначение, в това число и чеченски отряди на Руската гвардия, предназначени за физическото ликвидиране на важни личности. Този модел беше разработен и усъвършенстван по време на Втората чеченска война.

Набелязани за убийство

При изграждането на окупационния режим се прилага системен подход. На първо място се изземват всички видове публични и закрити архиви: в системата на здравеопазването, образованието, жилищния фонд, данъчната система, на полицията, на местната власт, на застрахователните компании, на комуналните служби, на местните политически структури и на неправителствени организации.

Тези данни се използват за разработване на „картотека“ за личните, роднинските и служебните връзки и за степента на лоялност към украинската власт, както и за принудителното преселение на отделни групи и лица. Общо населението на окупираните територии е разделено на пет основни категории:

1. Лица, считани за лидери на „украинския национализъм“, определени за физическо ликвидиране или за залавяне и провеждане на показни съдебни процеси;

2. Лица, подозирани във възможна подкрепа на съпротивата срещу окупаторите, които подлежат на изолиране или превербовка - включтелно тези, свързани с украинските правоохранителни органи, с местните органи на властта, военните;

3. Лица, които се считат за „аполитични“;

4. Лица, които активно сътрудничат с руските войски и с окупационните власти;

5. Лица, които са необходими за управлението и за обслужването на критично важни обекти от инфраструктурата и които подлежат на особен контрол;

Изтезания

Във всяко по-крупно населено място ВОГ назначава командир на местния гарнизон на Въоръжените сили на Русия, на който се подчиняват гарнизонни подразделения. Те се разполагат в бивши обекти на местната полиция и оборудват помещения за задържане, за провеждане на разпити, в това число и с прилагането на психически и физически методи на насилие. Използването на еднотипно специализирано оборудване в такива обекти във всички окупирани области показва, че в случая се прилага системен подход и план, а не „импровизиран садизъм“.

Първостепенна задача в окупираните територии е провеждането на „профилактични“ беседи с представителите на местната администрация, в това число на комуналните служби, на образователните учреждения и на местните предприятия. На тях се предлага или да продължат да изпълняват своите задължения, но като сътрудничат с ВОГ, да прилагат съответните промени в образователните програми, или да подадат оставки. Когато за съответните длъжности не е възможно да бъдат наети местни „колаборанти“, обикновено се назначават „командировани от Русия“.

Контролиране на интернет

Друга съществена задача за окупационната администрация е „информационното изолиране“ на местното население. Това включва заглушаване на честотите, чрез които има достъп до предаванията на украинските телевизионни и радио станции. На второ място местната телекомуникационна инфраструктура се изолира от достъпа до украински източници и се включва към руски ресурси. Това цели контрол на телекомуникационния трафик, както и на интернет трафика. А след анализ на трафика на мобилните комуникации се създават постове за подслушване - с цел контрол на местните жители, с основно внимание на поддържащите връзки или изпращащи съобщения до лица на територията на Украйна.

На армейските гарнизони се възлага провеждането на обиски и претърсвания на жилищния фонд. Проверява се дали на дадения адрес живеят лица, които са указани в съответните документи за адресна регистрация. Търсят се униформи, отличителни знаци и награди, указващи, че даденото лице е свързано с украинските власти. Проучват се данни, лични вещи и документи.

Руските агенти сред местното население

Дейността на окупационната администрация се подпомага активно от бивши сътрудници на украинските правоохранителни органи или държавни служители, завербовани преди войната от руските специални служби. Според някои оценки, преди нахлуването се е разчитало именно на руските агенти да овладеят органите на местната власт. Оценява се обаче, че - както в числено отношение, така и поради равнището на заеманите позиции - руските агенти в отделните области не са били в състояние да изпълнят поставените им задачи.

Предварително завербованите от руските специални служби представители на местната администрация обаче имат широка мрежа от информатори и помощници, изпълняващи важни спомагателни дейности: съобщават къде се намират архивите и хранилищата на документи; доносничат за настроенията сред представителите на местната администрация, за потенциално готовите да сътрудничат на украинските власти или с движението за съпротива.

Както и в окупираните след 2014 г. райони в Крим, в Луганска и в Донецка област, броят на местните колаборанти е ограничен и те изпълняват спомагателни задачи. Но следва да се отчита, че в своето планиране ФСБ не е очаквала, че мнозинството от местното население ще приветства окупацията. На основата на опита от войните в Чечения се счита, че е достатъчно с окупационните власти да сътрудничи не повече от 8% от населението – активно или по принуда, за ефективен контрол на обстановката по места.

Планове за убийства и изтезания

Контролът чрез помощта на такава ограничена група от местното население е възможен само чрез масовото прилагане на насилие. Но то се прилага диференцирано. Спрямо набелязаните „първостепенни“ вражески личности - „украинските националисти“, се предвижда физическа ликвидация или задържане и „изолация“. Тези задачи се възлагат основно на чеченските подразделения и на специалните сили на ФСБ.

По отношение на заемалите ръководни длъжности или отговарящи за важни обекти от инфраструктурата, които не се изявяват като активни колаборанти, се използват различни форми на натиск: пряко сплашване, безпричинно задържане, в това число на членове на семействата, прилагане на физическо и психическо насилие, шантажиране на членове на семействата, намиращи се на територията на Украйна.

За тази, за които се счита, че сътрудничат или биха могли да сътрудничат на украинската съпротива, или за свързаните с украинските власти се предвижда „филтриране“ – задържане, изолация и „многостепенни разпити“ с прилагането на мъчения.

"Филтрация"

Процесът на „филтрация“ напълно съответства с действията по изпълнение на Директива 247 на МВР на Русия от 1994 г. , издадена по време на Първата чеченска война - за създаването на филтрационни пунктове. Преминалите „успешно“ през първоначалните рундове на филтрацията се картотекират и имат правото да се завърнат по местожителство. За останалите е предвидено изпращането във „филтрационни лагери“, без право на контакти с близките.

На областно равнище данните от всички форми на местен контрол на населението се въвеждат в системата „Спектър“. Това е цифрова архитектура на ФСБ за осигуряване на безопасност и контраразузнавателна защита на територията на Русия. Там постъпват данни от други държавни и административни органи: от данъчната служба, от съдебните органи, от органите на полицията и от пограничната служба.

В нея се въвеждат и данни от системата „Магистрала“ - оперативно-следствени дейности; от системата „Псков“ - за контрол на мобилните връзки и на социалните мрежи; от системата „Шерлок“ – база данни от различни източници, които обединяват различни потоци информация: по линия на държавните органи, търговска информация и крадени бази данни.

Друг аспект на кампанията за сплашване на населението и за налагането на контрол са колективните наказания.

В случаите, когато местни жители „заснемат“ придвижвания на руските войски и качват такива материали в интернет, или споделят такава информация с близки и познати, се провеждат обиски в цялото населено място, задържания и разпити, проверка на мобилните телефони.

Пълната разруха на местния бизнес и на социалните служби в окупираните територии също имат вторичен ефект на сплашване на местното население. В населените места нормалният живот е нарушен кардинално. Окупационните власти изцяло контролират магазините, раздаването на продукти и достъпа до стоки и услуги, в това число и по отношение на здравното обслужване. Достъпът до тези ресурси се използва като средство за принуждение, но и за поощряване на сътрудничеството с окупаторите.

По такъв начин процесът на „интегриране“ на окупираните територии се основава на:

1. Пряката вербовка на част от местната администрация или принуждаването й към сътрудничество с окупационните власти.

2. Налагането на репресивни мерки за пълната изолация на окупираните територии от Украйна.

3. Тотален контрол и проникване на руските специални служби и на окупационната правоохранителна система.

4. Масово назначаване в местните административни и стопански органи на командировани от Русия кадри.

Процесът на пълна анексия на окупираните територии в Украйна не е завършен поради това, че руските въоръжени сили не контролират напълно териториите, които Русия вече счита за част от Руската федерация. Най-активно той се провежда в Мариупол и в други градове, които са извън обсега на украинските въоръжени сили.

Преобладава оценката, че независимо от възможните продължаващи форми на съпротива, подобно на процесите в Чечения, това няма да представлява заплаха за руския контрол върху окупираните територии.