Шпиони, стратегии и пропуснати възможности. Как уроците от 11 септември все още се осмислят

Първото задължение на всяко правителство, както са заявявали безброй лидери през десетилетията, е да гарантира сигурността на населението си. На 11 септември 2001 г. САЩ очевидно не успяха да изпълнят това задължение. Разузнавателната информация е била налице, но трагичното е, че никой не е успял навреме да свърже отделните факти.

11 септември, както станаха известни нападенията срещу САЩ, заедно с последвалия отговор, определи политиката в областта на външните отношения, сигурността и разузнаването през първите две десетилетия на този век.

На 11 септември 2001 г., докато пилотите камикадзе на „Ал Кайда“ насочваха отвлечените самолети към Световния търговски център, аз тъкмо приключвах командировката си в нашето бюро за Близкия изток. Докато палестински таксиметров шофьор ме превозваше през покритите с борове хълмове западно от Йерусалим към летище „Бен Гурион“ в Тел Авив, той внезапно усили радиото в колата.

„Нещо голямо се е случило в Америка“, каза той.

Не преувеличаваше. В този ден загинаха 2977 души.

Нападенията не се появиха от нищото 

ЦРУ знаеше за мрежата на „Ал Кайда“ и нейния саудитски лидер в изгнание Осама бин Ладен години преди 2001 г. Агенцията дори е разполагала със специална група, натоварена със задачата да го издири и ликвидира.

Девет дни след нападенията от 11 септември тогавашният президент на САЩ Джордж У. Буш обяви „война срещу терора“. През последвалите 25 г. от двете страни на Атлантическия океан имаше множество успехи, но и провали на разузнаването. Сред успехите са предотвратени заговори, заподозрени, които са били арестувани, изправени пред съд, осъдени и изпратени в затвора.

Но как изглежда по-голямата картина? Как са се променили събирането на разузнавателна информация, борбата с тероризма и стратегическото планиране през 25-те години след най-тежката терористична атака в историята на САЩ?

Колосален провал на разузнаването

Никой не може да оспори, че 11 септември беше колосален провал на разузнаването или, по-точно, провал на въображението в американската разузнавателна общност. По онова време и ЦРУ, и ФБР са разполагали с информация, която, ако беше споделена по подходящ начин, би могла да предотврати случилото се.

Докладът на Комисията за 11 септември, изготвен по-късно, обвини американското правителство в „провали на въображението, политиката, способностите и управлението“. Според заключенията на доклада ЦРУ и ФБР не са успели да оценят правилно разузнавателната информация, да я споделят помежду си и да предприемат достатъчни действия за осуетяване на заговора.

Този най-основен урок оттогава до голяма степен — макар и не напълно — е усвоен, а обменът на информация между западните разузнавателни служби е несравнимо по-добър, отколкото през 2001 г. Старите съперничества, например между британската служба за сигурност MI5 и полицейските звена за борба с тероризма, са изчезнали. Първоначално са създадени регионални „центрове за интегриране на информация“, разположени из Обединеното кралство, а съвсем наскоро в Лондон беше създаден и високосигурният Център за операции за борба с тероризма.

Там служители на MI5, занимаващи се с разузнаване, могат буквално да седят непосредствено до полицаи, чиято задача е да предприемат необходимите оперативни действия за спиране на терористичен заговор. Също така могат да работят редом до федерален агент на ФБР или до езиков специалист, командирован от британския Център за правителствени комуникации GCHQ.

След 11 септември американското разузнаване беше подложено и на цялостна реорганизация. Беше създаден Национален център за борба с тероризма в близост до Вашингтон, както и длъжността директор на националното разузнаване, за да се гарантира, че информацията се споделя там, където е необходимо, между 18-те отделни американски разузнавателни служби.

Отношенията между ЦРУ и британския му партньор — Службата за секретно разузнаване, по-известна като MI6 — вероятно са най-тесните в света. Това сътрудничество се допълва от съюза „Пет очи“, който обединява разузнавателните способности на САЩ, Обединеното кралство, Канада, Австралия и Нова Зеландия.

Въпреки това след удара на самолетите в кулите близнаци продължиха да се случват катастрофални провали на разузнаването, анализа и стратегическото планиране. В навечерието на ръководеното от САЩ нахлуване в Ирак през 2003 г. MI6 неразумно позволи разузнавателната ѝ информация да бъде политизирана. В резултат службата понесе най-тежкия удар върху репутацията си след разкритията през 50-те и 60-те години за предателствата на двойния агент Ким Филби и други съветски шпиони, проникнали в британските институции.

На фона на огромния политически натиск от Вашингтон да бъдат представени доказателства, че Ирак при президента Саддам Хюсеин все още притежава „оръжия за масово унищожение“ — ОМУ, MI6 предостави на правителството на премиера Тони Блеър информация, която впоследствие се оказа неточна. Ирак наистина е притежавал ОМУ в миналото, но всички те са били унищожени след войната в Залива през 1991 г.

След нахлуването в Ирак през 2003 г.

MI6 изцяло промени начина,

по който оценява необработената разузнавателна информация, известна като CX, постъпваща от агентите на терен. Днес има ясно разграничение между оперативните служители, които вербуват и ръководят агентите и чиято задача е да събират информация от източници в държави като Иран и Северна Корея или от вътрешността на забранени терористични групировки като „Ал Кайда“, и екипа, който изготвя докладите. Неговата задача е да проверява и подлага на критичен анализ тази информация, като често я връща с искане за допълнителни доказателства.

„Войната в Ирак през 2003 г. се основаваше на дълбоко погрешна разузнавателна информация“, казва генерал сър Ричард Шириф, който е служил в Ирак като командир на дивизия. „Научихме ли си урока? Не, според мен не умеем да се учим… Като командир беше напълно очевидно, че се насочваме към стратегически провал.“

След нахлуването в Ирак отново беше проведено разследване, което завърши с доклада на комисията „Бътлър“. В него се заключава, че британската разузнавателна информация за предполагаемата програма на Ирак за ОМУ „е била сериозно погрешна и до голяма степен зависима от непроверени източници“.

Службата за сигурност MI5 също е допускала провали, наред с безспорните си успехи при осуетяването на терористични заговори.

„След 11 септември“, казва лорд Джонатан Евънс, който ръководи MI5 от 2007 до 2013 г., „оценката беше, че най-непосредствената заплаха за сигурността на Обединеното кралство безспорно е терористичната заплаха от „Ал Кайда“ и свързаните с нея лица и групи“.

Но с база данни, включваща тогава над 20 000 „лица, представляващи интерес“, и с голям брой едновременно водени разследвания MI5 беше изправена — и продължава да бъде изправена — пред ежедневното предизвикателство да определя кои следи да постави на първо място. Не винаги е успявала да направи правилния избор.

През 2005 г. службата не успя да предотврати самоубийствените атентати в Лондон от 7 юли, при които загинаха 52 души. Службата за сигурност е знаела за Мохамед Сидик Хан, който впоследствие се оказал ръководителят на групата, но не е знаела какво се готви да извърши. Атентатът на „Манчестър Арена“ през 2017 г. беше друг, по-скорошен пропуск.

Днес терористичната заплаха не е изчезнала, но според лорд Евънс „картината се е променила. Тероризмът от недържавни актьори продължава да бъде сериозно безпокойство, но заплахите от страна на държави… стават все по-сериозни и представляват поне толкова значима заплаха за националната сигурност, колкото и тероризмът от недържавни актьори. Тези заплахи, в различни форми, идват от Русия, Иран, техните проксита и Китай“.

Може да се твърди и че решението на американския президент Доналд Тръмп тази година да се присъедини към Израел в атаката срещу Иран е било провал на разузнавателното въображение. Всички съюзници на САЩ в района на Персийския залив са знаели, че съществува сериозен риск Иран да отвърне, като затвори Ормузкия проток. Всички предупреждения са били налице, но въпреки това Тръмп изглежда не е разполагал с ответна стратегия, когато Иран е направил точно това, което е заплашил, че ще направи, причинявайки огромни сътресения на световните енергийни пазари.

Моралните сметки

Непосредствено след нападенията от 11 септември широко се разпространи страхът, че предстои втора вълна от атаки. Самата „Ал Кайда“ всъщност обещаваше „рой от самолети“, които щели да атакуват още сгради.

В бързината да бъде предотвратена подобна атака САЩ и съюзниците им извършиха множество нарушения на човешките права. Заподозрени лица бяха залавяни в Афганистан или Пакистан, често въз основа на изключително несигурни сведения. Стотици бяха превозвани със самолет, оковани, със завързани очи и увити в пелени, до импровизиран затвор под формата на клетки в американската военноморска база в залива Гуантанамо, Куба, където бяха държани без съд.

Правозащитни организации осъдиха това като петно върху моралната съвест на Америка.

Впоследствие станаха публично достояние скандали, свързани с малтретирането на затворници под американски надзор в Ирак и Афганистан. Някои от замесените лица бяха подведени под отговорност, но критиците твърдят, че по-високопоставени фигури са избегнали последствията.

Въпреки това САЩ продължават да задържат хора без съд в Гуантанамо, а през 2025 г. депортираха над 200 мъже от САЩ в спорния Център за задържане на терористи в Ел Салвадор.

Непосредственият период след 11 септември остави петно върху човешките права и във Великобритания. През 2004 г. MI6 съдейства за отвличането и предаването на либийския ислямист Абделхаким Белхадж и съпругата му от Тайланд на Либия. Там той прекарва години в затвора и е подложен на изтезания от режима на полковник Муамар Кадафи.

Случаят в крайна сметка излезе наяве и през 2018 г. доведе до официално извинение пред парламента, поднесено от главния прокурор. Днес се твърди, че вътрешните юридически отдели са най-бързо разрастващите се звена в разузнавателните служби.

Възходът на Русия и Китай

„През първите 20 години на този век се съсредоточихме почти изцяло върху борбата с тероризма и противодействието на бунтовнически движения“, заяви сър Алекс Йънгър, който беше ръководител на Службата за секретно разузнаване от 2014 до 2020 г.

Бившият ръководител на MI6 разговаря с мен на литературен фестивал малко след като напусна поста си. Той добави: „Пропуснахме възхода на Китай като военна сила и като стратегическо предизвикателство“.

По подобен начин генерал Шириф написа през 2016 г. политическия трилър „Война с Русия“, в който предвиди пълномащабното руско нахлуване в Украйна.

След 11 септември и последвалата „война срещу терора“, докато западните държави бяха заети да воюват с талибаните и „Ислямска държава“ или да се опитват да се справят с хаотичната окупация на Ирак, Русия и Китай започнаха колосални програми за превъоръжаване. Разработването например на хиперзвукови ракети сериозно намали военното предимство, с което НАТО някога разполагаше.

„Грешката на Запада не беше просто, че след 11 септември беше разсеян от борбата с тероризма“, съгласява се Сам Олсън, главен анализатор в компанията за разузнаване в областта на сигурността „Сибилийн“. „Той също така не разбра правилно същността на китайския възход, като предположи, че икономическата интеграция ще доведе до политическо сближаване.“

Китай, подобно на Иран, Русия и Северна Корея, се смята за „трудна цел“ за събиране на разузнавателна информация. През 2001 г. биометричните данни все още бяха в относително ранен етап на развитие, но последвалото използване на технологии за разпознаване на лица, ириси и походка значително усложни задачата агентите и техните ръководители да преминават незабелязано през границите.

И така, доколко добре — или зле — западното разузнаване разбира Китай?

Наред с Русия Китай днес е сред водещите разузнавателни цели на MI6.

„Западното разузнаване разбира много за Китай“, казва Сам Олсън от „Сибилийн“. „По-голямата опасност е, че то вижда отделните елементи, без винаги да разбира до какво водят те, взети заедно. Китайската мощ вече не се изразява само в кораби, ракети и войници. Тя все повече се основава на полупроводници, критични минерали, батерии, пристанища, телекомуникации и промишлен капацитет… Така че проблемът често е по-малко в провала на събирането на разузнавателна информация и повече в провала на стратегическата интерпретация.“

Преди 25 години, в деня на нападенията от 11 септември, американските разузнавателни агенти действително са разполагали с отделни парчета от пъзела — метафора, към която шпионите обичат да се връщат. Но колективно те не са успели да ги подредят и ясно да видят какво ги очаква. Няма смисъл да разполагаш с отлично събиране на разузнавателна информация, ако не можеш да я използваш за постигане на стратегическо предимство.

Светът се промени до неузнаваемост

Очевидно светът на разузнаването и борбата с тероризма се е променил почти до неузнаваемост през четвъртвековието след онова безоблачно синьо септемврийско утро в Ню Йорк. С навлизането на изкуствения интелект и квантовите изчисления промените ще продължат, а в някои области ще се развиват с експоненциална скорост.

В свят, изпълнен с противоречиви наративи и интереси, западните държави обаче нямат монопол върху провалите на разузнаването, пропуските или стратегическите грешни изчисления.

Сред другите значими примери са катастрофалното пълномащабно руско нахлуване в Украйна през 2022 г. и това, което някои определят като „собствения 11 септември“ на Израел — ръководеното от „Хамас“ нападение от Газа на 7 октомври 2023 г.

В крайна сметка именно при големите стратегически решения на национално равнище продължават да се задават въпроси. Правилно ли беше Великобритания да се присъедини към нахлуването в Ирак, ръководено от президента Буш? Правилно ли беше да участва в ръководената от САЩ операция „Трайна свобода“ в Афганистан, а две десетилетия по-късно да изостави страната на талибаните в стремителното си оттегляне?

Тези и много други въпроси продължават да отекват.