Почти всички банки с нарушения, злоупотребявали с лихвите

24 от 25-те банки, предоставящи кредити в България, са нарушавали правата на клиентите си. Най-масовото нарушение е необосновано повишаване на лихвения процент по кредитите.

Това заяви днес председателят на Комисията за защита на потребителите Веселин Златев. Той представи резултатите от мащабен анализ на общите условия, при които банките отпускат потребителски и ипотечни кредити на физически лица.

Открити са пет вида основни нарушения.

Първото и най-масово е необоснованото вдигане на лихвите по вече сключени договори за кредит. Например ако в договора пише, че банката може да промени лихвения процент заради „промяна в пазарните условия“, без да е даден обективен измерител на въпросната промяна, банката е в нарушение и е длъжна да промени договора си.

Второто нарушение е незаконен лихвен процент при просрочие. Максималният му размер се определя с постановление на Министерския съвет. Според сега действащите разпоредби той би трябвало да е Основният лихвен процент (ОЛП) + 10%. ОЛП в момента е приблизително 0.2%, т.е. максималната лихва за просрочие трябва да е 10.2%. В повечето случаи обаче банките налагат процент, равен на договорената лихва по кредита + 10%.

Третото открито от КЗП нарушение е некоректни условия за предсрочна изискуемост на кредита.

„В един от случаите се натъкнахме на текст в Общите условия на банката, според който кредитът става предсрочно изискуем при неизпълнение по друг договор с банката. Представете си например, че човек има два кредита – ипотечен и потребителски, и двата могат да станат предсрочно изискуеми при нарушение на която и да е от клаузите в договора от страна на клиента. Има съществени и несъществени условия, може ли заради несъществено нарушение и двата кредита да станат предсрочно изискуеми“, попита председателят на КЗП.

Некоректно е също банката да изисква предсрочно плащане на цялата оставаща сума от главницата и лихвите за неспазване на условие, което не е конкретно обявено в договора.

Тук специалистите се натъкнали и на още нещо – предсрочна изискуемост само заради това, че банката е решила, че стойността на предоставеното обезпечение е спаднала и вече не е достатъчна.

Четвъртото нарушение е искане на допълнително обезпечение за отпуснатата сума след вземането на кредита.

Така ако банката реши, че има риск за връщането на заема, може да поиска допълнително обезпечение, без да обяснява защо има риск и без кредитополучателят да може да защити правата си.

Петото масово нарушение е наложената практика за едностранна промяна на договорите от банката без заложени в тях конкретни условия, при които е допустимо това да се случва.

Банките с нарушения са длъжни в срок до 30 септември да променят общите си условия за сключване на договор за кредит. За една банка е направено изключение по нейна молба – крайният срок за промяна на условията е 10 октомври.

21 вече са го направили. В новите общи условия на друга от 25-те банки КЗП е открила нарушения и е пратила предписание за премахването им. 3 банки са съгласни с препоръките, но все още не са ги отразили в общите си условия.

Ако условията на 4-те банки не бъдат променени, рискуват срещу тях да бъде заведен колективен иск.

Новите условия на банките ще важат и за хората в заварено положение, т..е. и за старите кредити, подчертаха от КЗП.

От комисията категорично отказаха да обявят имената на банките с нарушения, както и името на единствената банка без нито едно нарушение на правата на потребителите. Позоваха се на търговската тайна, както и на факта, че ако кажат коя е изрядната банка, това би я поставило в привилигеровано положение спрямо останалите. За да цитират имената на банките пък предварително трябвало да поискат и получат писмено съгласие за това.