Лекари от ''Света Анна'' с ръководство за COVID-19: симптоми, лечение, профилактика

Лекари от УМБАЛ „Св. Анна“, София създадоха кратко ръководство за COVID-19. Ръководството е дело д-р Евтим Александров и д-р Петър Иванов от Клиника по УНГ и описва начините за прадпазване, тестуването за коронавирус, методите на лечение и профилактика на заболяването. Публикуваме част от него.

Кои органи и системи в човешкото тяло поразява вирусът на COVID-19?

Вирусът на COVID-19 трябва да се разглежда като заболяване на целия организъм с обхващане на всичките негови органи и системи. Основните системи, които предизвикват най-голям интерес, са: бял дроб, сърце, черен дроб, централна нервна система, бъбреци.

Бял дроб

Вирусът на COVID-19 се свързва с ACE2 (ангиотензин-конвертиращ ензим) рецептор, който е разположен на повърхността на пневмоцитите в алвеолите, прониква в тях и по този начин атакува директно клетките в белия дроб, като оказва токсично действие върху алвеоларния епител с последваща деструкция и хеморагичен излив. Допълнителен принос за токсичния ефект оказват клетките на възпалението, чрез отделяне на голямо количество проинфламаторни медиатори (цитокини). От рентгенологичната находка в ранните етапи на заболяването се установяват петнисти или хомогенни засенчвания, а с прогресиране на болестта до масивно засенчване на единия или двата бели дроба.

Сърце

Все още няма категорични данни, които да доказват, че COVID-19 директно уврежда сърдечната тъкан, но са описани пациенти със симптоми на инфаркт и същевременно незасегнати артерии. Изказват се предположения, че инфекцията от COVID-19 протича по-тежко при пациенти, лекувани с някои видове лекарства за артериална хипертония (ACE-инхибитори). Проучванията в тази насока продължават, но все пак изглежда, че увреждането на сърцето се дължи на общата вирусна инфекция протичаща в организма, възрастта и съпътстващите заболявания.

Черен дроб

Черният дроб може да бъде директно увреден от токсичното действие на вируса. Приблизително 2-10% от заболелите пациенти с COVID-19 се представят с диария, а вирусен товар се открива в техните изпражнения и кръвни проби. Тези доказателства предполагат наличието на вируса в чернодробната тъкан и въпреки наличните данни изглежда, че увредата на черния дроб пряко зависи от придружаващите заболявания в този орган.

Централна нервна системa

Все още няма категорични данни за това дали вирусът уврежда директно клетките на централната нервна система или увредата се дължи на системното възпаление, което протича в самия организъм. Изказват се предположения за първоначална увреда в периферната нервна система, а след това и в централната, но няма категорични доказателства, които да потвърдят това. И все пак се описват пациенти с наличие на главоболие, гадене, повръщане, загуба на вкус и обоняние в леките случаи, а при тежко болни пациенти наличие на тежки мозъчно съдови поражения с промяна в съзнанието.

Бъбреци

Няма достатъчно категорични данни, че инфекцията с вируса на COVID-19 причинява остра бъбречна недостатъчност, но въпреки това при някои пациенти се наблюдава повишение нивата на креатинин и урея. Изглежда усложненията от страна на бъбреците зависят пряко от съпътстващите заболявания в тези органи, общото състояние на пациента, възрастта и другите придружаващи болести.

Какви симптоми причинява covid-19?

Симптомите, които причинява вирусът на COVID-19, са в зависимост от това коя система в човешкото тяло е поразена, но основните са:

- висока температура <38.5°C;
- суха дразнеща кашлица;
- затруднено дишане;
- мускулни болки;
- отпадналост.
При тежките случаи на болестта се развива остър респираторен дистрес синдром, който може да доведе до летален край.

Какви са рисковите групи пациенти?

Като цяло възрастните хора с придружаващи заболявания (артериална хипертония, диабет, сърдечни заболявания, респираторни заболявания, чернодробни заболявания и др.) са по податливи към инфекция, но се забелязва и засягане на пациенти в значително по-млада възраст.

Кога е необходимо да се извърши тестуване за COVID-19?

- при остра респираторна инфекция и внезапна проява на висока температура с наличие на суха дразнеща кашлица и стягане в гърдите;
- при наличие на контакт с болен, който има грипоподобни симптоми 14 дни преди вашите, или с такъв, пътувал в рискови райони, като страните посочени от МВнР;
- при близък контакт (ръкостискане) с болен от COVID-19;
- при контакт със секрети от болен с COVID-19;
- при съжителство с болен от COVID-19.

Тестуването се извършва с тампон, чрез който се взема секрет от гърлото, или чрез кръвно изследване за наличие на антитела (IgM, IgG). При втория метод, на 10-ти ден от инфекцията с COVID-19 се забелязва повишение на IgM, a след 12-ти ден и на IgG антитела. Обикновено вирусният товар постепенно намалява с покачване концентрацията на антителата.

Какво е лечението на COVID-19?

До този момент специфично лечение не съществува, a терапията е симптоматична, като в зависимост от етапите на болестта се прилагат различни видове лекарства. Използват се антивирусни препарати, които се прилагат в началото на болестта. Приложение намират антибиотици, противовъзпалителни средства и лекарства на хининова основа, като последните се използват единствено и само от лекари-специалисти в болнично заведение. Интерес представлява и препарат, който се използва при краста и дава обещаващи резултати. Пациентите в тежко общо състояние и затруднения в дишането се налага да бъдат хоспитализирани за лечение в болнична среда.

Как да се справим със стреса в критични ситуации и да намалим притеснението?

При стресови ситуации или излизане от нашата комфортна зона тялото отделя хормони (кортизол и адреналин), предназначени да ни помогнат да се справим с тях. Това ни е заложено като защитен механизъм, който е пазил нашите прадеди и се е развивал през поколенията.

В днешно време тези хормони се отделят от напрежение на работата, натрупана преумора, липса на сън или по-чувствителна нервна система. По време на криза, хората са по-чувствителни, защото чувството за несигурност, недостатъчна информираност и изненада е силно засилено в цялото общество.

Какво препоръчваме

1. Умерена физическа активност

Тялото има нужда от движение и физическо натоварване за нормалното си функциониране. Редовното спортуване води до натурално покачване на хормона на щастието и е естествен антидепресант. Тренировките подпомагат за по-добрия сън и това да се чувствате по-щастливи. В интернет има много програми за тренировки у дома. Подберете програмата за вашето ниво и си създайте режим.

2. Сън и почивка

Сега е времето да си наваксатe пропуснатия сън. Всичко изглежда по-лошо, когато не сте се наспали. Стресът и тревожността често могат да доведат до безсъние и да се окажете в един порочен цикъл. Направете съня си един от вашите приоритети, но не проспивайте целия ден – спете от 6 до 8 часа на ден.

3. Правилно дишане

Когато дишаме бавно и дълбоко, ние караме тялото си да спре да отделя стресови хормони и да започне да се отпуска. Ако се концентрираме върху дишането си, ние можем да разсеем ума си от всичко, което ни притеснява, така че да се съсредоточим само върху това, което се случва в този момент.

Вдишайте дълбоко през носа си - трябва да дишате до крайното слизане на диафрагмата надолу и изпълване на белите дробове докрай, а не повърхностно, само с гърдите. Задръжте за момент и издишайте бавно през устата си. Отделете време да направите няколко повторения и ще се почувствате по-спокойни.

Пример: 3 серии по 30 вдишвания и издишвания с почивка между сериите.

4. Позитивно мислене и благодарност

Когато мислим винаги за най-лошото във всеки един случай, е клинично известно като негативно и вредно мислене и може да увеличи тревожността и чувството за паника. Вместо да се насочваме над негативните аспекти от карантината, може да отделим време за нашите близки, с които съжителстваме и да сме по-силни и устойчиви.

5. Доказани билки, които може да си осигурим лесно, и имат доказан ефект срещу борбата със стреса
Всички изброени билки могат да се направят на чай.

1. Мента

Ментолът е естествен седатив и сваля кръвното налягане.

2. Лайка

Съдържа апигенин, антиоксидант, който се свързва със специфични рецептори в мозъка ви, а той може да насърчи по-пълноценен сън и да намали безсънието или хроничната неспособност за заспиване.

3. Джинджифил

Естествен антисептик и силен антиоксидант.

4. Валериана (лечебна дилянка) 

Подобрява съня, успокоява централната нервна система, има слаб спазмолитичен ефект.

5. Лавандула

Съдържа линалол, терпенов алкохол, който има релаксиращ ефект.

При контакт с болно лице от COVID-19 се свържете с личния си лекар и уведомете, че сте имали контакт с такъв заболял. Следeте вашето състояние за наличие на по-горе изброените симптоми. При възникване на прогресиращ задух незабавно позвънете на 112!

Предвид непрестанните проучвания към COVID-19, ръководството следва да търпи периодични допълнения.

Следете новините ни в GoogleNews