Скандалът се разраства: 10 актьори от трупата на Народния театър с изявления във Facebook

Скандалът в Народния театър придоби нови размери, след като в Министерство на културата бяха подадени сигнали за евентуални нарушения, извършени от настоящия директор Васил Василев по време на управлението му в Плевенския театър. Сигналът е подаден от Движение за култура, което се създаде след уволняването на Сашо Морфов като главен режисьор на театъра и в което членуват актьорите Валери Йорданов, Рени Врангова, Албена Колева и Камен Донев, режисьорката Лилия Абаджиева и проф. Георги Каприев.

От седмица насам актьори от трупата на театъра пишат във Facebook своите мнения по темата. Обвинени, че твърде дълго мълчат от своя колега Камен Донев в телевизионно интервю, водещи имена от театъра застават с позиция в защита на директора Васил Василев.

Защо конфликтът достигна такава крайност - ние, зрителите остава да гадаем. Но че напрежението в първата ни трупа е голямо е видимо и с просто око. Ето какво написаха актьорите, публикуваме текстовете им без редакторска намеса:

Дарин Ангелов:

Активният театрален сезон приключи и май е време за равносметка. Моля ви да четете внимателно редовете по-надолу. Знам, че неколцина читатели ще се възмутят и ще излеят своята жлъч в коментар, но преди да го направите, се опитайте да се събудите и да отворите очите си.
Аз изпращам един изключителен и много успешен сезон. Имах привилегията да работя и да се запозная със светила в театралното изкуство, като Галин Стоев, Йерней Лоренци, Тимофей Кулябин, Джон Малкович, Ингеборга Дапконайте, Деклан Донелан. Творих и живях с актьори, които обичам и на които се възхищавам. Изкарах четири премиери, две от които в моя театър - Народен театър "Иван Вазов" и възстанових две любими представления. През целия театрален сезон бях щастлив, защото имах свободата да правя театър, да творя, да създавам и да играя.
Въпреки всичките тези успехи, аз изпращам един труден сезон, пълен с разочарование, тъга, обида, огорчение. Аз съм на 42 години, 23 от които минаха в Народен театър "Иван Вазов". Преживяли сме какво ли не, видяли сме какво ли не, играли сме как ли не, имали сме и весели, и тъжни, и радостни, и трудни моменти, но никога не съм си помислял, че ще се наложи да браня театъра си от колеги, които мислих, че живеят заради театъра като мен. Е, през последния сезон се случи и това. Колеги, от които съм се учил, към които изпитвам уважение, които безкрайно ценях и обичах, сякаш забравиха, че са артисти и поставиха огромното си его над театъра. Обругаваха го, плюха по него, петниха го, обиждаха го. Не стига това, ами и публиката въведоха в изкуствено създадени скандали и разчистване на лични конфликти чрез манипулации и изопачаване на истината. Надпреварваха се, кой ще е по-активен "фейсбук патриот" и тичаха по знайни и незнайни медии да разпространяват лъжи и спекулации, да развяват байряка за някакъв псевдо-морал и да крещят с пълно гърло "незабавно уволнение". Позволиха на странни "боец"-и да вандалстват в театъра и настройваха публиката да мрази театъра. Въпреки това аз играх.
С пяна на уста и злоба в очите ме обиждаха - въпреки това аз играх. Бях глупак, предател, продажник, тъпанар - въпреки това аз играх. Купуваха ме, продаваха ме, подаряваха ме, подлагаха ме - въпреки това аз играх. Играх, защото вярвам, че така защитавам името на театъра си - Народен театър "Иван Вазов". Баща ми, светла му памет, ме учеше, че когато стиснеш юмрук, трябва да имаш дързостта и да удариш. Та питам аз, защо? Защо, бе, колеги, толкова много енергия изхабихте да съсипете театъра. Хубаво, стиснахте юмручета, създадохте всякакви скандали. То бяха подпалени перални, нетърпима обстановка, купени актьори, министър плю по нас, митинги, срещи, движения за култура, протести, подписки и какво ли не. Защо? Каква е целта? Материална облага ли, лична вендета ли, не ви харесва, че театърът отвори врати и за световни режисьори и артисти, ли? И преди да започнете да ме плюете и да ме обвинявате в нещо... Не е вярно, че се възстановяват спектаклите на Александър Морфов и се играят през целия сезон, ли? Не е вярно, че представлението "Животът е прекрасен", което падна през февруари и вдигнахте цялата общественост на крака, падна заради заболяване на колегата Албена Колева ли, заедно с "Двубой" и "Шърли Валънтайн", но за тях нищо не казахте? Не е вярно, че колегата Валери Йорданов целуваше ръката на Васил Василев и беше един от първите, чиято заплата беше чувствително повишена, ли, а после плю по директора и обругаваше колеги? Не е вярно, че тичахте, след колеги по коридорите на театъра и дори по улиците и ги обиждахте в присъствие на децата им, ли? Не е вярно, че късо съединение го описахте из медиите като пожар, заплашил 800 човека, ли (които, между другото се чудят къде са били та не са видели туй чудо, пожара)? Не е вярно, че Камен Донев никога не бил част от щатната трупа на театъра, че да го напуска, ли ( та нали самият той качи снимка с карта за вход "Гост")? И това са само част от причините, заради които "мълчим".
Обръщам се и към някои медии с въпрос. Качествената журналистика не изисква ли една информация да бъде проверена колко е вярна, дали не цели манипулация, спекулация и пропаганда и тогава да се публикува? Не е ли редно да се порови малко и тогава да качваш статии? Че един журналист, ако не си провери информацията, а директно я публикува с цел сензация, то тогава ти не си журналист, ти си ксерокс.
Уважаеми колеги, Ваше право е да бъдете каквито поискате, но не забравяйте, че сте и артисти. Не забравяйте, че длъжността Директор е мандатна. Не забравяйте, че театър е имало преди вас и че ще има и след вас. Не забравяйте, че театърът трябва да е над егото ви. Не забравяйте, че публиката ни, иска да ви гледа как творите, а не как лаете. Не забравяйте, че трябва да играем. Аз ще продължа да играя и да доказвам, че Народен театър "Иван Вазов" се развива. Ще продължа да играя, за да защитя театъра си. Защото след дъщеря ми и брат ми, Театърът за мен е всичко!
До нови срещи през новия сезон.
Великолепни спектакли и срещи ще се случат.

Жорета Николова:

Две-трети, а може би и повече, от трупата на Народния театър НЕ иска оставката на директора Васил Василев. И не защото той е съвършен, а защото върши работата, която изисква позицията му, без пристрастия и съобразено със закона. Въпреки че НТ е творческа институция, закони и правила в нея трябва да има. Използването на т.нар "занимаване с изкуство" като оправдание за всичко, е недопустимо. Каквото важи за мен, това трябва да важи и за този до мен. Когато не можеш да се вместиш в този морален кодекс, ти нарушаваш правата на общността, за което понасяш своята отговорност. Причини да се делим-дал Господ, всеки мисли, че е център на вселената, но нека има нещо, което е над правата, които сами си делегираме. Това не е уравниловка, а зачитане на другия, на общността. Има маргинали, които трудно, но в някаква степен успешно, живеят по свои правила и плащат цената за това. Навремето Иван Станев, талантлив, бунтар, непримирим към тази уредба на света, никога не поиска нищо от държавата, дори я напусна, вървя и върви по своя трънлив, самотен път, искаше да бъде СВОБОДЕН творец и е такъв. Ние, обаче, сме трупа, изкуството ни е КОЛЕКТИВНО - нашата опция не е тази. Бунтът в прегръдката на институцията, която и да е тя, не е морал, а своеволие.
Не разбирам защо мотивациите да се одобрява и подкрепя директора на НТ се четат единствено като низки, жалки, мерзки, като страхливост, защо се използват определения като: хранилки, подлоги и тем подобни? Нима други основания не са възможни? Защо всяка позиция трябва да е непременно плод на зло, на меркантилен интерес, заплати и политика? Това допускане е тоталитарно в същината си. А и длъжни ли са всички да са герои, вие такива ли сте? Нека има и простосмъртни. Освен това, ако бъдем гъвкави в нападките, нима т.нар герои в предните редици на опълчението не могат да бъдат обвинени в гореспоменатите мотивации? Нима те същински се отказаха от нещо? Нима нещо същински рискуваха? Не мисля. В това, обаче, те не са били обвинени, именно защото съществува концепцията за уважаване на чуждите избор, вкус, намерение и разбирания. Истинският морал отчита възможността за различия, нека не забравяме това.
И последно-боя се, че, ако продължаваме да хвърляме цепеници в огъня на тази отвратителна свада, някой ще "изгори" и, както казва Камю чрез своя Калигула - "ще останем завинаги виновни".

Бойка Велкова:

Защо е трудно да постъпваме морално? Защото сме изпълнени с грехове и морални нарушения : живот без любов, фалшиво приятелство, нечестност, злоупотреба с власт, завист, егоизъм, алкохолизъм, омраза и много други.
От всичко за сега избирам ОМРАЗА.
Омразата е антипатия и отвращение към човек на когото мразещия желае злото.Това е морално заболяване, от което страдат много хора, но те не разбират, че се самонаказват, защото отрицателната страст, която ги разяжда предизвиква различни умствени и биологични изменения и успява да прехвърли вината и омразата си върху другите. Омразата е грях!
Но има още по-голям грях от омразата. Това е сеенето на омраза сред хората, които за съжаление се поддават на манипулации.
Това означава преднамерено “инфектиране” на множеството с вируса на собствената ни болест.
Първо заразата се разпространява в семейството, после на работното място, после в цялата страна и води до разруха.
Казват, “че който сее ветрове, жъне бури”. Природата има свой собствен морал, но не можем да сме нейни господари. Не можем да сме надменни. Не можем да се стремим на всяка цена да помрачим или опетним образа, който толкова много ни смущава. Не можем да играем ролята на морални огледала, в които се отразява низостта на другите.
Единственото, което можем да направим е да изследваме съдържанието на собственото си съзнание, защото няма да успеем да направим дълбок и правдив анализ на действителността. Така се присъединяваме към легиона на циниците, загубили вяра във всичко, дори в самите себе си.
Но в училището на живота се сблъскваме с трудности и препятствия, докато те престанат да нарушават вътрешното ни равновесие. Ставаме по-силни и каляваме волята си.
Във всичко това за нас има и добра страна. ТРУПАТА НА ТЕАТЪРА ОСТАНА ЗАЕДНО!!!!!
Това ни научи на устойчивост, стабилност и да не допускаме хаос.
Мълчахме защото имахме уважение към таланта. Мълчахме защото не искахме да даваме лош пример. Не обиждахме! Не нападахме! Само защитихме законно избрания директор на Народния театър господин Василев и му дадохме кредит на доверие. Иначе щеше да е неморално!!!! Всичко лишено от морал е обречено! В него злото покълва най - лесно!
“От осанна до разпни го”-човечеството го е преживяло много пъти, и още много пъти ще го преживява докато не се научим на любов, морал, емпатия и дълбоко разбиране, че всеки е на различно място по пътя.
И друг път съм споделяла, че театърът е отсъствие на омраза, той е диалог. Театърът лекува счупените ни души. Театърът събира заедно всички изкуства. Затова трябва да изберем безличността и да не инвестираме в егоизъм и омраза.
ТЕАТЪРЪТ Е НАД ВСИЧКО!

Стефания Колева:

Като част от трупата на НТ „Иван Вазов“ и актьор гастролиращ в други театри като гост (това не ме обижда, защото СЪМ такъв), споделям написаното от колегите си Ana Papadopulu, Bilyana Petrinska, Joreta Nikolova, Vladimir Karamazov
Театърът е колективно изкуство. Експресивно, емоционално и много свързано с духа, чувствата и светоусещането. Живеем в общество, което моралът е просто дума, идеалите са химера, а култът към власт и лична облага - всичко. Това, което се случва в НТ е дума за всичко друго, но не и за театър.
Уважавам таланта и успехите на Сашо Морфов, Рени Врангова, Камен Донев, Валери Йорданов, Албена Колева, но не приемам позицията им. Това обаче явно автоматично ме прави враг, предател или човек без морални и етични ценности. Винаги съм била човек на диалога, но за периода на „Случващото се“ нито веднъж хората, които така жарко клеймят и обиждат не намериха сили да проведат среща с трупата за която „милеят“. Позволиха си да изказват мнение от името на всички без разговор, спекулирайки и манипулирайки ситуацията. Предполагам има причина и вярвам, че ще стане ясна.
Работила съм с директори, които не харесвам, била съм пред уволнение, била съм без работа заради избора си. Всички ние, актьорите от трупата работим с режисьори, сценографи, техници, осветители, работници…Това е общност. Когато си недоволен от нещо заставаш с доводи и водиш аргументиран диалог, търсиш разрешение на ситуацията, не тръгваш с мегафона да събираш „лайкове“, недостойно е, мерзко е. Едно нещо не разбирам. Не разбирам защо талантливият творец, не впрегне този гняв в правене на изкуство, вместо да храни новинарите и троловете? Дали няма по-голяма цел?
Театърът е конкретно място, но е и пространство в съзнанието на твореца и това пространство е само наше. То е продукт на отношението към това, което правим и в този смисъл — то е наша отговорност!
Трябва да се поема отговорност и никой от колегите ми, които подкрепят Васил Василев (не поради лична симпатия, а защото стои зад думата си и случва плана, с който се е захванал), не бяга от нея. Отговорността е тази, която ни позволява да ни има!
Колективната отговорност, е висш пилотаж — вместо всеки за себе си, всички заедно!
Мълчанието ни беше в знак на пиета и колегиалност към таланта, но всичко има лимит.

Биляна Петринска:

Има хора и Хора.
А има и закони, права и задължения.
Има и договорни взаимоотношения. Има и МОРАЛ, за който някои толкова пледират.
Но само пледират.
Този двоен аршин вече почна да ми писва.
Имам супер остро чувство за справедливост и не понасям вече упражненията на всички по словоохотливост.
Някои се взеха за Богове.
Аз такива в театъра не видях.
Когато нещо не ти харесва, напускаш.
Не своеволничиш, не се налагаш, не пищиш и не обиждаш, там където работиш и хората с които работиш.
Никой от нас не унизи и не наклевети "другомислещите".
Никой от трупата не си позволи да прави това!!!
Много е мило, че шлосера, лекаря или продавача в Лидл "подписват" кой да ми е Директор. Нищо лошо против тези професии, но те са далеч извън спецификата на моята и въобще сферата ми на работа. Това, че тя е публична, не я прави "локум за разтягане" в устата на всеки, когато става дума за сериозни неща.Още повече някаква г-жа адвокат?!?!?! да разпраща съобщения на когото и да е, с молба за "подкрепа"...на знаещи, незнаещи, разбрали, неразбрали...всичко под знаменател "Таланта срещу ".......
Ама моля ви се. Никой не е против Таланта.Но Таланта не извинява гнусното поведение.
Театърът е Трупата!!!!
Трупата са артистите които създават Светове на сцената..
Трупата седи зад Директора си и това е. ТОЧКА. На когото не му харесва - не работи с този Директор в този театър!
Отива там, където му харесва!!!
Да се "яха вълната" -
"талант против администратор" е ниска топка и вече доста се изтърка.Ние от трупата на театъра,нали, сме неталантливите...
Много тъжно,но тук винаги ще си останем на ниво Левски-Цска...и с настървеното" дращене с нокти" да се наложим на всяка цена.
Това, което чета от вече 9 месеца, категорично показва пълното неразбиране на правата и задълженията на личността, тоталното абдикиране от РЕДА в една общество. Привърженици сме на пълната анархия и беззаконие, припознавайки ги като "артистичност".
И това подплатено с възпалено Его и самовлюбеност.
Таланта НЕ ОНЕВИНЯВА постъпките.
И НЕ ми говорете за Човещината.
Защото ние доста мълчахме именно заради нея. Това не е наша битка. И ни боли, че стана така, но в крайна сметка всеки си избира сам.
Единственото което искаме е да работим.
И НЕ, няма разделение в Народния театър. Има едни 50 човека от едната страна и 4 от другата. Лека лудост е 4 да се налагат на 50, защото били талантливи...
Лека лудост е меко казано.
А да говорят и "вдигат лозунги" от името на всички в театъра е невъобразима наглост и погрешно самочувствие.
За длъжността Директор, трябва да се явиш на конкурс в МК.
Тази длъжност не е политическо назначение. Не давайте ухо на манипулации, моля.
Той се яви с програма, която спази и защити. ВЪРНА ПРЕДСТАВЛЕНИЯТА, КОИТО ОБЕЩА. Програмата ни харесва, защото дава ангажименти на доста по-голяма част от трупата, влива нови режисьори и хореографи, с които да работим, отворя театъра към европейски имена. Има кастинги, срещи, творчески работилници...
Знаете ли от кога не е имало кастинг в Народния, а?
За актьора най-ценното е да РАБОТИ - така се надгражда, изпробва границите си. Всичко, което се обеща, се направи. Това, че някои имена не са вече "в програмата" се дължи единствено на "техни дела" и решения. И ако бяхме нормална правова държава с ред и закони, търсене на отговорност и ясни правила, отдавна да се е приключило с тази истерия, "разнасяна" удобно от жълти медии и лица.
Никой от колегите ми не си е позволил да обиди и унижи, да наклевети... Винаги сме били за диалог и разбиране, но има мярка в този живот.
МЯРКА!!!
И не мисля, че някой от другите режисьори е напуснал театъра в подкрепа. Всеки си е на мястото и работи на пълни обороти. Нека се прави разлика между
Дар, Умение, Талант и Характер, Личност и постъпки.
Избиха циреи набъбвали с години, кой е по-по-най.
Омерзена съм.
Знаете ли, Животът е най-добрият режисьор. Лошото става, когато се опиташ да му се "налагаш". И ние вече го виждаме това лошо.
Рядко изпадам в такива обяснения, но когато мога да водя градивен, интелигентен диалог отговарям и пиша.
Нямам намерение повече да се обяснявам и да отговарям на всякакви чули- недочули, клани- недоклани...
Трия.

Деян Ангелов:

Сашо, Рени, Валери, Камене, вие сте емоционални насилници. Вашите зависимости към пари, алкохол, тщеславие погазиха и унищожиха всичко, правено с толкова любов и отдаденост.
Изморих се от лъжите ви.
Срам ме е, че ви познавам.
Продължавам живота си без вас.
Имам за кого да живея!

Владимир Карамазов:

Моля ви, след като прочетете написаното от мен, малко да помислите. Гледах поредно телевизионно интервю на актьора Камен Донев относно Народния театър, а за последните месеци имаше може би около 6 или 7 такива. И във всички медийни участия след първата минута се използват фрази като „незабавно да бъде уволнен”, „веднага да бъде премахнат”.В тези интервюта той говори от името на всички.
И тъй като играя в този театър плътно от 23 години, имам наблюдения какво се случва. Знам много неща за взаимоотношенията в театъра. Както аз, така и другите актьори. И нещото, което наистина не ми харесва е, че се лъже и разни ситуации силно се преувеличават с цел постигането на някакви цели. В този случай е - може би, че Камен Донев разчиства лични сметки с директора на театъра. Защо мисля така? За тези 23 години този актьор не е бил част от трупата на Народен театър „Иван Вазов“ - по мои спомени е поставял два пъти като режисьор и играе като актьор в постановката „Животът е прекрасен”. Той безспорно е талантлив човек и през тези години реализираше много успешни самостоятелни проекти на най-големите сцени в България. Правеше филми, пишеше пиеси. Мисля, че Народният театър не му е бил приоритет, поне в работата му. Помня също, че при предишното ръководство на театъра, той отново напусна същия спектакъл, който не се игра дълго време заради него. Тогава нямаше сбогуване с публиката, нито писма. А и Народният театър няма своя собствена публика. Театралните зрители могат да гледат свободно каквото им е интересно. Тази публика ще отиде да го гледа в неговите спектакли още другия месец. Е, тогава каква е тази раздяла? И когато близо 4 години не се играеха постановките на Александър Морфов, защото бяха свалени от предишния директор, къде бяха подписките, интервютата, протестите. Защо тогава вие, които пишете толкова агресивно в социалните мрежи, не писахте нищо?
Лошото е, че актьорската гилдия е затворено, малко общество. Случват се много неща вътре. Има групи, има вражди, единият не харесвал другия, единият прецакал другия като не му дал сцена. Доста често вътре от нещо малко може да пламне истински пожар. Това е и причината все повече да се отдалечавам от тази професия и да отивам към самотната работа на фотографа. Но досега това си беше вътре в гилдията и не стигаше до зрителите. И изведнъж талантливи хора започнаха да занимават публиката с техните щения за реванш и вендета. А когато го правят хора, които не са част от този театър и идват веднъж-два пъти месечно за по 3 часа, някак започва да става странно.
Започват да се ползват всички средства и поводи за постигането на така искания реванш. На актьора Донев му е дадена карта„Посетител”, за малко да не изгорят като факли 800 човека и т.н. Обидното е за хората, които работят в театъра, защото това са истински професионалисти. Разпитах ги относно този т. нар. пожар. Там са били и театър-майсторите, помощник режисьорът и още много други хора. Просто тази пералня е била изключена и това е истинската история. Има много свидетели на ситуацията. Нямало е риск за никого. А пожарникар се назначава от Пожарната служба, не от театъра. И защото кабелът на пералнята е направил късо съединение, веднага, на секундата директорът трябва да бъде премахнат. Сложили са карти в театъра и на гост-актьори са дали карти „Гост”. Е какви да им дадат? Мога да изброя десетки големи творци, които са получили същите карти. Не им е направило впечатление, не са се замислили за тази дреболия. Камо ли да правят постове, видеа и да дават интервюта. Защото това е просто карта. До скоро в театъра можеше да влезе съвсем спокойно всеки и често имаше кражби. Защо да няма карти за достъп? Защото театърът е Народен и е за народа ли?
И се чудя защо отново се подхваща тази тема, така жарко? Защо от мухата се прави слон? Може би тези хора се опитват от нищо да направят големи скандали, защото искат да опитат да осъществят целта си с новия Министър на културата.
И се чудя, ако Камен Донев осъществи целта си и махнат директора заради неговите интервюта, какво ще постигне той? Иска да дойде на щат в театъра ли? Или всичко е просто, за да спечели тази битка, заедно с останалите четирима? Отворете сайта на Народния театър и разгледайте актьорите. Колко много важни актьори мълчат. Не говорят, защото не им е приятно да бъдат оплювани от странични наблюдатели. Аз го правя,защото не се притеснявам, че ще ме плюете. Но преди да плюете, помислете. Може би това, което се случва в Народния театър, им харесва. На 5 човека не им харесва, на 60 им харесва. От ситуацията в Народния театър няма да ви се влоши животът. Така че не хвърляйте енергията си напразно. В театъра се случват хубави неща и скоро ще започнат да се появяват, а много други вече се появиха. Ако пък сте толкова огорчени, не идвайте в Народен театър „Иван Вазов“, отидете в друг театър. Там също има хубави постановки и талантливи актьори. И от това отново театърът като цяло нищо няма да загуби. Ако искате да гледате постановки на Александър Морфов - гледайте ги. Има две в София и една в Плевен. Навярно скоро ще направи и нови, никой не му е отнел правото да бъде режисьор. Ако искате да гледате Камен Донев, просто си купете билет и го гледайте. Не се занимавайте с неща, за които нямате пълната информация. Не взимайте страна от прочетено във фейсбук. И е адски наивно да се повтаря до припадък, че актьорите мълчат заради дадените им пари.
Една доста посредствена журналистка ми каза в интервю, че актьорите мълчат заради заплатите от 8000-9000 лв. Побеснях, защото това го изрече журналист, която борави само със слухове, без проверка на информацията. Нито един актьор не получава такава заплата. Този слух съдържа суми, които са тройно преувеличени. Не бъдете като тази посредствена журналистка!
Показаха се едни лица, които не трябваше да се виждат. Появиха се лица с пяна около устите. Ако дойде ден, в който Всички актьори в Народен театър смятат, че директорът е негоден да бъде директор, прави зулуми, не си върши добре работата и пречи на театъра, повярвайте, че в рамките на една седмица този човек няма да бъде вече директор. Искате конкретика. Споменах за един от петимата. Втората е Албена Колева - с тази жена никога не съм имал пресечни точки и никога няма да имам. Никога за мен не е била фактор за нищо. За другите трима не бих казал нищо публично, въпреки, че меко казано, не oдобрявам това което правят, защото с тези хора аз имам история, имал съм и много хубави моменти, имаме общи спомени. Надявам се всичко да спре до тук, за да не преминат нещата в последната най-грозна фаза и печелившите да бъдат само медиите, които ще регистрират рекордни рейтинги.
Може би наивно пускам този кадър, който направих в Родопите. Някаква форма на идилия.

След първото изявление от актрисата Ана Пападопулу, актьорът Валери Йорданов написа:

Към колежката Ани:
Не мислех, че е необходимо да Ви отговарям, но Вие попрекалихте, мила ми колежке... Ще си позволя да Ви изложа много малка част от събития и факти, които може би са Ви неизвестни или не-интересни. Може би са и маловажни за "хората на изкуството". И понеже Вашите емоционални писания и коментари са пълни с... от изненада ще ги нарека "неистини", ще си позволя да Ви ангажирам с факти. Първият факт е, че не съм "целувал' ничия ръка, /освен на погребения на мои предци/. А на въпроса "защо съм стиснал ръката на директора" ще отговоря с думите, които му казах тогава: "Успех и успешен сезон на всички ни.". И след това започна свличането...
По всички останали факти и въпроси неколкократно предложих на директора да обсъдим и да поговорим - публично. На предложението ми не беше отговорено, но то все още е валидно. Отправям го и към Вас, за да мога да Ви осветля и да не оставате в емоционално неведение.
Скъпа колежке Ани... Уверявам Ви, че основният мотив да има театър са Зрителите и вчера над 1300 от тях внесоха своята подписка. Преди това бяха събрани повече от 6000 гласа в подкрепа на Ал. Морфов, а над 1000 зрители от Пловдив и Асеновград бойкотираха ръководството, а не Народния театър. Точно защото обичат театъра и не приемат управлението му.
С радост и загриженост, ако приемете поканата ми, ще Ви предоставя дългия списък с факти и въпроси...
Ваш колега: Валери Йорданов
/не Ви целувам ръка, извинете ме за нетактичността/

и още:

Уважаеми колеги, нямам лични проблеми с никой от Вас. Подадените от Личности и организации, множество сигнали за нарушения - очакват своите отговори от институциите... за всички, от мен - спокойно лято.

Рени Врангова също реагира на обвиненията:

По театрите много често се чува : Някой каза, че…..,
После друг доукрасява, защото сме с добро въображение и винаги с чувство, че някой ни подценява. Играем си много често на ” развален телефон “. И така историите придобиват абсурдни измерения.
Но когато чуя : “ Камен Донев не е част от трупата на театъра, защото не е на щат. “,
ме изпълва безнадеждност.
Камен Донев присъства в репертоара на НТ от 2000 г., когато Галин Стоев поставя неговата пиеса “ Самолетът беглец “ .
Камен Донев играе Снегирьов( героя на Достоевски )
Камен Донев поставя три свои пиеси на сцената на НТ, които се играят дълги години.
Камен Донев играе от 2012г. в спектакъла “ Животът е прекрасен”.
Камен Донев има всички възможни български, театрални награди за ролите си в НТ…..
И да кажеш, че той не е част от трупата е …..нямам думи!
Не щатът прави мястото ни в театъра! Когато публиката влезе в театъра не се интересува кой е на щат и кой не е! Чувството за собственост, защото сме на безсрочни, доживотни договори ( това не знам дали го има някъде по света ) е глупаво и безсмислено! “ Трупа” не е да си говорим по гримьорните и да празнуваме нещо си заедно.
Трупата е това, което се случва на сцената!
( И Руси Чанев ли не е част от трупата?)

И още:

Съжалявам! Подминавайте, ако ви писна или не ви интересува!
Всичко много се обърка, ама много….така че забравихме защо се стигна дотук и през какво минахме и продължаваме да го живеем.
След неуспешни опити за разговори с ръководството имаше акт на протест от главния режисьор Александър Морфов. Дали ни харесва или не, беше извършен.
Прокуратурата и полицията бяха сезирани от ръководството. Трябваше те да решат това вандалски акт ли е, тормоз ли е, какво е? Прокуратурата отказва( това ми го каза полицая, които ни извика на разпит ). Полицията повече не се обади, което ме кара да мисля, че вандалски акт няма и според тях. И оттук започна всичко, а трябваше да свърши!
Директорът реши, че ще изземе ролята на съд и полиция, и сам ще раздава правосъдие.
Направи разследваща комисия, изправи срещу режисьора актьори и администратори, които трябваше да го разпитват, да вземат писмени обяснения. Разпитвани бяха и други хора. Писаха се пак обяснения, докладни, протоколи, решения, отводи, отводи на отводите….( Албена Колева, моля те, направи моноспектакъл по тази история! )
Не вярвахме какво се случва?
Валери Йорданов и Албена имаха неблагоразумието да кажат,( споделят във фейсбук ) че това не трябва да се случва в театър, има институции за това, нека те да отсъдят. Не! Започваше се война с всеки, който казваше, че това не е добро, че така театър не се управлява.
Лъжи и манипулации по медиите, компромати, частни съдебни изпълнители, съдебни дела, заплахи, заповеди, недопускане на работа върху нов спектакъл, унижения, уволнение, лъжи на пресконференция, които с едно кликване в интернет се проверяват,……
Това част от колегите не могат да го разберат, не вярват…., защото те избират на кого да вярват. Други се страхуват, разбираемо е. Пожелавам ви никога да не изпитвате този ужас, за който бяхме само чували и не вярвахме, че е възможно да се случи през 2023г.

А Албена Колева се ограничи с цитат от Ал Пачино:

"Там, където лъвовете са добри чакалите наглеят."