България трябва да се присъедини към Европейския план за борба с рака, чрез който страната ни има уникалната възможност да преодолее липсите и недостатъците в своята онкологична помощ, да създаде работещи програми за скрининг и да постави на европейско ниво диагностиката и лечението на злокачествените заболявания у нас.

Този извод обедини участниците в конференцията „Обществени консултации по изготвянето на Национален антираков план 2021-2030 г., която се проведе в хибриден формат днес. Форумът бе иницииран от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ) и организиран от Health PR.

Представители на преобладаваща част от заинтересованите страни в лицето на Българското онкологично научно дружество (БОНД), Министерството на здравеопазването (МЗ), Европейския парламент (ЕП), фармацевтичната индустрия и пациентите приеха да има Меморандум за съвместни действия, който бе предоставен на участниците за обсъждане и ще бъде подписан на следващ етап.

Чрез него те се ангажират да приемат безусловно Европейския план за борба с рака, да продължават обществените консултации с всички останали заинтересовани страни, да приемат изготвен от експерти план за приложението и изпълнението на Европейския план в България в срокове, синхронизирани с времевата рамка, цитирана в приложението към европейския документ.

В рамките на 2021 г. трябва да бъдат приети правилата за стартиране на скрининг за ранно откриване на рак на млечната жлеза, рак на маточната шийка, рак на простатната жлеза, с тенденция да бъдат включени и останалите онкологични заболявания, според експертните препоръки.

„Европейският план за борба с рака е политически ангажимент. Затова с него се занимават не само изтъкнати лекари и здравни експерти, но и членове на ЕП. Неговата цел е да обърне тенденцията на непрекъснатото увеличаване на раковите заболявания. През 2020 г. 2,7 млн. души в ЕС са чули диагнозата рак, а други 1,3 млн. души са починали от болестта. Така че, ако не предприемем бързи и решителни действия сега, се очаква случаите на ракови заболявания да нараснат с 24% до 2035 г. Резултатът от всичко това ще бъде, че ракът ще стане водещата причина за смърт в ЕС“, казва евродепутатът Андрей Слабаков, зам.-координатор в Специалната комисия за борба с рака (ВЕСА) в ЕП, в свое становище за форума.

Той очертава 3 основни елемента на европейския план: подобряване на ранното откриване на ракови заболявания; равен достъп до диагностика и лечение на ракови заболявания, като тук:

„Идеята е да няма разлика дали един пациент се лекува в България или във Франция“, обясни Слабаков; подобряване на качеството на живот на болните от рак и преживелите заболяването. Той добави, че Европейският план за борба с рака ще разполага с финансиране в размер на 4 млрд. евро, включително 1,25 млрд. евро от бъдещата програма „ЕС в подкрепа на здравето“.

Проф. Асен Дудов, председател на БОНД, началник на Клиниката по медицинска онкология в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ „Младост“ представи основните стълбове на европейския план.

Първият е превенцията и включва конкретни действия и контрол по отношение на рискови фактори като тютюнопушенето, консумацията на алкохол, силно химизирани храни и др.

„В Европейския план се предвиждат например промени в акцизите на тези стоки, за които знаем, че дисциплинират много българина. Идеята е парите от тези акцизи да отиват за здравеопазване, както е в САЩ“, обясни проф. Дудов.

Вторият стълб са скрининговите програми, чрез които да се осигури контрол върху таргетни групи за определените онкозаболявания.

„За да има ефект скринингът, той трябва да бъде национална политика“, коментира проф. Дудов.

Навременното, високотехнологично диагностициране и високотехнологично лечение са в третия стълб и са в основата на антираковия план, отбеляза проф. Дудов. В това направление са дадени 97 млрд. евро в страните от ЕС само за 1 година, добави той.

Четвъртият стълб включва качеството на живот и чрез грижите за онкопациентите, включително в терминалните стадии на заболяванията.

"Тук българската държава е голям длъжник на пациентите, тъй като палиативните грижи у нас са неразвити и дефицитни, казаха експерти и пациенти на конференцията. Всички групи пациенти трябва да бъдат равнопоставени, а не да се разграничават тези за палиативни грижи това би било геноцид, който съществува у нас в последните 20 г.", каза проф. Дудов.

Започнахме разговори с МРРБ, за да осигурим и необходимата инфраструктура за палиативни грижи по места, каза Лидия Чорбанова.

Проф. Галина Куртева, началник на Клиниката по медицинска онкология в Университетската специализирана болница по онкология в София, отбеляза, че във всеки стълб по плана имаме огромни дефицити, по които трябва да работим.

Д-р Камен Недев, началник на дейност брахитерапия в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Младост“, акцентира върху необходимостта да се промотира ваксинацията на момичетата, младите жени и момчетата срещу човешки папилома вирус, която е пренебрегната в България.

„България е на едно от последните места по ранно откриване на простатния карцином, оттам и резултатите от лечението са най-лошите в Европа“, каза още д-р Недев.

Доц. Павел Бочев, началник на Клиниката по нуклеарна медицина в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ „Младост“, разказа за постигнатото през годините в ЕС по отношение на йонизиращата медицина и снабдяването с радиоизотопи. Работи се върху намаляване на дозите за пациентите от облъчващи вещества въведени са мониториращи програми в лечебните заведения.

Експертите се обединиха около ключовата роля на пациентските организации за информирането на обществеността за ползата от скрининга, което да предхожда въвеждането му.

В контекста на формирането на правилно отношение към здравето всеки момент ще стартира съвместна инициатива на МЗ и МОН, заложена в Плана за възстановяване въвеждане на час по здраве в училищата.