На малко разстояние с кола от южната граница на Украйна стотици руски войници охраняват огромен склад за боеприпаси от съветската епоха в сепаратисткия регион Приднестровие в Молдова. Този склад, тези войници и този проруски сепаратистки регион са обект на все по-засилено глобално наблюдение. През последните няколко седмици Русия, Украйна и Молдова се обвиняват в предполагаеми заговори за дестабилизиране на Молдова и предупреждават за възможността конфликтът да избухне отново тук - разказва Би Би Си в репортаж.

Министър-председателят на Молдова Дорин Речан заяви, че руските войски трябва да бъдат изгонени от региона, на фона на предупрежденията на президента Мая Санду, че Москва планира да свали прозападното ѝ правителство.

Междувременно Русия говори за заплахата от нападение под "фалшив флаг" от страна на украинските сили и предупреди, че всяко нападение срещу нейните войски в Приднестровието ще се разглежда като нападение срещу самата Русия.

Западни анализатори изтъкват, че Приднестровието може да осигури на Русия още една точка за влизане в Украйна, принуждавайки украинските войски да се оттеглят от други райони на бойни действия. Така че Приднестровието - контролирано от проруски сепаратисти след гражданската война в Молдова през 1992 г. - се наблюдава отблизо в световен мащаб.

Предупрежденията и заплахите за нов конфликт тук са надвиснали над село Моловата Ноуа. Това е малък молдовски анклав, притиснат до приднестровската територия и отделен от останалата част на Молдова от река Днестър.

Ако жителите на Кишинев се чувстват уязвими, то жителите на Моловата Нуа се чувстват напълно изложени на риск. Много от по-възрастните мъже тук са се сражавали с проруските сепаратисти за тази земя преди 30 години. Сега се чудят дали ще им се наложи да се бият отново тук.

В петък ветераните от този конфликт се събраха в Молова Ноуа за ежегодното поклонение през контролната линия в Приднестровието, за да почетат паметта на загиналите. Две дузини мъже във военни униформи, с ярки медали на гърдите и сенки под очите. Сред тях е 62-годишният Влад Унтила.

"Имаме късмет, че в момента Украйна ни защитава - казва той - но ако в Молдова (конфликтът) се разрасне, сме готови отново да защитаваме тази територия."

Конвоят им от автомобили си проправя път по безлюдния черен път от Моловато Нуа към отцепилата се проруска територия - преминавайки на вражеска територия, както са го направили преди три десетилетия.

"Вижте как ни гледат", изръмжава Влад, докато колата му наближава руския контролно-пропускателен пункт.

Група въоръжени войници наблюдават конвоя, който превозва мъже в молдовски военни униформи към сепаратистката територия, като не обръщат внимание на този атрактивен ежегоден ритуал.

"Огледайте се - казва Влад, - това е мястото, където се биехме - всичко това беше бойно поле."

Сега тесният черен път прорязва тихата местност, обградена от кафяви полета и пречупени зимни дървета.

"Трудно ми е, защото имам чувството, че съм в собствената си страна - присъединява се приятелят му Константин. - Това е моята собствена земя и въпреки това не мога да се разхождам свободно тук."

Малко след контролно-пропускателния пункт, скрит в храсталаците край пътя, се намира първата спирка от поклонническия път - обикновен син кръст, изработен от метални пръти. Той отбелязва мястото, където преди 31 години е убит местен кмет. Ветераните се събират около него с венец от цветя и пластмасова бутилка, пълна с вино, за да вдигнат тост за своите загинали другари. Те следват пътеката от бледосини паметници, осеяна на тази територия, като повтарят ритуала на всяка спирка, за да почетат своите другари, братя и сестри и приятели.

"И двамата бяхме снайперисти", спомня си Влад на мястото, където е убит приятелят му Васеа. "Стреляха по нас от онзи хълм там, от един танк. Едно от парчетата шрапнел го улучи във врата. Той падна на земята и умря в ръцете ми".

Когато ветераните минават покрай местно молдовско училище, учениците излизат да ги поздравят, водени от директорката си Татяна Роска.

"През 1992 г. тук е имало големи сражения - казва Татяна. - И все още има дълбоки рани в душите на хората. Много се страхуваме: знаем какво означава войната и не я пожелаваме на никого."

Една от нейните ученички казва, че е готова да вземе оръжие, ако конфликтът избухне отново, както са направили баща ѝ и дядо ѝ преди 30 години.

Но лоялността тук - както и в останалата част на Молдова - е усложнена от историята, географията и икономиката.

Тук, от другата страна на река Днестър, привличането на молдовската идентичност се противопоставя на привличането на субсидиран руски газ от Приднестровието.

Икономическата пропаст с останалата част от страната се разшири след началото на войната в Украйна, след като миналата година Москва прекрати доставките на газ за Молдова.

"Ще бъда откровен - казва кметът на Моловато Нуа Олег Газеа. - Много е трудно да убедиш хората, че животът в Молдова е по-добър, когато плащат част от цената на газа тук."

"Не можем да говорим за свобода и по-добър живот, а в същото време да им кажем да отидат от другата страна на реката и да плащат 30 пъти повече за сметките си - те ще ни кажат: "Вие луди ли сте?". Но има и скрита цена [на евтиния газ] - с нея се купува тяхната подкрепа."

Някои хора тук са твърдо убедени, че Москва не е военна заплаха, а икономически съюзник - и че президентът Мая Санду е този, който провокира война, като се сближава със Запада.

"Приднестровието наистина се държи за нас - казва 59-годишната Мария Урсачи. - Но Молдова е разочарование. Хората се страхуват да дойдат отвъд реката, за да разговарят с нас: там има граничен контролен пункт и проверяват багажа ни. Кишинев не ни вижда."

Пристигайки обратно в Моловата ноуа, ветераните завършват поклонението си на площада на селото, като полагат червени карамфили на паметника на замразения тук конфликт. През годините, откакто са се сражавали с проруските сепаратисти, децата им са израснали покрай руски войници, руски език и руска икономическа подкрепа.

"Ние, по-възрастните мъже, все още ще формираме сърцето на всяка съпротива", казва Влад, "дори с участието на по-млади мъже".

Спомените за миналото, които остават в този малък молдовски анклав, се изострят от нарастващите страхове за бъдещето.