Проф. Александрова: За около 10 дни организмът се настройва към високите температури

Проучвания показват, че за период от приблизително десет дни сърдечносъдовите, терморегулаторните и механизмите за контрол на течностите в човешкия организъм се оптимизират по начин, който отслабва ефекта на топлинното напрежение върху благосъстоянието и работоспособността ни.

Това каза в интервю за БТА проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките.

Тази бърза адаптации е добре документирана, но адаптацията към дългосрочна експозиция (т.е. в продължение на няколко години) е до голяма степен все още неизвестна, уточни професорът от БАН.

По думите ѝ за момента няма категоричен отговор колко дълго можем да издържим на екстремно високи температури. Има изследване, което посочва най-високата температура на околната среда, която човешкото тяло може да понесе: 

Отговор дава публикация в списание "Science Аdvances" от 2020 г., според която това е 35 градуса по Целзий, но измерена чрез т.нар. мокър термометър (буквално термометър, около който е увита мокра кърпа). Последното е важно, защото дава възможност да се оцени температурата на повърхността на кожата, ако постоянно се потим. Отделянето на пот е ключовият механизъм, който позволява на тялото ни да се охлажда, обяснява проф. Александрова.

Ако температурата е висока, а влажността е ниска или обратното, температурата на мокрия термометър вероятно няма да доближи критичните за човешкия организъм стойности. Ако обаче и двата показателя са високи, може да навлезем в опасната зона. При липса на вятър и наличие на безоблачно слънчево небе, район с 50 процента влажност ще достигне непригодна за живеене температура, според мокрия термометър, при около 42,8 градуса по Целзий, докато в условия на сух въздух температурите ще трябва да надхвърлят 54,4 градуса по Целзий, за да преминат тази "граница", коментира ученият.

Тя уточни, че възрастни хора (особено над 75 години), малки деца (под две години), бременни жени, хора с определени здравословни проблеми (затлъстяване, сърдечни, белодробни, бъбречни заболявания, диабет, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон) и приемащите някои лекарства (например антипсихотични средства) са по-уязвими към действието на топлината. В повишен риск са и хората, които работят на открито.

Проф. Александрова цитира публикация в списание "Nature Medicine" от 2023 г., според която най-жаркият летен сезон, регистриран на стария континент през 2022 г., е отнел живота на 61 672 души. Най-засегнатите държави са Италия, Испания, Гърция, Португалия и Германия. Смъртните случаи при жените са с 56 процента повече от тези при мъжете.

За момента няма категоричен отговор на въпроса колко дълго можем да издържим на екстремно високи температури. През 2010 г. Световното първенство по сауна във Финландия беше помрачено от смъртта на състезател, който изпадна в кома след 6 минути при 110 градуса по Целзий и почина в болницата. Друг участник също изпадна в кома, но беше спасен - девет години преди това той е успял да устои 16 минути при същата температура. След описаната трагедия този вид турнири бяха преустановени, разказа ученият.

Очаква се излагането на глобалното градско население на топлинни вълни да продължи да нараства, достигайки максимум приблизително през 2065 г., след което ще започне да намалява, каза проф. Радостина Александрова.

Според проф. Александрова добрата новина е, че сме склонни да се приспособяваме (в известни граници, разбира се) към по-високите температури. Тази топлинна аклиматизация изисква време и може да отнема месец и половина, или повече. В резултат от протичането й човек отделя повече, но "по-разредена" пот, а тялото се предпазва от дехидратация и проблеми от страна на бъбреците и сърцето. Аклиматизацията обяснява защо горещи вълни на по-хладни места или в началото на лятото е по-вероятно да са по-смъртоносни в сравнение с тези в традиционно по-топли области или в края на горещия сезон.

Усилията на учените са съсредоточени върху изясняване на факторите (например физиологични, поведенчески, технологични, инфраструктурни), които влияят най-силно върху способността ни да се адаптираме. Идеята е адаптацията на хората към климатичните промени да бъде насърчена чрез подходящи стратегии и политики, обясни проф. Радостина Александрова.

Тя припомни, че неотдавна (през февруари 2023 г.) списанието "Int. J. Mol. Sci." съобщи за значението на молекула в човешкия организъм с важна роля в регулацията на топлинния стрес. Очаква се тези открития да доведат до разработване на нови методи за превенция и лечение на топлинния удар.

Професор Радостина Александрова е биолог с професионални интереси в областта на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакологията, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията. През 1991 г. е завършила с отличие специалността "Биохимия и микробиология" (днес "Молекулярна биология") в Биологическия факултет на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", със специализация по "Вирусология". Доктор е по "Вирусология" и е професор по "Морфология". Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество.

Следете новините ни в GoogleNews