Сръбските граждани отиват на избори, за да упражнят правото си на глас в 5-тия парламентарен вот от 2012 г. насам. Избори ще се проведат и на местно ниво в над 60 населени места, след като кметовете подадоха оставки.

Около 6,5 милиона души имат право на глас за 250-местния парламент, а за мнозинство в събранието са необходими 126 места. Регистрирани са 18 листи с над 2000 кандидати. Около 1,6 милиона души имат право на глас в Белград, а в бюлетината има 14 листи. Гласоподавателите ще определят новите 110-те съветници в градското събрание на столицата, които след това избират кмета. Косовските сърби имат право да гласуват на територията на Сърбия. Избирателните секции отварят в 7 ч. местно време и затварят в 20 ч., съобщава БГНЕС.

Поредни предсрочни избори

Съперниците на Вучич се надяват на пробив в столицата Белград, но на национално ниво президентът изглежда ще запази влиянието си. Днес е вторият път за по-малко от две години, в който се свикват предсрочни избори за столицата и третият парламентарен вот за период от четири години, в допълнение към безпрецедентното и избирателно решение за изместване на календара за гласуване с шест месеца напред в над една трета от сръбските общини. От 2012 г. насам, когато Сръбската прогресивна партия (СПП) пое властта, са проведени 5 парламентарни избори, а 4 от тях бяха предсрочни, последните от които на 3 април 2022 г.

Предварителните оценки сочат, че в повечето населени места в страната вотът ще бъде спечелен от СПП на Вучич и неговите съюзници. Вучич подчерта в навечерието на честването на 15 години от основаването на партията, че предстоящото гласуване е "най-важното досега", въпреки че официално не е президент на формацията от май тази година. Малко вероятно е партията да си осигури категорична победа, но се очаква резултатът да е достатъчен, за да продължи коалиционното си управление със социалистите и други по-малки формации. Листата "Сърбия не трябва да спира“ вероятно ще има най-много мандати в парламента.

Коалицията на президента управлява страната от 2012 г., когато той изведе новата тогава Сръбска прогресивна партия до победа. Вторият по големина партньор е Социалистическата партия на Сърбия (СПС), някога оглавявана от сръбския президент и осъден военнопрестъпник Слободан Милошевич. Неговият внук Марко Милошевич заема третото място в партийната листа.

Предизборната кампания

На 1 ноември Вучич разпусна парламента и обяви датата за предсрочните избори. Владимир Орлич, председателят на Народното събрание, след това обяви извънреден вот за попълване на провинциални постове във Войводина и Белград, както и в 64 други градски и общински събрания. Решението на Вучич дойде след месеци на натиск и многохилядни протести след масовите стрелби през месец май, които шокираха нацията и формираха движението „Сърбия срещу насилието“, което по-късно се превърна в опозиционна коалиция. Опозицията обвини Вучич и проправителствените медии в подхранване на атмосфера на насилие чрез излъчване на пропагандни риалити шоута, медийно затъмнение и критики срещу инакомислието.

Делегация от наблюдатели на изборите от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) отбеляза през ноември, че всички с изключение на един от парламентарните избори в Сърбия от 2000 г. са били предсрочни, което оказва отрицателно въздействие върху функционирането на демократичните институции и вкарва страната в период на полупостоянна кампания и възпрепятства пълното прилагане на законите и контрола на изпълнителната власт.

„Предизборни наблюдатели отбелязаха силно поляризирана кампания преди предсрочните парламентарни избори следващия месец, безпрецедентно ниво на негативна кампания и всяване на страх, атаки срещу опозицията и журналисти и сериозни проблеми, свързани с медиите”, се казва в доклада.

Предварителни прогнози

В едно от последните проучвания, проведено 3 дни преди изборния ден от агенция ИПСОС, управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП) има подкрепата на 44,6% от гласоподавателите. Втората политическа сила е „Сърбия срещу насилието“ с 23,6%, а на трето място формацията на Ивица Дачич Сръбската социалистическа партия (СПС) – 8,7%. Очакваната избирателна активност е над 56%, но може да варира в интервала между 54,6 на сто до 58,2 на сто.
Опозицията не успя да се обедини изцяло в обща листа, въпреки тежките преговори в последните седмици.

Трите основни опозиционни блока са коалицията „Сърбия срещу насилието“ и две коалиции от десни партии – „Народно събрание“ и НАДА.

„Сърбия срещу насилието“ е съставена от "Партията на свободата и справедливостта" (ПСС) на бившия кмет на Белград Драган Джилас, "Народно движение на Сърбия" на Мирослав Алексич, "Зеления ляв фронт", "Сърце", ръководено от Здравко Понош, Екологичното въстание, оглавявано от Александър Йованович - Чута, Демократическата партия, Движението на свободните граждани и партията "Заедно". Зам.-председателят на ПСС Мариника Тепич оглавява листата.

Останалите основни партии са разделени в коалициите „Народно събрание“ и НАДА.

Значението на Белград

Ключов фактор за бъдещето на управляващата партия обаче може да се окаже Белград, където според прогнозите опозицията има шанс да надвие СПП. Коалицията „Сърбия срещу насилието“ е в напрегната надпревара със „Сърбия не трябва да спира“ на президента Александър Вучич и бившия кмет и вицепрезидент на СПП Александър Шапич. Той се оттегли на 29 септември, след което прогнозира уверено: „Аз не съм отиващият си кмет. Аз съм бъдещият кмет“.
В надпреварата Шапич ще се изправи срещу кандидата на коалицията "Сърбия срещу насилието" Владимир Обрадович, преподавател, депутат и бивш член на национално-консервативната Демократическа партия на Сърбия (ДСС).

Близо 1,7 милиона от общото население на Сърбия от около 6,7 милиона души живеят в Белград и той е безспорният политически и административен център на страната. Настоящият годишен бюджет на града от 191 милиарда динара (1,78 милиарда долара) съставлява около 9% от разходите на националния бюджет.

Опозицията проведе предизборната кампания в Белград с посланието, че победа в столицата може да бъде първата стъпка към свалянето на Вучич от власт в цялата страна.