Игра на преференции*

На 4 април 2021 г. бяха проведени парламентарни избори в страната. Избирателите имаха право да пренаредят партийните листи, използвайки възможността за преференциално гласуване.

Участие в изборите взеха 30 партии и коалиции, регистрирали листи в многомандатните райони. След края на изборния ден стана ясно, че 6 от тях ще имат депутатски места в новия парламент – коалициите „ГЕРБ-СДС”, „БСП за България”, „Демократична България”, „Изправи се! Мутри Вън!” и партиите ДПС и „Има такъв народ”.

Настоящата публикация ще очертае до каква степен гласоподавателите на тези партии се възползваха от възможността да пренареждат листите им в различните райони.

Преференцията според правилата

Според изборното законодателство на парламентарни избори гласуващите в страната имат право да подкрепят не само партията, която харесват, а и конкретен неин кандидат. Това се случва благодарение на възможността за преференциално гласуване.

Съгласно разпоредбите на Изборния кодекс в случаите, в които избирателят не е отбелязал своето предпочитание (преференция), за водача на листата се отчита „служебна” преференция при преброяването на резултатите.

Същевременно, за да наредят даден кандидат по-напред в листата, броят на преференциите трябва да е не по-малък от 7 на сто от всички гласове, получени от съответната партия (или коалиция) в конкретния избирателен район. Кандидатите, които отговарят на това условие, се подреждат според броя на получените преференции.

Преференциите в парламентарни избори 2021

По предварителни данни, подадени от районните избирателни комисии (преди поправките на Централната избирателна комисия), 6-те партии, влизащи в парламента, получиха общо 2 534 066 гласа. От възможността да използват преференция са се възползвали 1 093 200 техни избиратели или 43.14%.

Преференцията е била най-използвана от избирателите на „ГЕРБ-СДС” – 54% (на предишните парламентарни избори с преференция за ГЕРБ са гласували само 43% от техните избиратели). Следва ги „Демократична България” с 49%.

Ръст в употребата на преференцията бележат и избирателите на „БСП за България” – 46% от подадените гласове за листата показват и конкретно предпочитание. За сравнение, 4 години по-рано 39% от избирателите им са ползвали преференция.

Интерактивната карта по-долу показва употребата на преференциално гласуване за различните политически субекти в многомандатните райони в страната. Може да избирате данни според район или конкретна партия/коалиция.

Обобщението на предварителните данни на ниво многомандатни избирателни райони показва, че в най-голяма степен преференциалното гласуване е използвано в район Благоевград – 68% от избирателите на шестте партии, влизащи в 45-ото Народно събрание, са се възползвали от преференцията. Следват Враца – 57%, София област – 53% и Хасково – 53%.

Най-малко са използвали възможността за преференциален вот гласоподавателите от район Кърджали – само 13% от избирателите там са отбелязали предпочитание за конкретен кандидат. Следват районите Търговище – 24%, Силистра – 26% и Разград – 33%, в които мажоритарният елемент в избирателната ни система също не се радва на голяма популярност.

Преференциите в действие

В листите на 6-те партии и коалиции има общо 157 размествания – те включват всички кандидати, които са преминали 7-процентната бариера, за да могат да променят местата си в подредбата. В тази бройка не са включени съответните водачи. Разбира се и не всички от тях ще станат депутати в новия парламент, тъй като още нямаме окончателните резултати и разпределението на мандатите по райони. Най-много са разместванията в листите, предложени от коалицията „ГЕРБ-СДС” – 48, а най-малко в тези на „Има такъв народ” – 2.

Анализираната информация очертава интересни тенденции, част от които ще опишем по-долу.

За пореден път избирателите на ДПС в най-малка степен гласуват преференциално – около 26% от тях са направили това. Очертава се и едно интересно явление. В райони, в които партията традиционно печели основния дял от гласовете, преференцията се използва доста по-рядко. В същото време в райони, в които ДПС има по-слаб резултат, избирателите му посочват конкретен кандидат в пъти по-често. Примерите за това са: София област с 81%, Кюстендил със 75%, Монтана и Враца с по 65%, Видин с 49% и Благоевград с 46% преференциално гласуване за конкретни кандидати на ДПС.

Избирателите на партията са опитали да разместят подредбата в листата дори за сметка на водача Йордан Цонев във Враца – един от най-явните опоненти на преференциалното гласуване, като са гласували преимуществено за кандидати от по-задни позиции.

Очевиден е и бунтът на местните избиратели срещу централата на ГЕРБ, която постави на водещи места в много от своите листи настоящи и бивши министри. Показателни са примерите в това отношение с Росен Желязков, Делян Добрев, Десислава Атанасова, Кирил Ананиев и Красимир Вълчев. Росен Желязков е водач в Благоевград, но там последният в листата – Стефан Апостолов, получава 9507 преференциални гласа. По този начин той прескача изцяло подредбата на коалиция „ГЕРБ-СДС” и се нарежда на първо място в района. Това става въпреки, че Желязков освен своите лични 2380 преференции, е получил и т.нар. 6905 „служебни” като водач на листата.

По същия начин в Хасково ветеринарният доктор Георги Станков измества бившия министър и депутат Делян Добрев. Всъщност доктор Станков е кандидатът, събрал най-много лични преференции в листите на 6-те партии, влизащи в следващия парламент. Със своите 13 655 гласа той изпреварва и Бойко Борисов (събрал 7219 предпочитания като водач в 25 МИР), и Слави Трифонов (събрал 9285 преференции като водач на листата на „Има такъв народ” в Стара Загора).

Интересен е случаят с Десислава Атанасова в Разград. Тя получава едва 1136 лични преференции, като към тях се добавят още 4401 „служебни”. Така общо резултатът ѝ се равнява на 5537 гласа. В същото време вторият в листата Гюнай Хюсмен, който е настоящ областен управител, получава 5359 преференции. По този начин само 178 гласа не са му достигнали, за да се нареди на първо място в листата на ГЕРБ. Ако предположим, че г-н Хюсмен е допринесъл в най-голяма степен за резултата на ГЕРБ в район Разград, то фактът, че Д. Атанасова ще бъде депутат ясно показва, че „бетонираното” първо място за партийните лидери превъзмогва преференциалния вот.

В Перник водач на ГЕРБ е Кирил Ананиев. Той получава 1066 лични гласа, като само седмият в листата се радва на по-малко подкрепа. Първото място на Ананиев и гарантираните „служебни” 6698 преференции обаче не позволяват да бъде изместен.

Водач на коалицията „ГЕРБ-СДС” в Шумен е министърът на образованието Красимир Вълчев. Там обаче очевидно силни позиции и предпочитание от местната общност събира вторият в листата Илтер Садъков с 6799 лични предпочитания. Това се равнява на 34.5% от гласовете за коалицията.

Представените данни ясно показват, че преференциите се използват от голяма част от избирателите на почти всички партии, влизащи в новото Народно събрание. Въпреки очакванията от преференцията да се възползват най-вече гласувалите за коалицията „Демократична България”, всъщност този инструмент е най-широко употребяван от поддръжниците на „ГЕРБ-СДС”. В листите на тази коалиция има и най-много размествания.

Очевидно все повече хора гледат на преференцията като възможност сами да определят подредбата на кандидатите в партийните листи. В този смисъл връзката между гласоподаватели и кандидати става по-силна и се нарушава монополът на партийните централи да определят „сигурни” места за своите кандидати. От бъдещата работа на преференциално избраните депутати ще разберем дали те ще бъдат и най-ангажирани с проблемите на общностите, които са гласували за тях.

------

*Анализът е на Института за развитие на публичната среда.

Следете новините ни в GoogleNews