МВР е първенец по искания за подслушване

МВР е първенец в исканията за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС), въпреки че общият дял на исканията от службите бележи спад за поредна година.

Това показват констатациите в годишния доклад за дейността на Националното бяро за контрол на СРС (НБКСРС). 

Относителният дял на исканията, внесени от МВР за 2017 г., е 56.5 процента от общия брой искания (17 714 бр.), което е увеличение, макар и с малко, в сравнение с 2016 г. Тогава исканията на МВР са представлявали 56.22 процента, а за 2015 г. този дял е бил 50.29 %. Ръст бележат и исканията за прилагане на специални способи, като проследяване и подслушване например, внесени от прокуратурата. За 2017 г. те са били 36.94 процента от общия брой искания за СРС, срещу 33.39 % за 2016 г. и 30.05 % за 2015 г.

При ДАНС се наблядава намаление: 6.41 % от общия брой искания за 2017 г., срещу 10.08 % за 2016 г. и 19.16 % за 2015 г.

Най-много СРС-та МВР е искало за установяване самоличността на лица - 72.4 процента. Както OFFNews вече писа, ведомството е на път да заобиколи тази процедура чрез закупуването на техника за лицево разпознаване.  

В същото време най-много откази за прилагане на СРС съдът е издал на МВР, ДАНС и прокуратурата:

Видна е негативната тенденция на увеличаване на процентите на отказите по искания на МВР и прокуратурата през последните три години, но по този критерий ДАНС е с най-висок дял. Прави впечатление и малката разлика през 2017 г. между отказите по искания на МВР и ДАНС и този на прокуратурата (около 5 проценти пункта), се отбелязва в доклада.

Най-много са издадените откази заради липса на съпричастност на следеното лице към престъпна дейност. За МВР отказите по този критерий са 32 процента, за прокуратурата - 48% и за ДАНС - 34 процента. Сред честите пропуски, които трите служби са допускали при исканията за СРС, спадат също и изпращането им до некомпетентен съд, липса на данни за престъпление, което се преследва от закона, некомпетентност. Съдът е отказал да удължи сроковете на СРС, искани от МВР, ДАНС и прокуратурата заради непосочени резултати от предходния период на подслушване или следене, липса на мотиви за искането за прилагане на СРС.

Като дял при прилаганите специални способи е подслушването. За 2017 г. подслушванията са били 4470 бр., което е спад в сравнение с 2016 г. (4717), но нивото остава високо в сравнение с 2015 г. (3848 бр.). На второ място службите предпочитат проследяването - в 1673 бр. от случаите, което отново остава по-високо в сравнение с 2015 г., а на трето място е наблюдението. В 12 от случаите са използвани сужители под прикритие.

Очаквано в доклада на Бюрото за контрол на СРС е отразен конфликтът му с ДАНС и прокуратурата, който се пренесе и в полето на парламента. В него се посочва, че ДАНС е попречил на три проверки на Бюрото:

Според Бюрото отказът да се предоставят всички документи, свързани с използването на СРС, е равнозначно на възпрепятстване на държавния орган да упражни правомощията си по чл. 34 е, ал. 4, т. 1 от ЗСРС. За случая е сезиран главният прокурор, но отговор на сигнала няма до настоящия момент, се казва в доклада.

В него се посочва, че по този начин гражданите са лишени от правото си на защита от неправомерно ограничаване на свободите им чрез прилагането на СРС.

От Бюрото уточняват, че за периода 2014 - 2017 година са констатирани случаи, при които 9 души са били подслушвани чрез неправомерно удължаване на законовия срок на СРС. До момента по тези сигнали обаче било образувано едно единствено дело - това срещу бившия председател на СГС Владимира Янева по т. нар. афера "Червей".

Въпреки спадът на СРС в сравнение с предходни години, в Бюрото са образувани рекорден брой преписки по сигнали за незаконни СРС. Броят на преписките по тези сигнали 146 срещу 88 за 2016 г., 123 през 2015 г. и 29 през 2014 г. 124 от преписките са образувани по сигнали на граждани, включително от двама депутати, 8 магистрати, 4 членове на ВСС и 12 адвокати. Бюрото се е самосезирало при 13 случая, а останалите сигнали са дошли от президентството, МВР, Министерството на отбраната, парламентът, Софийският градски съд, Софийската градска прокуратура, Районната прокуратура в София и ДАТО.

В периода от 2014 до 2017 г. са предявени общо 9 иска срещу държавата за неправомерно прилагане на СРС, които са на обща стойност 450 хил. лв., като по някои от цитираните случаи вече има и осъдителни присъди на последна инстанция.

Същевременно общият брой на лицата, които са били на контрол със СРС е бил три пъти по-малък в сравнение с 2011 година. През 2017 г. "на слушалка" са били 2748 души при 8184 през 2011 г., когато е бил пикът.

Още по темата

27/02/2018

Политика

МВР следи чрез лицево разпознаване, заобикаляйки закона

14/12/2017

Общество

Бивш прокурор за подслушванията: Ми, в България не стават такива страшни неща

06/12/2017

Политика

След критики към Цацаров: Депутат от ГЕРБ намекна за смяна на шефа на бюрото за СРС

Следете новините ни в GoogleNews