Сводка е проект на двама журналисти от авторитетното френско издание Курие Интернасионал (Courrier International, част от групата на Le Monde), Александър Леви и Катрин Гишар. Има за цел осветляването на войната в Украйна и нейните последици за Европа. Публикува се в Телеграм на френски език и от началото на 2023 г. на български (линк тук).

На 16 февруари австрийският посланик в Москва е извикан, за да му бъде връчена заповед за експулсиране на четирима от служителите му, считано от 23 февруари. Мярката не изненада правителството във Виена, което самото поиска напускането на четирима руски дипломати по-рано този месец. Москва беше обещала ответни мерки за мярка, "мотивирана от чисто политически причини". По друг дипломатически въпрос обаче Виена взе решение в полза на Русия. Тъй като все повече гласове се надигаха с искане Австрия да откаже входни визи на членовете на руската делегация за следващата среща на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която ще се проведе във Виена на 23 и 24 февруари, една година на ден след началото на руската инвазия в Украйна, австрийското правителство отказа да блокира пристигането им. Министърът на външните работи Александър Шаленберг обясни, че "диалогът трябва да се поддържа". Украйна вече обяви, че ще бойкотира асамблеята на ОССЕ.

Украинските власти призовават цивилните граждани да напуснат Бахмут. "Ако сте здравомислещи, спазващи закона и патриотични граждани, трябва незабавно да напуснете града", заяви украинският вицепремиер Ирина Верешчук в Телеграм. В момента се смята че в града са останали около 6 000 души, докато преди това населението е било 70 000 души. Вчера при руските удари по Бахмут загинаха петима цивилни и девет бяха ранени. Градът в Донецка област е под почти постоянен обстрел от страна на противника, който се опитва да го превземе от месеци.

Арестуваният през декември германски двоен агент е трябвало да предостави на руснаците информация за позициите на американските Химарс в Украйна. Според списание Der Spiegel служителят на германската разузнавателна служба BND, заподозрян в шпионаж в полза на Москва, е имал за задача, наред с другото, да предава GPS координатите на американските ракетни установки за залпов огън (Himars) и на системата за противовъздушна отбрана IRIS-T, доставена от Германия, на територията на Украйна. Близки до случая обаче твърдят, че е малко вероятно такива данни действително да са били предадени. Карстен Л. беше арестуван малко преди Коледа, след като приятелска разузнавателна служба съобщи за възможно изтичане на информация откъм Германия към Русия. Предполагаемият му съучастник, Артур Е., е арестуван през януари на връщане от САЩ в Мюнхен. Твърди се, че този германски бизнесмен от руски произход на два пъти е препращал събраната от Карстен Л. информация към Москва. Съобщава се, че като компенсация за сътрудничеството си с ФСБ германският разузнавач е получил солидно заплащане. В шкафчето на предполагаемия шпионин са открити пликове с пари в брой. Говори се за шестцифрена сума. В БНД се предполага, че ФСБ е искала да си осигури услугите на агент Карстен Л. в дългосрочен план.

[Под Лупа] Русия: седмицата която всички чакат със затаен дъх 

В този момент Владимир Путин приема Александър Лукашенко в Кремъл. Какво ли обсъждат ? Официално всичко, без никакви табута, както обича да подчертава беларуският лидер. По традиция последният обича да поставя основно темите за икономическо и търговско сътрудничество, всички онези "положителни енергии" между двете братски страни, свързани със съюзни договори които в крайна сметка трябва да доведат до сливането им в една държава... Но в същото време всичко ни навежда на мисълта, че има по-неотложни теми за уреждане, по-специално степента на беларуското участие в "специалната военна операция" в Украйна.

Досега Лукашенко предостави на Путин територията на страната си като тилова база за руската армия и военновъздушните сили. Именно от Беларус част от руските войски нахлуха в Украйна през февруари миналата година с надеждата да превземат Киев, но бяха отблъснати. Това не е хич малко за страна, която би трябвало да е суверенна. Неотдавна двете армии проведоха съвместни учения ; дори беше сформиран общ контингент с въздушен компонент, готов да защитава Беларус. По този въпрос Лукашенко не желае да отиде по-далеч : нито един беларуски войник няма да се бие в Украйна. Вместо това неговата армия - с руска помощ - ще накара всеки външен "агресор" да плати скъпо за това.

Но може би това вече няма да е достатъчно за господаря на Кремъл - с което може да се обясни изключителната нервност, която Лукашенко демонстрира в последно време в публичното пространство. Може би Владимир Путин ще поиска повече от своя беларуски васал, няколко дни преди решаващите срещи, които самият той е определил за руския народ.

На 21 февруари Путин най-сетне ще се обърне към руския парламент за така очакваната едногодишна "реч към нацията" която така и не направи през 2022. Има всички основания да се смята, че въпреки усърдните усилия на армията му, той няма да успее да обяви дългоочакваната "победа" една година след началото на войната. Русия дори не контролира напълно четирите територии, които официално е анексирала от Украйна. Какво може да обяви вместо това? Спекулациите са много, особено след като междувременно бяха обявени още две събития: двете камари на парламента бяха свикани за следващия ден, 22 февруари, ден, който се очаква да завърши с гигантски "концерт-митинг" на московския стадион "Лужники" в присъствието на Путин. Ако двете камари са свикани на извънредни заседания, то е, защото ще трябва да ратифицират извънредни решения, отбелязват със загриженост руските наблюдатели. Нова вълна на мобилизация? Въвеждане на военно положение? Преминаване към военна икономика и затваряне на границите на страната? Във всеки случай Путин ще трябва да предложи на руснаците хоризонт за войната в Украйна. В случай на ескалация на конфликта, което изглежда е избраният вариант, той със сигурност ще се нуждае от Лукашенко. А в знак на победа ще може да предложи на народа си подарък, който няма да му струва много : чисто и просто анексирането на Абхазия и Южна Осетия - две територии, откъснати от Грузия през 2008 г., които засега признава само Москва. Между другото,техните политически представители бяха поканени в Москва на 22 февруари.

Линк телеграм-канала на Svodka на френски

Линк към телеграм канала на български

Можете да подкрепите проекта "Сводка" тук