Доц. Лозанов: Лишаването на българите в чужбина от вот е по-голяма заплаха за демокрацията ни от Ердоган

Доц. Георги Лозанов Последна промяна на 09 април 2017 в 20:50 6273 1

Снимка Bulgaria ON AIR

Доц. Георги Лозанов

Коментар по темите от седмицата на доц. Георги Лозанов, медиен експерт, автор и водещ на „Необичайните заподозрени“ по Bulgaria ON AIR. 

През тези седмица отново стана ясно коя е най-голямата опасност за света от войната с тероризма – да не вкара във война воюващите срещу него.

Иначе у нас – и във връзка със започналите преговори за правителство, продължиха опитите да се разчете посланието на наскоро проведените избори. Какво електоратът с вота си е искал да каже на политиците.

Например, че каквито и усилия да се вложиха, някои от тях в преформулиране на отношенията ляво-дясно и каквито и геополитически основания да има за това, и тези избори, както всички предишни, бяха спечелени по оста близко минало –настояще, Изток – Запад, ограничаване на права – либералност. Корнелия Нинова и антуражът й преждевременно се почувстваха победители и направиха демаскиращи изказвания, което даде шанс на Бойко Борисов да се разположи в нишата на настоящето и да получи преднина.

Защото колкото и кражби на частна и държавна собственост да са извършени през посткомунизма в резултат на корупция, те са несравними с тоталната кражба, с която започва и продължава комунизмът. При това тя остава ненаказана не заради лошо правораздаване или мафиотизация на обществото, а просто защото е обявена за добро, за висш израз на справедливост. Докато социалното мислене не изправи това ценностно изкривяване, докато е готово да се поддава на носталгична агитация и антиевропейски популизъм, докато дори сътрудниците на ДС не са подложени поне на морална лустрация, а някои от тях и с днешна дата са се запътили към министерски кресла и т.н., антикомунистическият консенсус, макар и крехък, няма как да бъде заместен от антикорупционен. Историята не само се чете, но и се пише страница по страница.

Едно събитие през тази седмица на свой ред прояви инерциите на миналото. Под диктовката на президента, извън конституционните му правомощия, бяха замислени промени в изборното законодателство, които фактически да лишат българите извън България от право на глас. Оправданието беше, че така ще се прекъсне влиянието на режима на Ердоган, което прониква през вота на българските граждани в Турция. Дори това да е голяма заплаха за демокрацията в страната, макар че отминалите избори не я потвърдиха, предлаганото решение ще предизвиква още по-голяма, като лиши от основно човешко право всички български граждани по света, включително и в далеч по-развитите демокрации. С неадекватността си то изглежда все едно, за да се прекъсне влиянието на режима на Путин, да се забрани, да речем, преподаването на руска литература в училище.

Тук има и нещо още по-странно: в момента е безсмислено рано да се пишат законови текстове, след като няма кой да ги приеме. Значи става дума за знак от страна на президентството. И ако той не е към онова задкулисие, срещу което бяха протестите през 2013-а, остава да е към онези социалисти, които продължават да гледат на българите в чужбина като на съмнителни, на невъзвращенци, на предатели на „българщината”. И по това да са си лика прилика с националистите...
Добре, че се намери експерт в правителството, изобличен веднага като протестър и уволнен, който да даде публичност на заверата и партиите бяха принудени една подир друга да се откажат от нея.

И още един предразсъдък, дошъл от близкото минало, от държавно наложения атеизъм: продължаваме да възприемаме вярващите не като носители на доброто, а като чужди и дори опасни. Особено пък ако не са от нашата вяра. Такъв е един от изводите, който се налага от представеното тази седмица изследване „Нагласи на мюсюлманите в България – 2016”, ръководено от проф. Евгения Иванова. Нищо, че според същото изследване в ромски общности, които са приели Исляма, престъпността чувствително намалява.

Със сигурност е така и в общности, които са приели Християнството.

Тъкмо се зарадвахме, че площад „Славейков” ще се върне на всички столичани, като се освободи от нашествието на куфарните търговци на книги, които го задръстват със сергии и кашони и го преграждат с найлони, и пак се оказа, че те ще си останат там. Защото били „духа на мястото”. Този дух обаче се създава не от две десетилетия, а от два века и е на един от малкото типични градски площади, където хората се разхождат, срещат се, пият кафе. Най-напред площадът се е наричал „Кафене баши” на името на голямото кафене на него.

Търговците на книги се нанасят на площада по силата на една аномалия, когато в началото на прехода книжарниците от държавни трябва да станат частни и за определен период изчезват. Сега, след като те вече са на всеки ъгъл, присъствието на търговците прави от аномалията дух на мястото, а и съвсем не помага на лоялната конкуренция в книготърговията.

*Заглавието е на OFFNEWS

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

27639

2

sottozero

09.04 2017 в 22:55

Колега, единственият шанс на този застарял клоунаден и гротесков пудел от снимката горе, е удължаване агонията на европейския съюз.
Този човек никога не е работил или допринесъл с нещо за обществото. Неговата работа и преди, и сега е да обслужва пропагандно силните на деня. Понеже е видно че в България нито великите му евроценности са популярни, нито пък проевропейските им партии не могат да минат 4 процентната бариера за Парламента, този комик и компания са се хванали като удавник за сламка за всеки, който може да им помогне да запазят статуквото.