''Единственият начин да победим Украйна е да молим Китай за помощ и да му се отдадем''

Руският терорист и краен националист Игор Гирин-Стрелков, който в момента лежи в московски зандан заради обиди срещу Путин, публикува крайно мрачен сценарий за развитието на войната в Украйна. Според него Русия няма как да спечели въоръжения конфликт без помощта на Китай и отдавайки му "почти всичко, което поиска".

Според бившия офицер от ФСБ, който инициатора на бунтовете в Донбас през 2014 г. и бе министър на отбраната на т. нар ДНР, сега Русия е изпаднала в ролята на "болния човек в Евразия" (б. ред. - по-аналогия с термина "болния човек в Европа", отнасящ се за Османската империя в периода на разпада ѝ). Гиркин е на мнение, че в момента руската държава е като тенджера под налягане с разпадаща се икономика и умора от войната. 

"Съединените щати вече не са „неутрални“, а наш смъртен враг", пише Гиркин-Стрелков в свое писмо, публикувано и на страницата му в Телеграм.

Ето какво пише той, със съкращения:

И отново (както и преди), има само два основни варианта и един „междинен“. „Междинният“ вариант съществува от началото на Студената война: „изчакай и виж дали нещата ще се разрешат от само себе си“.

Но тъй като „нещата просто няма да се разрешат от само себе си“ и температурата в тенджерата се покачва (хората са уморени от войната, икономиката се разпада и т.н.), тогава (рано или късно) ще трябва да избираме между капитулация (етап по етап, с предаване на една линия след друга – до Крим и Донбас включително, а след това „плащане и покаяние“) и опит за постигане на пълна победа.

И двата варианта изглеждат изключително непривлекателни за Кремъл. Писал съм за това много пъти преди, но си струва да се повтори: капитулацията е изпълнена със сериозни вътрешни катаклизми (тъй като „партньорите“ не са се намесили „за нищо“ и ще се нуждаят от „плячката“ – те няма да оставят Русия на мира дори след капитулацията), както и с появата на „нова точка на конфронтация“ – защото резултатът от капитулацията „по модела на Тръмп“ неизбежно трябва да бъде „обратът на Русия срещу Китай“ (и нищо друго!), а Пекин едва ли ще толерира това. Много е вероятно всичко това да доведе до национална катастрофа.

„Перспективите са мрачни“ – не само за „обикновените руснаци“, но и за нашия „обеднял елит“, тъй като в този случай те (в крайна сметка) ще загубят „всичко, което са спечелили с упорит труд“. Много малко ще могат да „постигнат споразумение“ с новите господари.

Но дори и „опитът за победа“ – след четири години на изключителен кретенизъм и „зрялост“ в опитите за постигане на „компромис“ – е, както се казва, „нелека задача“ (меко казано). И е силно съмнително, че е по силите на хора, които досега са успявали да „великолепно да пропилеят“ изключително благоприятни възможности, поднесени им на сребърен поднос.

Накратко, ние оставаме „между Сцила и Харибда“ и какво в крайна сметка ще изберат нашите лидери, все още не е ясно.

Въпреки че (чисто теоретично) има изход. Да, ние преминахме от това да бъдем „субект на глобалната политика“ до това да бъдем твърдо (макар и, надявам се, все още временно) „обект“ и „болният човек на Евразия“, но не трябва да игнорираме тази ситуация, а по-скоро да търсим начини за излизане от нея, без да се потапяме в още по-лоши сценарии. Тази възможност е съюз с Китай. Да, той (в тази ситуация) не може да бъде напълно равноправен. Но аз изобщо не виждам друг вариант в момента – бомбардирани сме с американски ракети и бомби, една част от историческа Русия се бори срещу друга с изключителна ожесточеност. Съединените щати вече не са „неутрални“, а наш смъртен враг.

Дали някой харесва Китай или не, е без значение в този момент. Ако Пекин (воден, разбира се, единствено от собствените си интереси) е готов да протегне ръка за помощ на Русия (което, уви, също е далеч от сигурно), ние трябва да я вземем без колебание, при почти всякакви условия. (Това, разбира се, е спорна тема - разбирам.) Трябва както да спечелим, така и да възстановим контрола над цяла така наречена „Украйна“ (поне по „линията Кързън“). Само по този начин можем да избегнем приближаващата национална катастрофа, след която самото съществуване на руската държава-цивилизация ще бъде „под сериозно съмнение“.

Следете новините ни в GoogleNews