''С тази скорост ще са нужни поне 20 парламента за промяна в здравеопазването''

"Здравеопазването е един от стълбовете на това, което наричаме общност. Защото като хора, събрани на едно и също място, това, което ни държи заедно, са правилата. Затова толкова много от „Да, България!“ говорим за правова държава, съдебна реформа. Защото това са правилата, които ни държат заедно като общност. Поради тази причина те имат отношение към абсолютно всичко останало – здравеопазване, образование, култура, спорт, туризъм, икономика и т.н.", казва д-р Александър Симидчиев, председател на Комисията по здравеопазването в 50-то Народно събрание.

Д-р Симидчиев е специалист по белодробни болести, вътрешни болести и здравен мениджмънт. Завършва медицина в София със златен медал, специализира белодробни болести в Германия и Франция, оглавява отделение в МВР болница. Председател е на Сдружение "Въздух за здраве". Автор е на първия в страната онлайн курс по дигитална медицина, почетен член на Клъстера за дигитално здравеопазване. Д-р Симидчиев е председател на работната група за осъвременяване и приемане на Националната здравна стратегия 2030 г.

Д-р Симидчиев, като председател на Комисията по здравеопазването Вие обявихте три приоритета - профилактично-превантивна медицина, качествена медицинска помощ, дигитализация в медицината. Какво успяхте успяхте да осъществите в краткия живот на 50-ия парламент?

В няколко парламента входирах законопроект, свързан със Закона за здравето и въвеждането на терминология, свързана с лечението, профилактиката и рехабилитацията от разстояние – т. нар. "телемедицина". Тя е нещо, което и в момента се практикува, но много държах да е законово регулирана по следните причини – ако не е регулирана, ние не можем да контролираме качеството на медицинската услуга, възпроизводимостта, безопасността. Ако някой получи нежелан ефект от прилагането на този метод, няма на кого да се жалва, защото няма регулация. На второ място, понеже е вид дейност от хора с висока професионална квалификация и понеже не е регулирана, не може да бъде адекватно финансирана, ако се наложи. Ако някой извършва, по обективни причини, телемедицинска услуга, той не може да си реимбурсира труда по НЗОК, защото тази дейност я няма в правния мир. Телемедицината трябва да бъде регулирана и за да се защити информацията, която изтича по този канал на комуникация между пациент и лекар.

В областта на дигитализацията това, което приехме, са две малки, тихички революции, но с много голямо значение – едната беше, че създаваме приоритет в медицинската документация на цифровия запис над хартията. Заедно с това приехме нещо изключително важно и то е, че собственици на информацията, която се събира, са пациентите. Това стана причина някой да се оплаква, че няма достъп до пациентското досие. Друга малка особеност, която коригираме с този закон е, че данните, които се събираха в НЗОК с поне 10-годишна давност, сега може да бъдат прехвърлени в досиетата и това трябва да се случи до края на 2025 г.

Имате теория, че повечето пари в здравеопазването не гарантират по-добра медицинска грижа. Защо?

Има един основен принцип на управлението въобще. Управление не можем да осъществяваме, ако нямаме обратна връзка от управлявания обект. Това е като да караш кола със затъмнено предно стъкло – караш, но не знаеш накъде отиваш. Същото е и със здравната система. Когато инвестираме някакви пари за дадена клинична пътека, трябва да знаем каква е ефективността на вложените пари – колко хора са излекувани, подобрени, на колко е предотвратена смъртта. Тези параметри могат да бъдат налични. Когато харчим пари от НЗОК, ние трябва да знаем какъв е ефектът. Засега ние заплащаме бройки дейности, но не следим много ефективността на изразходваните средства. А трябва да знаем за какво, колко и с какъв ефект харчим, за да имаме адекватен бюджет за следващата година.

Възможно ли е да се работи стратегически в условия на чести избори?

Аз все още нямам пълен четиригодишeн мандат в парламента, ако вляза сега ще ми бъде 7-ят парламент. Въпреки това казват – „Е, колко време си в този парламент!“. Това, което преживяваме в момента, е неприятно за всички. Някой мисли, че е нарочно. Не е вярно. Едва ли може да има нещо по-неприятно от това два пъти годишно да те уволняват и да кандидатстваш отново за работа. Не е приятно не за друго, а защото е свързано с огромни разходи, а нищо не се подобрява. Ще използвам една медицинска аналогия – Парацелз (швейцарски лекар, учен б. р.) е казал, че разликата между лекарството и отровата е в дозата. Ако приемем, че изборите са лекарство за демокрацията, каквито те са реално, когато прекалим с дозата, те се се превръщат в токсични за демокрацията, в своя антипод.

В здравеопазването стратегическият хоризонт е 10 години – 2,5 мандата на нормален парламент. Ако караме с тази скорост - по 7 парламента за мандат - ще са ни нужни над 20 парламента, за да се направи нещо в здравеопазването. Изглежда тотално невъзможно. Затова производителността на парламента е близка до нулата. Как може да се повиши – когато хората се замислят какво всъщност искат. Мисля, че повечето искаме едно и също нещо, независимо че ни разделят множество партийни, професионални и всякакви други линии – искаме да живеем хубаво, спокойно, да имаме хоризонт, в който да реализираме мечтите и възможностите си. За да се постигне това, трябва да се съгласим, че трябва да работим заедно, а тази "заедност" се постига само с правила, не може да се постигне спонтанно. Това е големият проблем, който трябва да решим.

Има ли обръчи от фирми в здравеопазването?

Категорично има обръчи от фирми в здравеопазването, те са няколко. Много лесно могат да бъдат разпознати. Здравеопазването е разделено на няколко сектора – извънболнична, болнична помощ, лекарства, дивайси, администрация – лесно е да се види има ли определени субекти, които са на много места едновременно. Има такива в България и да, в някои случаи те довеждат до икономия в мащаб, т. е. работят ефективно в рамките на себе си, но довеждат до изкривяване на системата. Подобни неща трябва да бъдат балансирани с ефективни административно-държавнически мерки, което означава, че ние трябва да имаме държава, която е достатъчно стабилна, за да гледа стратегически към този процес.

Ако Ви предложат поста министър на здравеопазването с какво бихте започнали?

Когато ме каниха за този пост отказах. Една от многото причини е, че Министерството на здравеопазването е разделено на няколко слоя – политически кабинет, директори на дирекции и друга администрация. Някои от директорите на дирекции са сменили 18 министъра. Такава промяна, каквато очакват пациентите, не е лесно да се случи при такъв оборот на министри. Ако министърът е човекът, който идва с новите идеи, той трябва да може да ги „продаде“ първо на хората в Министерството на здравеопазването, после на Министерския съвет и всички те взети заедно - на парламента. Доста сериозен процес на убеждаване, за който трябва време. Средното време на "годност" на един министър през последните години е под година, на някои от тях под половин година. При това положение какво очакваме да се получи? Служителите в това министерство, поне месец преди да се смени министърът и месец и половина след като се смени, са като "зайци в поле" – само се ослушват и гледат накъде ще духне вятърът. Те за това са оцелели толкова дълго време, защото правилно се ослушват. Но тези два-три месеца означават абсолютна липса на каквото и да е административно движение вътре. Честотата на изборния процес категорично блокира държавата и трябва да направим всичко възможно да преодолеем такъв блокаж.

Защо съдебната реформа е важна?

В момента имаме един Висш съдебен съвет, който е извън всякаква легитимност. Хората, които са вътре, са доказали, че не могат добре да избират главен прокурор, защото избираха тези, срещу които всички роптаехме. Имаме всички предпоставки да кажем, че това не работи. Че те не работят в обществена полза. Сега искат, просто защото е възможно, да направят същото. И за още 7 години да изберат някой, заради когото вероятно пак ще роптаем. Не за друго, а просто защото в България, за съжаление, още от времето на Великото народно събрание и Конституцията, която беше дефинирана, имаме едно Държавно обвинение – Прокуратура и на върха му еднолична власт. Човекът, който стои на върха на тази пирамида, може да решава абсолютно всичко на всяко едно ниво. Това дава огромна власт на човек, за който няма реален механизъм, по който може да бъде демократично сменен. Дава му едва ли не статут на Господ в правораздаването. Тъй като искаме правилата да важат за всички, а това е човек извън тях, се получават изкривявания.

Хората са уморени и отегчени от избори. Защо да гласуват отново?

Лошото е, че в нашето здравеопазване, както и в политиката, и в обществото ни има хора, които се изживяват като феодали. До такава степен обединяват властовия ресурс в системата, че се възприемат като незаобиколим фактор, извън правилата. Хората, които аз представлявам, вероятно мислят като мен, че този начин на спокойно говорене, на структуриране, на логика, на медицина, на наука е правилният начин да се справяме с кризите - както беше COVID кризата. Има, разбира се, и други хора, които казват "не на ваксините", "не на маските", "не на правилата" – те си избират други хора в парламента.

Въпросът е ние, като общност, да мислим с 10-15-годишен хоризонт как бихме искали да живеят нашите деца. Да има ли правила или да ги мачкат по улицата полупияни и дрогирани шофьори. Или да ги мачкат в институциите, защото не са дете на някой велможа или властимащ – това са същите правила. За да осигурим децата си занапред, трябва да искаме да живеем като общност на тази територия, благословена от Господ като дадености. И да не разчитаме на надеждата. Надеждата не е стратегия, надеждата не е план, ние трябва да имаме план и стратегия как да подобрим нещата.

Целият разговор с д-р Александър Симидчиев можете да чуете във видеото. Абонирайте се за канала на OFFNews в YouTube!