За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Нека оставим настрани въпроса дали е добре в Слънчев бряг да има шумни дискотеки или не. Този курорт вече се е брандирал като алкохолна дестинация и не съм сигурен дали някога може да придобие друга туристическа слава освен на шумен купон за младежи.
Нека оставим настрана и въпроса дали аз бих отишъл в Слънчев бряг, ако внезапно стане тих курорт.
Нека (за улеснение) приемем, че всички ние искаме да се спазват правилата и всички ние искаме нощем след 23 часа дори и в Слънчев бряг да можеш да се наспиш, а не да подскачаш в барабанен ритъм. И не само в Слънчев бряг, а във всяко кътче на Родината, където живеят или почиват хора.
Та нека приемем (пак само за улеснение), че каузата на Валери Симеонов да пребори шума, е благородна, безкористна и уместна.
И сега, след всичките тези уговорки, нека се запитаме:
Това ли е най-ефективният начин да осъществи каузата си?
Това ли е работата на един вицеприемиер - да нахлува нощем по дискотеките, да конфискува уредби, да арестува ди джеи и плаши дечурлигата? Ако това е длъжностната характеристика на един вицепремиер, на следващите избори мисля да се кандидатирам за бог - обидно лесна и малко просташка ми изглежда работата на вицепремиера.
А сега, след появата на Симеонов в шумната дискотека, която не е с нищо по-специална от останалите, можем ли да очакваме вицепремиерът да се появява навсякъде, където се шуми? По ромски сватби, които продължават с дни? Купони на тийнеджъри в панелките?
Един вицепремиер, в чийто ресор попада шумовото замърсяване, би трябвало да осигури система, която да гарантира нужната тишина, без да се налага той да заляга с устройства по храстите да мери децибелите. Система, която осигурява допустими нива на шум всяка нощ, а не само при посещение на вицепремиера. И не само в Слънчев бряг, а дори и на места, където вицепремиерът не е стъпвал, никога няма да стъпи и дори не е чувал.
Такава система на теория в България има, но не работи. И ако Валери Симеонов иска да се пребори с шума, има уникалната възможност да я оправи.
Е, ако целта е да рекетира собствениците на заведения, че може да им направи проверка, но може и да не им направи, тогава системата за контрол на шума ще си остане неработеща.
Но понеже за улеснение приехме, че Валери Симеонов има най-добри намерения, ние ще му обясним
къде се чупи системата,
пък по това дали ще я оправи, ще заключаваме каква амбиция го е движила в акциите му.
Проблемът е в стар юридически номер, който се вкарва във всеки закон, чиято цел е да не работи. Един контролира, а друг замерва. Дали една дискотека вдига шум, или не трябва да установи кметът или назначено от него длъжностно лице. Но той не може да установи това, защото не може (а и няма право) да замери шума. И Валери Симеонов да залегне в шумата и да мери шума - все тая, и хиляда децибела шум да измери, пак глобата ще падне в съда, защото само инспектор от районната здравна инспекция има право да извърши замерването и да удостовери дали нивото надвишава определените децибели.
На теория здравната инспекция трябва да съдейства на местната власт. Теориите са едно, практиката е друго.
На практика здравният инспектор има работно време. То обикновено приключва в 17:30 ч. След това никой с топ не може да го накара да ходи нощем по дискотеки и да мери шума.
Все пак обаче някой е помислил за това и е въвел денонощен график - да, наистина има инспектори, които работят и нощно време. Както е по закон, на тях им се плаща двойна надница за труд извън регламентираното за институцията работно време. Фондът работна заплата е регламентиран още предишната година с бюджета. В него, естествено, по-голямата част от инспекторите работят денем, а на скъпите нощни смени има един инспектор. Така денем, когато дискотеката не работи, има много хора, които могат да измерят шума. Нощем, когато дъни зверски, има един за 100 дискотеки.
Същото е и с определеното от кмета длъжностно лице. Неговото работно време е денем. За нощен труд трябва да му платят извънредни.
Ако някой кмет или началник на РЗИ се върже на акъла на Валери и започне редовни нощни проверки, най-вероятно ще изгърми бюджета за нощен труд и ще остави служителите си без заплати в края на годината.
Но нека предположим, че кметът или началникът на РЗИ е достатъчно окумуш и на това ще му намери колая.
По-големият проблем е, че никой няма как да си свърши работата сам.
Ако ти, гражданинът Х, решиш да се оплачеш, че в този момент 4,15 часа сутринта, дискотеката отсреща вдига шум, би трябвало да се оплачеш в кметството. В 4,15 сутринта, естествено, в кметството няма никой.
Затова ти, гражданинът Х, се оплакваш на телефон 112 и ако си особено досаден, позвъниш 19 пъти и като колегата Васко Иванов (в негово разследване отпреди години) ги заплашиш, че си журналист и ги записваш, може би евентуално от 112 ще пратят патрулка да провери какво става.
Дори полицаите да не седнат да пият със собственика на заведението (както направиха тези в разследването на Васил Иванов), а искрено да искат да си свършат работата, те пак нищо не могат да направят. Защото полицаите не могат да викнат здравния инспектор. Могат да уведомят служителя от местната администрация, на когото кметът е възложил тази дейност, но нали вече се уточнихме, че той по това време не работи.
Сутринта в 8:30 смяната на тези полицаи вече ще е изтекла, но ако някак си предположим, че те останат след работно време, за да напишат докладна и да уведомят ръководството за проблема и някак си ръководството се задейства и намери определения от кмета служител за борба с шума, пак ефектът ще е нулев.
Защото нарушението трябва да бъде установено в момента. На сутринта, когато дискотеката е затворила и потънала в тишина, нито служителят, нито инспекторът, нито полицаят могат да направят каквото и да било.
За да заработи тази тромава система, държавата е измислила процедура, която е толкова тромава, че няма как да заработи, освен с цел рекет. Процедурата се нарича "съвместни проверки" и е типичен пример как се разхищава държавен ресурс, само за да може работата да се върши трудно и рушветите да се съсредоточат в едно лице, за да е по-лесно отчитането им нагоре.
Как се прави "съвместна проверка"? Кметът (или определеното от него лице) прави обосновано предположение, че дискотека Х в събота срещу неделя в 4,15 през нощта ще вдига шум. Пише писмо до РЗИ и до полицията да му съдейства. Обикновено полицията и РЗИ намират начин да му охладят ентусиазма за нощен труд, но ако кметът е настоятелен и работата стане напечена, се задействат подводниците и съобщават на собствениците на дискотеки, които са на абонамент за такива услуги, че тогава и тогава ще има проверка. Когато проверката дойде, тези които в друго време са най-шумни, в този момент са по-тихи от водата. Отнасят го тези, които си мислят, че са тихи и затова няма смисъл да си плащат. Не знам дали по морето има такива "неопетнени", но в София е пълно с малки скромни кръчми, които не ти позволяват след 23 часа и цигара да изпушиш пред входа, защото непрекъснато очакват проверка на "здравните".
Разбира се, че може по-добре
Разбира се, че в един по-добър свят, в който вицепремиерът знае какво работи, може да се изгради система, в която всеки гражданин да може да подаде сигнал за нарушение, компетентният служител да установи дали наистина има нарушение и да наложи глоба.
Разбира се, че това може да стане без никой, освен собственикът на заведението да разбере. Тази вечер 1000 лева, следващата 5000, по-следващата 10 000 и да видим дали ще продължи да вдига шум над нормите. Ако на дечурлигата вътре им е прекалено тихо, не само той, а и стотици други собственици, ще си шумоизолират дискотеките или ще ги изместят на достатъчно отстояние от хотелите. Така е във всички страни, които претендират за семеен туризъм. В дестинациите, които се брандират като младежки, музикален или алкохолен туризъм е точно обратното - колкото по-шумно, толкова по-добре.
Но нито в едната, нито в другата дестинация няма туристическа услуга "влизане на полиция в дискотеката", "арест на диджея", "пребъркване на джобовете", "отмяна на концерт, заради евентуална акция на вицепремиера".
Подобни самодейности могат само да разбият и без това крехката слава на България като подходяща за тийнейджъри дестинация. Освен ако не наложим туристическия продукт "нощна среща с вицепремиера" сред шведските тийнейджъри. Знаеш ли, може пък и повече да се харчи от сегашното банално напиване.
