И пак за деня на Левски.

Левски е имал визия за бъдещето. Днес нас ни тикат да живеем в миналото.

Левски е следвал идеали. Днес ни карат да следваме политици.

Левски е подтиквал всички да се учат. Днес ни подтикват да не мислим.

Левски е мечтал за модерна република. Днес ни казват, че промените идвали прекалено бързо.

Левски е искал всички да живеят в мир. Днес всякакви политици ни противопоставят едни на други.

Левски е призовавал за действия. Днес ни успиват друг да ни оправя.

Левски е живял в настоящето си, за да промени бъдещето. Днес ни карат да гледаме в миналото, за да забравим за настоящето. И да се откажем от бъдещето.

Левски е говорил от свое име. Днес мнозина говорят от името на народа.

Левски е бил скромен. Предпочитал е делата пред думите. Днес всеки кресливец с татуиран надпис „Свобода или смърт“ смята, че е изпълнил дълга си.

Левски е бил божи човек. Било го е грижа за хората. Всички хора, независимо от пол, вид, род, религия, занимание, каквото и да е. Днес божиите хора раздават анатеми и мразят различните.

Левски е бил патриот. Искал е да направи нещо за родината си. Днес всеки патриотарски лумпен чака какво родината ще направи за него.

Левски е бил човек на честта. Днес отмятането от обещанията е превърнато в политическо ежедневие.

Днес български полици ни карат да правим точно на обратното на заветите на Левски. Уж в неговото име.

За да може да уеднаквим понятията и да се разбираме по-добре, отново предлагам кратка дефиниция:

Българщина не е:

- Да се плацикаш в ледени води;

- Да пиеш люта ракия;

- Да удряш патриотично по масата;

- Да крещиш гръмогласно: „Их бре“, „Ух, бре“, „Вашата м…“ и други подобни;

- Да се биеш в гърдите като павиан в джунглата;

- Да мразиш слабите и беззащитните, да мразиш различните, и да го показваш с думи и дела;

- Да не мислиш, а само да слушаш и изпълняваш.

И други подобни…

Българщина е:

- Да се скъсаш от работа и тренировки и да печелиш тенис мачове по цял свят;

- Да се скъсаш от учене и работа и да вземеш медали по математика; или по художествена гимнастика; или по физика; независимо по какво, независимо в коя възрастова група;

- Да се скъсаш от учене, работа, репетиции, тренировки, изобщо от всякакви ежедневни усилия, без даже да получиш някаква награда, известност или признание;

- Да заминеш далеч, но да не забравиш за дома;

- Да останеш тук и да се опиташ да промениш нещо;

- Да четеш и да знаеш история, география, физика, химия;

- Да си родител и да отгледаш прекрасно поколение, въпреки свинщината, която ни заобикаля;

- Да се опиташ да разбереш другия, или поне да му дадеш правото да е друг;

- Да подадеш ръка и да помогнеш на непознат, ей така, защото е правилно;

- Да запазиш усмивката си, въпреки всичко.

И още много истински, ежедневни, български, наши си геройства…

А ако искате децата да научат нещо от Левски, прочете им това негово писмо:

"Ние гоним царя и неговите закони

В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони… и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е… Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, нито вярата му, а – царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.

В България не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република."

/Левски до чорбаджията Ганчо Милев, Карлово, 10.05.1871г./

P.S. Българските политици не искат даже да признаят, че датата на обесването на Левски е 18. февруари, за да не си развалят комфорта. А карат по „традиция“, с грешната дата 19-и. Ако не знаете, това е станало заради статия в „Работническо дело“ от 19-и февруари, 1950 г. Та какво да очакваме в такъв случай от тях…

Б. ред. - Коментарът на известния пиар специалист Любомир Аламанов препечатваме от профила му във фейсбук с негово разрешение. Заглавието е на редакцията.