OffNews.bg

Белослава: От теб зависи дали ще избереш красотата, или ще потънеш в дебрите на негативизма

Идния петък, на 18 март, две от най-известните имена на българската музикална сцена - Ъпсурт и Белослава, ще изнесат съвместен концерт на сцената на столичния клуб "Mixtape 5", подкрепени от своите банди за живи изпълнения.

По случай хубавия повод от OFFNews решихме да си поговорим с една от най-обичаните дами в родното изкуство за бъдещите ѝ колаборации с хип-хоп триото, за "Красотата", за славата и покварата, светостта на семейството и приятелите и кризата в културата ни.

С Ъпсурт предстои отново да излезете на една сцена съвсем скоро, този път обаче концертът ще е по-различен от последната ви изява в края на миналата година. Какво ново да очаква публиката?

Най-хубавото е, че и аз, и Ъпсурт сме с банди и музиката, която правим, е жива, истинска и неподправена... а нашата публика има нужда от истинност, а не от комерсиални семпли и подправеност.

Изглежда, че винаги сте работили добре с триото, и може би често Ви задават този въпрос, но обмисляте ли други общи проекти освен концерти?

Обмисляме нов сингъл, но като при всички хубави неща в живота, трябва време... Нито момчетата, нито аз правим неща на всяка цена и знаем, че правилният момент не може да бъде програмиран... Преди две седмици изпратих на Ицо идея за ново парче, но той ми сподели, че нищо не му идва на ум... и... продължаваме, докато нещо не ни проговори...

Като сме на темата за нов материал – ще чуем ли на 18-и някои от песните от предстоящия Ви албум „Красотата“?

Много често, в зависимост от усещането и публиката, решаваме какво ще свирим... Със сигурност “Времето за мен си ти” и “Красотата” ще са част от моя сет..., но импровизациите са по-интересната част за мен и надявам се за публиката ни.

Традиционно текстовете в новия албум са Ваше дело, с кого още работихте по творбите и за какво ще разказва „Красотата“? Как протече творческият процес по него, случайно ли ви осеняваше някакво вдъхновение, или сядахте и си казвахте: „Искам да напиша нещо красиво, няма да стана, докато не го направя“, и предизвиквахте музата си?

Много е трудно да предизвикваш емоциите си... те са нещо живо и неподвластно на намеренията ти. Дори когато сме си говорили с Ицо Хазарта на тази тема през годините, сме на мнението, че като не става, то просто не става... трябва да го пуснеш и евентуално можеш да бъдеш дарен с идея. В предстоящия албум всички песни се случиха с лекота и са плод на един истински житейски път, който вървя с колегите си, с приятелите си, със себе си, с живота като истинска муза, която ежедневно те провокира и иска от теб нещо, което много често и не знаеш какво е.

Красотата ли ще спаси света? Или може би културата, изкуството?

Красотата е лична позиция. Тя е светоглед, пълен със съзерцание и наслада, което е присъщо за всеки един човек. Въпрос на избор е дали ще избереш красотата, или ще потънеш в дебрите на негативизма... В нета е пълно с хейтъри, които живеят и се хранят с гадостите... Но аз и моята публика сме спокойни със себе си и хармонията, която ни събира, е велика.

Какво целите да предадете на публиката с песните си – емоция, послание или нещо друго?

Нищо не целя. Аз просто пея и разказвам за живота такъв, какъвто е... На който му е приятно да припознае себе си в моята музика, да заповяда. На който тя не му говори, пак е ок... Животът е великолепен, когато имаш избор.

Може ли да се каже, че съдбата на твореца по призвание е да се раздава в името на почитателите си, на идеята, на изкуството, на по-висшата цел, жертвайки себе си и отношенията с близките си?

Никога не трябва да жертваш себе си в името на нещо имагинерно. А музиката е именно такава. Трябва да се жертваме за децата ни, за приятелите ни, за семейството ни, за същинските стойности, които ни правят това, което сме... Изгубим ли се, няма да има истинска музика. Никога не съм жертвала личната си представа за живота... Музиката е просто нейното продължение...

Никога не сте били от онзи род т.нар. звезди, които всяка седмица са в някое телевизионно предаване или се изявяват по друг начин медийно, но същевременно не познавам човек – от 16 до 60-годишен и нагоре, - който да не е чувал за Вас като творец и да няма добро мнение. В същото време, медиите постоянно се опитват да наложат разни млади и не чак толкова млади артисти за един вид важни личности и големи творци, но в реалност малко хора ги знаят с друго, освен с медийните им участия. Съществува ли според Вас наистина подобно раздвоение?

Медиите са медии, за да се продават. Те търсят най-лесния начин да го постигнат. Но същността е в индивидуалността и е много по-истинско да устояваш на собствените си провокации и да отстояваш принципите си. Тогава нито медиите, нито който и да е било не може да ти каже нищо, защото ти си си ти. Няма лъжа, няма измама.

Стояла ли е някога пред Вас дилемата да творите повече за пари, отколкото за удоволствие или за нематериална отплата, да се обърнете към комерсиалните музика и пособи?

Никога. Дори скоро, когато ми предложиха да се включа в кампания по бензиностанциите за един много красив продукт, отново с Живко Петров (пианист), създадохме песента “Красотата” с реални звуци на кристални чаши и метални купи, с идеята, че създаваме един красив и истински перкусионен семпъл, в който ни е приятно да поставим идеята за песента.

Парите и славата враг ли са на твореца, или самият той е виновен, че се оставя да бъде повлиян от тях и от други фактори? Нещо като приказката, че не оръжията убиват хора, а хората убиват хора.

Много лесно би могло да се подхлъзнеш по инерцията на славата и парите, които получаваш. Много е мило да бъдеш припознаван по улиците и да се ласкаеш от добрите думи на хората, но когато се прибереш вкъщи и те чака дъщеря ти, мъжът ти, кучетата ти, неизпраните дрехи, неизмитите чинии, празният хладилник, много бързо разбираш къде ти е мястото и колко по-важно е да създадеш радост и уют на хората, които обичаш, отколкото да се харесаш на непознатите ти почитатели. Въпрос на избор и приоритети...

В този ред на мисли, какъв съвет бихте дали на останалите артисти у нас, а и на обикновените хора, как да устоят на въпросните изкушения да не ги променят или да ги накарат да се самозабравят?

Няма нищо по-свято от приятелството и обичта на семейството. Ако човек ги познава, няма как да ги предаде за суетата и алчността на егото. Любовта към най-близките ти приятели и любими винаги побеждава изкушенията на славата.

В криза ли е културата и по-конкретно музиката в България?

В криза е, разбира се. Живеем във време на изключителни първосигнални и битови народни потребности. За това никой от нас не е виновен. Просто е бедна държавата ни. Но това не значи, че театралните ни салони не са пълни, концертните зали не са жадувани и книжарниците не се умножават. Българският народ е чувствителен и дори в своята първосигналност (дори масите) обича красотата на живота.

Предният въпрос ме подсети за едно от любимите ми стихотворения: „Не пей ми се“. Конкретно Вас имало ли е нещо някога, което да Ви отблъсне да пеете, или ви е отблъсквало?

Много често ми се е налагало да пея на места и сред хора, които са дошли да хапнат, да пийнат и да си ходят... Нивото и вкусът на масите наистина са задоволителни, но това не значи, че аз няма да изпея песента си от сърце и дори и един да я чуе, пак е малка крачка към красотата и благородството на един цял народ.

Накрая, след толкова много въпроси: бихте ли пожелали нещо на читателите ни?

Искам да благодаря за изключителните въпроси и дълбочината им. Искам да споделя с всички наши читатели, че животът, колкото и да е кратък, си заслужава да бъде изживян с достойнство, радост и съзерцание. Без компромиси, без навеждане и без никаква милост. Имаме само един живот и той си е наш.